ГЕНЕЗИС

web | Образ под леда

Един глас каза на *:
- Нататък
е познанието.
Ще влезе в тебе с пръсти
в очите ти.
Но и за това ще платиш.

* се чувстваше добре
в меката тъмнина
и нищо не го застрашаваше.

Гласът продължи:
- Прави каквото искаш,
но не отивай нататък.
Забранено е.

* разбърка тъмната вода
с ръце.
Можеше да поплаче с истински сълзи,
но нямаше за какво.
Опъна крака, за да почувства свободата си
и те опряха в границата.

Гласът продължи:
- Тук няма да ти липсва
нито вода,
нито храна
и нищо лошо не може да ти се случи.

Вода не липсваше.
* потърси откъде идва храната
и напипа дебело въже,
вързано за корема му.
Прав беше Гласът - нищо
не можеше да се случи.

- В който ден излезеш,
бездруго ще умреш -
напомни Гласът и изчезна.
"Време е"
помисли си *
и тръгна.

Вън ехтеше от резки гласове,
а светлината беше непоносима.
* получи име и дата.
Азът гръмна като въздушна възглавница
около неумелото тяло.
Свитите юмруци стискаха
спечелен талон за участие.

Гласът се усмихваше.

© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet, 29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.