ПИШЕЩИЯТ ЧОВЕК

web | Хората с фенерите

Сигурна съм, че
не смяташе себе си
за малък.
Поколеба се дали
да пресече и в последния момент
хвана автобуса.
Не съм го видяла как
е успял да се изкатери
по стъпалата.
- Как се казваш ти? А?
Как се казваш? - питаха
грижовните лелки, надушили
нещо нередно.

Той не отговори.

По цялото му лице бяха изписани
сложни фигури с химикалка -
ромб с точка в средата върху едната буза
се свързваше с отсрещната вежда,
задрасквайки всичко по пътя си.

- Майка му сега ще полудее
от ужас! Ами да! Ще полудее
от ужас - тюхкаха се грижовните
лелки.

Най-вероятно
той не можеше да говори,

но цяла сутрин бе писал писма
по лицето си и тези, които наистина
се интересуваха, можеха
да прочетат:

- Няма кой да полудее от ужас
за мене.

Автобусът отвори врати за нови хора и там някъде
той изчезна.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.