|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАТЮРМОРТ
web | Образ
под леда
Една тъмна река минава през София
като следа от мазен пръст.
Вълничките се оттласкват от дъното
и разменят местата си на повърхността
с привидна заетост.
Всъщност вътре няма и не може да има риба:
тази река отдавна е посрещнала
края на света, но продължава да реагира
на физическите сили с механично кълчене -
мъртвец, задвижен с електричество.
Това, кой знае защо, не ме притеснява;
свикнала съм да виждам реки без риби,
остъклени балкони, неуслужливи хора
от "услугите" и от време на време
по някое радио, включено за да топли кухнята.
Две деца са се надвесили над моста
и хвърлят листа по водата - черно платно
със зелена лодка в отдалечаващия се ъгъл.
От един момент нататък
всеки добива правото
да разкрасява природата.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.
|