 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖАЛ ЗА МАЙКИТЕ-ИКОНИ
Намразвам поетите,
които се прехласват по това, че майките им
приличали на изстрадали светици.
Работа вкъщи, работа на полето
и разни синове-поети влизат,
пият с приятели,
взимат си чиста риза
/за да не ги изненада
смъртта неподготвени
или пък нещо друго/
и излизат, умилени
от жалкия вид на майките си.
Всеки, който е превърнал
майка си в светица,
няма оправдание.
Аз поне не виждам.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.