 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЯНКАТА
Сянката залепна за стената -
няма как да я издърпам.
Сянката започна да попива.
Това е от застоя.
Сянката бе длъжна да ме следва.
Мога ли да си вървя без нея?
Само ангелите нямат сенки.
(Те ги правят зад гърба на другите.)
Тук ще си остана, до стената,
ще допра пети до болната си сянка
и ще легна, за да си сменим местата.
Мястото на тъмната е долу.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.