 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНТОНИЯ
Самотата изрязва херпеси по лицето й.
Думите на Антония,
сега отпушени,
се настъпват една друга
и целят небето
като пръските на газирана вода,
отдавна отделена от
океана.
И аз я изслушвам,
което значи, изпивам водата,
без да съм плувала.
/Името е сменено./
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.