Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪБЕСЕДНИКЪТ
web | Хората
с фенерите
Спря над тревата
и тя му помаха.
После ходеше надалече
под едни високи дървета
и им говореше, за да
участва в приноса им.
Светлината грееше
отвътре на въздуха
и се разширяваше на кълбо.
После срещна
един костелив човек -
лицето му беше безжизнено,
а очите заети -
който, без да го види,
мина през тялото му.
Това някак не го засегна.
Какво пък, мъртвите още не чуват
тукашния говор, помисли си той
и продължи да шуми с листата.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.
|