ЕДНА СТАРА ПЕСЕН МИ НАПОМНИ

web | Образ под леда

как точно когато денят си отиваше,
в границата на времето,
когато леките жестове
отстъпват място за думи-решения,
а сенките набират самочувствие,
точно тогава,
с ученическа чанта в ръце
стоях под един прозорец.
Вътре имаше музика
и тихи гласове на хора,
които знаеха какво да очакват.
Бях сама и не знаех какво да очаквам,
но се надявах.
Плувах из музиката
и обичах измислен мъж
без дори да харесвам момчетата.

А в един друг ден
чух хор от посрещачи да казва:
"Добре дошла, Кристи,
в света на възрастните"
и ми направиха място да се
хвана между тях.
Тогава разбрах, че мечтата е чиста
като бръснач на убиец,
а животът поставя условия.
И че вътре в прозореца
не беше по-хубаво, не беше по-лошо,
просто беше различно.

© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet, 29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.