СЛЕД ВАВИЛОН

web

И без лаборатории
и без обсерватории
и без консерватории

въздиша малкото градче в следобеда;
през сънищата капят круши,
а градският часовник е втрещен

на пет и двадесет, като теле,
загледано в мъжете с кървави престилки.
Тук най-висока е била джамията,

след време църквата е взела преднина
в преграждане на въздуха
за висши цели.

Но няма
горделива кула, пък и
езиците са вече разделени

криво-ляво.
От фурната се връщат две момичета
и чоплят хляба откъм краешника.

А вечер - телевизорите,
перденца, за да спрат нощта
и двуетажни планове за бъдещето.

Звездите, подивели в глутници,
се спускат нощем мълчешком,
непреброени.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Пловдив: Жанет 45, 2008.