ПРИЕМЕН ИЗПИТ

web | Хората с фенерите

Всички слушаха,
разкроени в дълбоки редици
като китайската теракотена армия.
Бяха втренчили голите си глави -
обли, като яйца на птеродактили,
и очакваха някакъв жест, който
най-сетне
окончателно
ще дискредитира говорещия.
             - Та... исках да кажа...
Те слушаха.
             - ...че свободата не се появява с нас,
             както например ръце и два крака,
             ако имаш късмет, от самото
             начало...
Някои глави се сближиха озадачено
по двойки, или може би
на говорещия така му се стори.
             - ...Ммм, в смисъл, че
             не ни е присъща,
             не ни се полага от самосебе си...
             (Не говоря ли адски банални неща?)
Те се облегнаха възмутено назад
и наостриха вежди.
             - А после родителите,
             училището, службата, обществото
             някак си... те желаят,
             без обаче да те харесват.
Пък аз искам да ме харесват.
- Аааа - премина през залата почти осезателно.
             (Значи не ми се е сторило!)
             - ...и тогава аз,
             дето цял живот съм искал
             да кандидатствам за тук
             и да стана един от вас, разбирам, ...
Част от валчестите глави се спогледаха.
Чу се проскърцване на изместен камък.
             - ...че винаги
             съм ви принадлежал
             и свободата е само
             ако намразиш наградите си,
             хванеш свързващите въжета
             и режеш! режеш! режеш!...
Една от глинените глави
се търкулна.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.