МАТРЬОШКИ

Йордан Радичков

web | Скакалец | Скандинавците

РАЗКАЗ НА ДОМОВЛАДИКАТА

Казва се, че ако искаш да изгубиш една война, най-сигурният начин е да влезеш в съюз с италианците; обаче ако искаш да направиш лов, който да се запомни и да се говори за него подир това, най-добре е да ловуваш с италианци.

Сега туй не е много разпространено, но преди години много се бе разпространил ловният туризъм, тъй както се разви и другият, туристическият туризъм. Идваха всякакви да ловуват, най-много обаче идваха италианци. Такъв лов в Овчага не беше познат поради причина на малкото заек, но когато се изнасяха живи зайци по другите страни, в тютюнищата ни се преобърна един автовлак, натоварен с живи зайци откъм Добруджа. Благодарение на преобръщането на автовлака целият жив заек остана в тютюнищата, постепенно се разсели по памуците и почна да се среща така също и по долищата и орниците. Той се размножи бързо, както само заекът умее да се размножава.

Тая работа се разчу и понеже съвпадаше с развитието на ловния туризъм, почнаха да ни пращат чужденци, най-вече италианци. Италианците са много весел народ и много шумни, като се изсипят в Овчага, обръщат селото с краката нагоре. За да ловуват обаче, те трябва да се придружават от наши хора, които познават местностите като петте си пръста. Към всеки ловец се даваше придружител от наша страна, ловецът ловува, а придружителят го придружава и носи дивеча. Освен че събира и носи дивеча, придружителят например, ако заекът е ранен, премята се и врещи, е длъжен да улови врещящия заек, да го удари по тила, за да млъкне, като през цялото време следи италианецът да не се изгуби по тютюнищата или в долищата.

Те се изгубват много лесно, защото нашите местности са силно пресечени и никъде няма никакви обозначения. Тука ние сме се родили и сме отгледани в тези местности, затуй се ориентираме без всякакви обозначения, обаче когато човек пристига от голям град, а още повече и чужденец, то той стопроцентово се изгубва, защото ги няма именно тези обозначения, каквито ги има в градовете. В градовете вие знаете, че навсякъде са натуряни стрелки, знаци, надписи, светофари, а някъде и жив милиционер стои, та на живо направлява движението, а тука по нашите топраци не само че никакъв жив милиционер няма да срещнеш, ами и никакъв знак, който да обозначава. Изключение се прави само когато пръскат памуците с химикали, за да изгори бързо шумата и да се освободи терен за памуковите комбайни - тогава се туря знак в памуците, че е пръскано с отрова. Преди години при стопанския двор се тури знак от страна на КАТ, на знака имаше нарисувана крава с виме, от КАТ казаха, че тоя знак се туря за МПС^*, той предсказва на МПС, че през това място преминават домашни животни без придружител.

Всички в Овчага знаят, че оттам именно преминават кравите, за да идат на водопой, от другаде те няма къде да минат, и знакът, като стоя два дни и обозначаваше това за кравите, на третия ден го нямаше вече ни мястото, защото децата го бяха взели да го търкалят от баира към селото.

От наша страна не се направи нищо за връщането на знака на мястото му, щото аз мисля, че кравите много по-добре могат да бъдат забелязани, кога тръгнат на водопой, отколкото самият знак да бъде забелязан.

Ето поради всичко това Енев от окръжното казваше да се внимава с италианците, да се обслужват от носачите, а носачите от своя страна да гледат да не се отклонява заек по времето на лова и кучетата на гостите да се предвардват от нашите кучета, за да не става смешение. Заек може да се каже, че не се отклоняваше, най-много всеки носач да отклони по един заек за целкя ден.

Как да го отклони?

Отклонява го той, като вместо в раницата го бутва в някоя трънка, и кога италианците си заминат, отива да прибере заека от трънката. Това обаче се правеше с мярка, без италианците нищо да забележат.

А относно кучетата им, сега мога да кажа, че не можахме да ги предвардим според както искаше Енев. Нашите кучета освен Овчата друг свят не са виждали, та щом подушиха къпаните и чисти кучета на италианците, се емнаха с тях да сватбуват и мисля, че това, що бе женско, ще има до девето коляно да носи белега от наша кръстоска. Италианците гледат кучетата си като бебета, изкъпват ги, носят им кучешка консерва чак от Италия, кучетата им друго не ядат освен консерва и се държат много срамежливо. А нашите от Овчага, нито изкъпвани, нито консерва са помирисвали, на половината от тях по хълбоците им виси още ланска козина, не са се пребръснали, ланският репей не са почистили от себе си, та като зърнат само срамежливите и къпани италианци, с такава стръв се втурват към тях, с каквато срещу заек не биха се втурнали. От наша страна това се обясни на Енев от окръжното, той, като нямаше какво да каже, каза: "Във всеки случай вие внимавайте, щото тука валута играе, да не стане после нужда да се направят рекламации от тяхна страна и да плащаме репарации!"

Ние възразихме на Енев, че не може по тоя начин да се събеседва с нас, че не ни стига, дето те ни бият зайците, останали от преобръщането на автовлака, ами на туй отгоре Овчага да плаща и репарации! Щом обаче дойдоха италианците, те разбраха, че не могат кучетата им да се увардят от нашите кучета и когато налетявахме на някое съешаване, италианците първи почваха да си хвърлят калите във въздуха и да гърмят с пушките във въздуха. Благодарение на това можа да се даде и приплод!

Това, от една страна... От друга страна, италианецът носи всякакви видове за пиене в торбата си, щом удари той заек, първата му работа е да дойде и да се ръкува с тебе, ще ти откъсне ръката от ръкуване, постоянно ти вика: "Сеньоре! Сеньоре!" после, като прибереш заека в раницата, той изважда от видовете, та те почерпва, сам се почерпва, ръкува се пак и, засмян до уши, тръгва отново с пушката. Всеки вика на придружителя ей "сеньоре" а ние, понеже не можем да запомним имената на всички, също им отвръщаме със "сеньоре". При лов човек, като върви из тютюнищата и из памуците, чува как отвсякъде се гърми, отвсякъде лаят кучета и се носи само това: "Сеньоре! Сеньоре!"

(Тук се намеси куцият при печката, той се бе зачервил като рак, обади се да каже на домовладиката, че относно имената не е така работата, че домовладиката например не може да не помни Алберто, с когото си викаха на име, а не на сеньоре. Домовладиката призна, че с Алберто на истина са се обръщали поименно един към друг макар че, уточни той, винаги пред името ми туря ше и "сеньоре"; италианецът дори и да знае име то ти, никога няма да те повика само по име, а обезателно ще тури пред него "сеньоре". "Така да!" - съгласи се куцият и повече не прекъсна разказа на домовладиката.)

Веднъж ние придружавахме група, времето беше мокро, не валеше, както сега вали, но едно никакво навъсено време, заек никакъв няма ни в памуците, ни в тютюнищата, затова изведохме италианците на високото, горе в гората, там минава стар римски път и римски мост има, обаче около моста е обрасло всичко и никой не минава оттам. Той си стои сам сред дола, ни жив, ни умрял, щото никакъв път не минава по него. Каза се на италианците, че едно време през Овчага са минавали римляни, по нашите земи много римлянин е минавал, та за целта римляните са построили и моста... Каква ли вяра не е минавала по нашите земи, кой как минал, оставил по нещо, ето й италианци минаха, сума спомен оставиха и сума консервена кутия. Е, не е като римски мост да ти оставят за дълго ползуване, но все нещо оставиха; Енев от окръжното казваше, че главно валута оставят... Та отидохме ние в това гористо място при римския мост, щото заекът в мокро време търси сушина, и за да стане по-успешен ловът, се реши една част от хората да минат с кучетата през гората, с кучетата и с викове да вдигнат скрития на сушина заек, а ловците да вържат пусии по билото, защото заекът, като се вдигне от леглото си, ще се емне към билото, а не към дола; даже и да тръгне към дола, по някое време той ще възвие и пак ще обърне нагоре към билото. Задните крака на заека са по-дълги от предните, като бяга по нанадолно, ако бяга много силно, може да се преобърне презглава, така, както се преобърна лани ремаркето, като слизаше от баира, натоварено догоре със сено. Вързаха се пусиите, обясни се на италианците как да застанат и откъде именно да чакат да се появи заекът, а викачите влязоха в дола с кучетата и гората писна кански ох лай и от викове.

Аз като придружител стосх на съответното място и следях моя ловец, ако не забележи и пропусне заека, да му извикам: "Сеньоре! Сеньоре", и тъй както стоех, чух голям пукот из гората. Едро животно тичаше и докато се чудех като какво може да е това едро животно, та тъй много пука из гората, пред моя ловец от гъсталака излетя диво прасе.

Много се слисах, щото рядко по нашите места се мярка диво прасе, то повече се въди горе към планината, а при нас ще пребяга някое само ако е подгонено откъм планината. Но това рядко се случва, един или два пъти е било. Аз се слисвам от неговата поява, италианецът, макар че беше младо момче, не се слиса, вдигна той пушката и стреля.

Изрева прасето, що сила има, изстрелът, изглежда, беше ударил на кост, преобърна се и почна да ломи ниските храсти около себе си."Сеньоре!" - извика ми с всички сили италианецът, разцелува пушката си и подскочи право към ломящото храстите прасе. Аз подире му, побоях се да не би прасето да скочи отново на крака и да нападне, защото зная, че дивото прасе, когато е ранено, напада ловеца, но докато стигна, прасето беше издъхнало. Италианецът сияеше целият, почна да вика той другите италианци, а аз откъснах дъбово клонче, потопих шумките в кръвта на прасето и му закичих капата. Той, човекът, много се трогна от това, прегърна ме, ръкува се с мене и пак си целуна пушката.

Ловците един по един взеха да се събират около нас, моят човек се удряше с длан по гърдите, сочеше ту прасето, ту дъбовите шумки върху капата си, ту мене, ту пушката си, която не знам за кой път целуваше. Толкова щастлив човек рядко съм виждал, чувал съм да казват, че човек може да сияе от радост, не бях виждал човек как сияе, а ето, като гледах него, сметнах, че тъкмо това сигурно е сияещ човек.

Дойдоха викачите с кучетата, кучетата подушиха дивото прасе, отстъпиха и подвиха опашките си, а ловецът тръгна наред й се ръкува С всички викачи, като от време на време целуваше пушката си. Илийко, който винаги идва било като придружвач, било като помощник, и без него още нито един лов не се е провеждал в Овчага, пръв се подсети, че туй диво прасе трябва да се ознаменува, стъкна той огън и докато огънят се разпалваше, взе нож, та извади деликатесните вътрешности на дивото прасе, които ние наричаме карантия, за да се изпекат на огъня.

Разположихме се ние край огъня, зацвъртяха деликатесите, а италианците извадиха своите горчиви алкохоли да се почерпим. Тия пусти горчилки много бързо удрят в главата, докато се опече всичко, бая бяхме поизправили главите. Прасето се дотътра до огъня, не беше голямо, шейсет-седемдесет кила я имаше, я нямаше, но беше диво прасе, тука килограмите не са от голямо значение, по-важна е бройката. Италианците запяха песен и всички до един ръкомахаха, а моят човек до такава степен сияеше, че се боях да не вземе да скочи в огъня.

По-жива природна картина не може и да се желае!

По едно време от гората се появява Пъшо, капата си Пъшо носи подпряна чак отзад на врата, гледам, че тоя път капата му турена ниско над челото. Появява се той, но щом ни вижда, в тая жива природна картина, се спира.

"К'ва стана тя?" - пита Пъшо, а ние му викаме:

"Ела, ела, Пъшо, не бой се! Ела да видиш диво прасе!"

"Манн тая работа!" - вика Пъшо и си премества капата назад, на врата.

Моят ловец, като го забеляза, скочи, удари се по гърдите, взе да вика на Пъшо: "Сеньоре! Сеньоре!" и да му прави знакове с ръце да се приближи.

Пъшо уж приближава, ама едва пристъпя, щото той е възпрост човек, по втора ръка човек е, не се е мешал много с народ, а с италианците изобщо не беше се мешал, не знаеше какво е ловен туризъм, та пристъпваше с боязън. Но моят ловец отиде напред да се ръкува с него, показа му удареното прасе, подаде му да пие, Пъшо пи, отри устата си с ръка и рече на италианеца.

"Мани тая работа!"

Викаме ние на Пъшо - сядай, Пъшо, не бой се, това са хора италианци, те идват от ония места, откъдето някога са дошли римляните, те са правили тука пътища и римски мостове, а Пъшо пристъпва от крак на крак, мести ту напред, ту назад капата си и все повтаря: "Мани тая работа, мани тия римски мостове!"

Нещо го мъчеше Пъшо, не издържа той, щото по едно време попита: "Абе какво сте направили вие!"

"Как какво?" - попитахме ние и той рече:

"Ами утрепали сте ми вепъро!"

"Как така ще утрепеме твоя вепър? - възразяваме ние, а Пъшо клати глава и настоява.

"Ами така! Това не е никакво диво прасе, това е моят вепър!"

И почна той да обяснява, че по не знам кое си постановление отглежда няколко свине за "Родопа" и понеже откъм хранителни смески и ярма снабдяването е трудно, затова той се отказал да отглежда и да угоява бялата беконова свиня, ами взел от една старовремска мургава порода, защото тя се отглежда по-лесно, кога няма храна, може да се пуща в дъбака да яде жълъд. Тъкмо сутринта Пъшо изкарва мургавата старовремска свиня в дъбака, да види ще успее ли да се нахрани с жълъд, и кога се гръмна - рече той, - аз предугадих, че нещо се е случило, а то, глей ти, вие сте ми утрепали вепъро. Вепър ще рече скопено мъжко прасе, а нескопеното се нарича нерез; това, ако е питомно. Ако е диво обаче, мъжкото се нарича глиган по името на големите му зъби, които от своя страна се наричат глиги.

Щом ние я чухме тая работа, наскачахме всички и казахме на Пъшо: "Дума да не става, това не може да бъде!" Италианците не разбираха за какво спорим, но наскачаха и те и също взеха участие в спора.

Тогава Пъшо рече: "Нека да се види прасето, ако е скопено, значи е моят вепър, а ако не е скопено, значи е диво!"

"Ами добре!" - рекохме ние и отидохме да разглеждаме прасето и като го разгледахме, се видя, че е скопено!

(Домовладиката млъкна, лицето му доби напрегнат израз, той се ослушваше, слухът му, изглежда, долови нещо, което ние не чувахме. Беше капчукът в тенекиената кутия, по звука на падащите капки човекът разбра, че кутията се е напълнила, затуй стана и отиде да плисне водата през отворената врата на балкона. Пътьом той рече на човека до печката: "Илийко, ти тая печка съвсем я забрави!" Домовладиката постави кучешката кутия на мястото й под капчука, закънтяха унило капките в нея, а Илийко натуря дърва в печката и като обърна към нас малкото си, прилично на маслинка лице, рече: "Аз също така имам един подобен случай!" "Разкажи го, разкажи го, Илийко!" - подканиха го ловците, Илийко подсмъркна и си започна разказа.)

БЕЛЕЖКИ:

* МПС (мепесе) - моторни превозни средства. [обратно]

Разказ на Илийко >>>

© Йордан Радичков, 1984
© Издателство LiterNet, 14. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скакалец", С., 1984.
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.