Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
И ПРОСТОРИ, КЪДЕТО ДА ТИЧАШ
web
Като хубава чаша вода, стояла
твърде дълго на слънце,
поезията - що за празник,
що за слава, що за нужда -
кои сме ние, дето скупчваме думите
в неестествени пози?
Краката на поета
стърчат безпомощно към небето
и се мъчат да ходят.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2008, № 8 (105)
Други публикации:
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Пловдив: Жанет 45, 2008.
|