ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ПО ПОВОД ЕДНО НЕВЪЗМОЖНО ПРЕПОВТАРЯНЕ НА ИСТОРИЯТА

web | Лица с преплетени езици

"Малтийски кораби тайно акостират в България",
гласеше заглавието във вестника.

Хор:

Какво се случи? Те
нима не се отказаха
след Калоян? Сега
след векове, изчакали
удобен случай,
железните нашественици
спускат мост над нас -
конете бият тежък крак,
от закалените оръжия
лъчите на луната се отблъскват
пречупени и попиляни
и знамената сочат вятъра!

Всички заедно:

Дали ще смогнем да наточим брадвите?

Глас от ложата:

Ела дългокоси ми страннико,
забрави път, богатство и време,
тези земи са извън света,
едва ли друг ще ме вземе -
та кой минава вече през нас,
би могло да ни няма,
а по-добре на Еньовден
да ни няма и двамата.  

Глас от тайната ложа:

 - Братя на духовното озарение, Ние, Магистърът на сребърния сокол от Храма, кавалерът на кръста и розата, на звездата и лилията, на пълнолунието и равноденствието, на софтуеъра и хардуеъра, ви казваме:

НАШТЕ ДОЙДОХА! ХАЙДЕ НАШТЕ!
 

Глас от галерията:

 Вярвам в битката.
 Вярвам в бащино огнище,
 в плевни, калдъръми и котлета,
 в дървени лъжици и паници,
 в девет осми такт и караконджоли.
 Нямам отоманки в стаята, ни
 алафранги по стените.
 Вярвам, че врагът
 ще ми го духне.
 Нашето ще си остане наше.
 Без ръце дори ще му се радваме.
 Братя, да си спомним Нашето!

(Реплика: Кремъчният ни Балкан
                 и пиянството на Джагаров)

Някой мята домат, втори не може да се намери.

                              Завеса
         (преждевременно)

Публиката се покланя зад завесата. Хорът дочита вестника за малтийските гемии, които тайно ловят паламуд в Черно море.

Лампите угасват. Хората се разотиват. Повечето въобще не идват.

Остава споменът какви герои сме били.

Една пропусната възможност.

© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet, 06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.