В НАВЕЧЕРИЕТО НА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ НЕЩА

web

Тя имаше татуирани точки
от двете страни на устата.
Седеше на обратната седалка
в автобуса и виждаше само
миналото на пътя ни, който
и без това се въртеше в кръг.

- Но детето ми не растеше - каза тя на
непознатата срещу нея -
главата, краката му
си седяха все същите и лекарите
разбираха това, но нужно ли е
въобще да си лекар, за да...

Точките до устата й
се събираха и раздалечаваха
и сами лягаха по средата на изреченията.
Светът се готвеше за война,
а тя се връщаше от своята -
ветеран, татуиран

с неугледните си амулети.
Небето беше пресечено на парчета
като уплашен ум или
червена супа, която много хора разбъркват,
но тя се съсирва.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Пловдив: Жанет 45, 2008.