ДЪРВЕНАТА КУКА

Йордан Радичков

web | Скакалец | Скандинавците

6.

"Ууу, че студ донесе в стаята!" - възкликна жена му.

Тя беше разтребила стаята, бе оправила леглото, отгоре му бе хвърлила допълнителна завивка - една нова алена черга. Чергата бе отметната наполовина към стената. На самата стена имаше окачен ковьор с бягащ елен, преследван от бели кучета. Този ковьор жената на Панко сама беше бродирала още като млада невеста. Пред леглото бе постлана алена пътека на сини ивици, жената стоеше на пътеката, събличаше се да ляга. Тя правеше това бавно, застанала малко ребром към Панко, сякаш изпитваше известна свенливост от него. "Що не изгасиш лампата?" - попита го тя. Панко изгаси лампата и остана до печката да допуши цигарата си.

Макар че лампата угасна, стаята не потъна в мрак, а само се преобрази. Светлините от печката затанцуваха по стените, плъзгаха се по бягащия елен на стената и по тичащите подир елена кучета, пробягваха по събличащата се жена и през дима на цигарата Панко гледаше как тя изведнъж бе станала като бакърена и пълна цялата с най-причудливи извивки. Никакъв ръб и никакво кокалче, а само тия извивки. "Ууу, че студено!" - възкликна престорено жената, пъхайки се в леглото. Тя яе легна, а седна в леглото, подпъхвайки алената черга около кръста си. Купешката й нощница се надипли, върху алената черга се разпиляха бели дантели. Тя започна да оправя косите ой на врата, прищипваше ги с фиби подмишниците й ставаха ту тъмни като въглени ту проблясваха като жарава на светлината на печката. Панко отвори вратата на печката, обилна светлина заля стаята, той натуря дърва, хвърли угарката вътре, плю в жаравата и затвори вратата.

Засъскаха кюнците от тягата, бумтене се понесе из стаята и бягащи светлини по стените и по тавана, подир светлините тичаха сенки и не можеше да се разбере кой кого гони и какво е това веселие из стаята. В долната си половина стъклата на прозорците бяха изпотени, през горната им половина се виждаше как снегът се усуква непрекъснато. Ако човек доближи до прозореца и се ослуша, ще чуе как едва доловимо снегът обгръща с шепот цялата къща. Панко е чувал това, неведнъж се е ослушвал той в падащия сняг, вкъщи това едва-едва се долавя, но когато е навън, сред полето е или застанал на пусия в гората, тогава съвсем отчетливо се чува шепотът на снега. В къщи, освен шепота и съскането на печката, се чува как при някой пристъп на вятъра коминът издава звуци, подобни на звуците от флейта, а в по-старите времена хората са чували и как дяволът се чеше в комина, за да боядисва козината си черна. Бавно, почти незабележимо, гонещите се светлини и сенки из стаята избледняват, унася се печката в дрямка, посивява стаята, алената черга и тя посивава, посивяват и белите ку. чета, тичащи подир елена.

Само снегът неуморно се изсипва и се усуква около къщите, бяло и чисто е навсякъде, крехка светлина пъпле и в най-тъмните ъгли и може да се каже, че не остава неосветено място и че всяко място в такива зимни вечери е свято. Това са ония зимни вечери, когато всяка къща на Старопатица има своя тайна, своята игра на светлини и сенки, свои бягащи или танцуващи вакханки.

Аз не искам да надниквам много през ключалките на залостените врати, нито през запотените стъкла на прозорците, в такива вечери дори снегът не проявява любопитство, мигом той само надниква през прозорците и пада веднага, прималял върху земята.

Ако мигом само погледнем, без да падаме отмалели, в къщата на пришълеца, ще видим ние как жената е свалила до глезените си зеления и червения чорап и иоказва тя на мъжа си къде чорапите й са се отпечатали с едрата си плетка върху прасците. Тя ги разтрива с длани чак горе до лъскавите колена и следи синьото око на мъжа си. Синьото око е будно, но спокойно, другото, което има перде, е като скрито зад завеса, един бог знае само какво има зад завесата.

С шепот се отърква снегът покрай прозорците и стените, шушне топлата тяга на огъня в комина, шепот и шушукане иде отвсякъде и ние също тъй с шепот или с пръст на устата трябва да преминем на пръсти из снега, без нищо да докоснем, без нищо да стреснем, защото това са зимни вечери, изпълнени с човешки тайнства, вечери на зачатия й на най-крехка нежност, и на никаква особена боязливост и на свян, че даже Панко се бои да не разруши нещо с ръбестото си тяло...

Синя ватена фланелка се показва под ризата, Панко се колебаеше да си събуе ли чорапите, или да легне с чорапи, беше стъпил той на алената пътека със сини ивици пред леглото, и може да се каже, че с известна тържественост пристъпваше към леглото, наметнато небрежно с новата алена черга. Чергата се беше нагънала, еленът от ковьора препускаше, затънал до колене в нея, а белите кучета бяха потънали до гърди. Трептящото зарево от печката пробягваше по ковьора и правеше елен и кучета да изглеждат като живи.

"Гледай ти - рече Панко, - като живи бягат по ковьора, като че бягат през Мойсеево бранище!"

Жената го погледна от възглавницата и се засмя. "Ами да не би ние да сме умрели!" - попита го тя.

"Как ще сме умрели!" - учуди се Панко.

Той продължаваше да се тутка.

Той винаги се туткаше, преди да си легне, а сутрин също така се туткаше, седеше в леглото, почесваше се по врата, ослушваше се как навън жената мами кокошките. Тя наистина е излязла да хвърли оронена царевица на кокошките, с широк размах сее зърната, петелът пръв изтичва към нея, пляска с криле и кукурига, поздравява стопанката си, обикаля я с напета походка и, като сее тя кукуруза щедро, вижда как от съседните къщи жени по същия щедър начин сеят кукуруз пред къщите си и край всяка жена обикаля напето петел н кукурига. Гледката е толкойа хубава посред сребристия сняг, че изглежда невярна. От всяка жена струи топлина и жизнерадост, всяка жена с такава щедрост храни кокошките си, че петлите остават безкрайно доволни, и мисля, че тогава всеки петел е влюбен в стопанката си. Това последното може и да е спорно, и да не е истина, но мисля, че е хубаво, че сме го помислили... Ако зимните нощи на село са пълни с тайнства, то сутрините са пълни с любов към всяка жива твар и към всяка бледа снежинка...

Панко престана да се тутка, избута той с ръбестото си рамо жената към бягащия елен от ковьора, трепна новата алена черга, белите кучета се скриха зад нея.

И тъкмо кучетата пропаднаха зад чергата, отвън някой почна да вика: "Ееей... Панкооо! ... Панко бе, Панкоо. . ." Дрезгав глас веднага откликна на вика на човека: "Цезаре!. . . Цезаре!. . ."

Панко скочи от леглото. "Ей, Панкооо!" - продължаваше да подвиква оня отвън, а дрезгавият глас го застигаше с възгласи: "Цезаре, Цезаре!" Панко веднага съобрази, че го вика пришълецът, позна го по гласа, а за втория глас се мина известно време, докато съобрази, че е свраката. "С кучето нещо е станало!" - каза той на жена си и се спусна да дири обувки, панталон, горна дреха и прочие. "Ти недей става!" - заръча на жена си. "А - промърмори недоволно тя под носа си, - остана сега и да ставам!" Панко се изниза през вратата, жената подложи ръце под главата си, вперила очи в тавана.

Горе светлините и сенките продължаваха да се гонят, чезнеха и се появяваха, стичаха се по стените, пак пъплеха нагоре и ставаха все по-бледи и по-бледи, изглежда като че се уморяват от гонитбата. После погледът й се спря на бягащия върху ковьора елен, тя го гледаше малко отстрани, еленът сякаш идваше към нея, за да търси закрила от кучетата или за да я стъпче... Еленът с всички сили тичаше през бягащите сенки към нея за закрила и да я стъпче. Подобие на усмивка пробяга по лицето на жената и се утаи в очите й. Чувствуваше неудобно новата алена черга отгоре си, новите черги са твърди, трудно се огъват, ръбести са те и дълго е единоборството на човека с всяка нова черга, докато я омачка, накара я да омекне или докато я опитоми, ако мога така да се изразя, че като се завиеш с нея, тя веднага да се огъне послушно, да увие хубаво тялото, без да го притеснява, а не да стои настръхнала, на груби чупки, дива, непохватна и тъй напрегната, че ако еленът стъпи с копито отгоре и, ще се разхвърчат алени искри изпод копитото.

7 >>>

© Йордан Радичков, 1984
© Издателство LiterNet, 14. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скакалец", С., 1984.
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.