 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЯСНО СЪЖИТЕЛСТВО
Едно бездомно куче
влезе в автобуса заедно с хората,
седна кротко до вратата
и се заоглежда.
С тънка муцунка заизучава
пътниците, създаде си мнение
за всеки тях по миризмата му и така
си уплътни времето до
следващата спирка.
Ние знаем, че вече ги избиват: кучетата
пречат. То ни опозна, но не разбра това,
което знаем.
Гледахме го отдалече, като марсианци.
Гузно и добронамерено
не се издадохме.
Аз ли споменах за марсианците?
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.