ИЗКУСТВОТО НА "СЛАВЕЙКОВ"

web | Хората с фенерите

Вятърът роши
рехавите листа на стихосбирките,
смушкани в ъгъла на подвижния щанд.
Някои са така олисяли, че под корицата виждаш
как е ресано: десният кичур наляво,
                      левият кичур надясно.
Валцованите им лобове са се надигнали,
за да призоват за сетен път към внимание
иззад катедрата в празната зала. По микрофона
се чува въздишка,
неловко засмиване,
и някакво повтарящо се изречение, което
не свършва от уста на уста, пробива
тила и излиза през гърлото,
и така е пришило един за друг авторите:

"Животът беше кратък като ден
и обещаваше, че има смисъл".

Младите рошави книжки се трупат отгоре им,
викат по-силно, по-добре знаят какво, но като цяло
са недохранени като футболна агитка от краен квартал,
след загубата на фаворита.

"Ний сме по-краси-ви и сме по-добри!"

Виковете се удрят в сателитните чинии и
отскачат, защото тече следващият репортаж.
Животът е все така важен. Въпросът е
кой ще го каже.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.