|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВСЯКА НОВА КРАЧКА
web | Хората
с фенерите
После той скочи в улицата
и между камъните
двама деляха пари;
после се спусна по-надолу
и там имаше щанд за
компакт дискове и записващи устройства,
светът се снишаваше
бавно, все по-тесен
и в едно разширение
четирима играеха карти.
Най-долу тя го чакаше
с верижка на шията
вързана за стената.
Обичам те, обичам те, обичам те,
но той не знаеше
кого слуша
и тя не знаеше
какво говори
и ето, с много любов
ще ти измъкна кръвоносните съдове
като умрели водорасли
от надигащия се океан,
ще те усмихна
без бузи,
ще ти обеля краката
от ноктите,
шепнеха двамата
в устните си,
докато очите ти видят през камъка,
защото ще гледат
без очи.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.
|