ЕКСКУРЗИЯ С ЦЕЛ ЕМИГРАНТСТВО

web | Хората с фенерите

Автобусът се плъзгаше под катедралните акведукти,
които носеха скрита вода през небето по собствени пътища.
Къщите - стари, тухлени, стъклени,
вероятно не ни забелязваха.

- Хей! Хеей! - провикна се някой от автобуса
и затворените прозорци върнаха
просташкия му възторг.

Долината, която разгърна града
на края на континента,
на ръба върху океана,
там, където вече никой не очакваше да има живот,
прие нашествието ни
без коментар.

Автобусът гърмеше от
виж там! виж там!
и спореше с вековната тишина,
сякаш бяхме кънкьори в планинско езеро,
с червени дрехи, с раници,
пълни с консерви.

Една сграда се извисяваше отстрани
със сводестите си прозорци
и патиниран корпус.
Беше красива, уязвима и недостъпна;
забраняваше влизането и излизането -
тези неща трябва да се заслужат.
Има надежда

само да станеш тухла в градежа й,
ако въобще си готов да участваш,
ако въобще си готов. И тя,
като тишината, можеше
за кратко да бъде рушена,
но не побеждавана.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.