 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАТОС
Бароковата висота
на новите глухарчета,
разклатени
слънца от Птолемеевите сфери
- звън! -
малко наивни като всяко
съвършенство
и заплашителни.
Не само те -
случаен глас,
засилен по извивките на песента
изхвърча на завоя
и в този миг лети над себе си
- мортале, салто ли ти викаха! -
в едноминутно включване
на чуждо радио.
"Не махах от морето, давех се":
стих, който няма да забравя.
Тук има патос -
исках да го има.
Височината в
неочакваните катедрали:
смалява ме
с едно настръхване.
© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet,
20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани",
С., 2001.