ВСЕКИ ПРОБВА РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ

web | Лица с преплетени езици

Има двама човека, жена и мъж, които лежат на одеяло встрани от международен път. Те не говорят. Жената се е подпряла на лакти. Сакото на мъжа е навито под главата му. Тревата наоколо е все още свежа, леко запрашена. Ето какво се случва там.

Отвъд нажежените хълмове
камионите сменяха скорости.
Тя духна глухарче в лицето му.

Пролетта си отиваше, но друго
не беше дошло.

 Краят изглежда достоверен, но първо, не е никакъв край, и второ, подлъгва читателя да прави насилени сравнения между пролетта и човешките взаимоотношения. Традиционен, макар и подходящ край - с две думи - нищо особено.

 Всичко може да завърши лошо. Страшният край опъва ушите (на тези, които смятат, че света е много удобен за живеене) за да им ги отреже.

Отвъд наженените хълмове
камионите сменяха скорости.
Тя духна глухарче в лицето му.

Там я закла той и остави ръката й
върху одеялото.

 Мани, мани. Виж, хуморът не вреди. Но накрая се чудиш дали наистина си казал това, което си искал да кажеш.

Отвъд наженените хълмове
камионите сменяха скорости.
Тя духна глухарче в лицето му.

- Бе я не ми духай глухарчета -
подкани я той.

 Съществува възможност и за щастлив край. Той се постига когато авторът пререже фигурите през мига на осъзнатото им щастие. Този миг може да не е едновременен, важното е общото сечение.

Отвъд нажежените хълмове
камионите сменяха скорости.
Тя духна глухарче в лицето му.

Той я притегли, за да я целуне
и след години двамата завършиха
със хепи енд.

Така завършваме и ние:
            С хепи енд.

© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet, 06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.