ДЪРВЕНАТА КУКА

Йордан Радичков

web | Скакалец | Скандинавците

5.

Той изведнъж почувствува спокойствие и дори нещо повече, сдоби кураж. Първата му работа бе да свали ремъка от кучето и да препаше панталона си. Свраката висеше унило надолу с глава, не посегна да го клъвне по ръката, нито изсъска срещу кучето. Кучето изтича не особено пъргаво под сайванта н почна да утъпква сламата, върху която спеше. По навик, останал му още от прадедите - вълците, - то направи няколко кръга, утъпквайки символично мястото за леговище, подгъна крака и легна с лице, обърнато към стопанина си. Панко намери бакърена жица, откачи свраката от кожената висилка, тя се разкряка, заудря го със здравото си крило, но Панко я стисна под мишница, върза яко с медната жица краката й, а после върза жицата за стряхата. Свраката отпусна раненото си крило и започна да крещи с всички сили срещу човека и кучето. Цезар се надигна от леговището си и бафна срещу птицата.

"Така е много добре - реши в себе си Панко, - свраката ще кряска цяла нощ и няма да даде на кучето да заспи!. . . Много добре! Много добре!" - въодушеви се той и се обърна да тръгне към къщата си и щом се обърна към къщата, се вцепени.

Едва се свечеряваше, снегът бе добил синкав оттенък, през него Панко видя, че двата прозореца на къщата светят с жълта светлина и коминът весело къдри син пушек.

"А - рече човекът, - бабичката е дошла! Виж каква изненада!"

Той отри с длан тясното си, мокро от снега лице, оправи шала, придържащ големия каскет, и се запъти към къщата. Едва сега забеляза, че в снега бяха оставени дири, ситни, от чевръсти нозе. По тях разбра, че "бабичката" е дошла сама, без момчето. Панковата жена работеше в града, в стола на атомната електроцентрала, там учеше и момчето им, в атомен техникум. Тя беше още млада и запазена жена, веднъж седмично си идваше на село с автобуса, почистваше къщата, изпираше каквото имаше за пране, приготовляваше голяма тенджера с ядене за Панко, понякога правеше и баница, преспиваше, а на следния ден Панко, малко разнежен и малко разсеян, я изпращаше до спирката на автобуса, като й подаваше през вратата кошници или торби, напълнени с кехлибарени зелки, картофи, лук, свинско месо и прочие. Изпращаше много здраве на роднините от атомната (жената и момчето живееха в къщата на далечни роднини) и заръчваше да гледа момчето да не се научи да пуши. В празнични дни много народ се качваше в автобуса за атомната, преди още да е затворена вратата, моторът изреваваше, тогава лице до лице надникваха в тясната врата, кой викаше: "Хайде!", кой викаше: "Сбогом!", кой викаше: "Довиждане!", но Панко ни веднъж не можа да разбере хайде ли вика жена му, сбогом ли вика или довиждане, а запомняше само очите й, много подвижни и топли, и ги помнеше до следващото й идване. Някой от изпращачите ще го попита: "Еее, как е, Панко?" и Панко, без да прибира разсеяната усмивка от тясното си лице, му отговаря: "Ами как! Нали знаеш, сиромах човек и през постите блажи!"

Ето какво прехвърляше през ума си човекът, докато отупваше снега от нозете си пред вратата и малко озадачено се ослушваше да разбере каква е тази врява вкъщи, кокоше кудкудякане и плискане на вода. Бутна вратата и видя жена си наведена над ведро с вода да къпе, жълта кокошка. Тя я натискаше във водата, кокошката се блъскаше с крила, вода плискаше и хвърчеше нависоко, неистово кудкудякане изпълваше стаята, но жената не обръщаше внимание нито на кудкудякането, нито на водата, и като гмурна още веднъж кокошката във ведрото, понесе я, та я захлупи под плетено кошле до печката. Върху печката димяха някакви варива, изпълваха те стаята със сладък мирис, по средата бе поставено корито на два стола, едната му половина бе заета от мокри Панкови дрехи, другата половина белееше от сапунена пяна, сякаш жената бе напълнила коритото със снежна преспа.

Жената повдигна престилката да изтрие с нея голите си до лактите ръце и тогава видя Панко.

"Ти ли си, господ да те убие! Изплаши ме!" - рече му тя, мина, отърквайки се покрай него, затвори вратата. "Е, а добре дошла!" - каза Панко и развърза плетения шал от каскета си, а после свали и самия каскет и перчемът му щръкна мигом във всички посоки.

Черна и остра беше косата на Панко, без каскета и шала лицето му изведнъж доби друг израз, видяха се и ушите му, удължени леко, с лек бакърен оттенък. Жената съблече полушубката му, изтупа я от снега, сложи я върху облегалката на един стол и приближи стола до печката, за да се изсуши дрехата. Върху стола раменете й изглеждаха още по-щръкнали, затова пък раменете на Панко някак внезапно се отпуснаха и може да се каже, че главата му стоеше почти красиво върху раменете.

"Ти - рече Панко на жената - както си почнала наред из къщи, остава сега и мене да натопиш в коритото. Що къпа кокошката?" "Ами защото се е разхлопала - отговори жената, - не видя ли, че се е разхлопала и че трябва да я изкъпеш със студена вода. Кой посред зима сади квачка, ако тя изведе пилета, до едно ще изпукат на студа! Мене през цялата седмица все ме глождеше нещо и се чудех като какво може да се е случило вкъщи, а то ето какво излезе, кокошката се разхлопала. Тя винаги най-първа се разхлопва." (През плетивото на кошлето кокошката наблюдаваше мъжа и жената с кръгло око, трепереше от студената вода и мълчеше. Едва-едва до нея достигаше топлината от печката.) "Ами ти къде се губи?" - попита жената и се залови да разтребва стаята.

Панко й разказа за изнамерените приспивателни средства за свраките, които са абсолютно безопасни за човека и за домашните животни, а освен свраки с тия приспивателни средства могат да се приспят и лисици, свраките, както си стоят в крушата, заспиват и тупват в снега, лисиците заспиват в движение, ако лисицата се е свила на колело, то значи, че е яко приспана, а ако е само опъната, то значи, че не е така яко приспана, защото не е изяла цялата приспивателна примамка, а само е вкусила от нея. Той й разказа още как Цезар го изпреварил и изял примамките предназначени за свраките, и има опасност да гс хване бялата агония и да потъне в бялата смърт. За всичко тоза бил виновен вятърът, който омел свраките от крушата при оброка, и пришълецът, защото взема, та хвърля един овчи леш в Усоя, а свраката да не е луда да остави цяла овца да се качи горе на крушата да я духа вятърът.

При тези думи Панко стана да иде при кучето, боеше се да не започне да заспива.

Навън продължаваше да вали, беше се стъмнало, той видя в съседната градина пришълеца да щъка около градинската помпа, до помпатг стоеше жена му с петролен фенер, обута с един червен и един зелен чорап. На снега чорапите изглеждаха още по-цветни.

Пришълецът веднага го забеляза със синьото си око, забеляза го и свраката, почна да се удря върху телта и да крещи. Кучето лежеше в кучешкия си полог, положило глава върху лапите. Когато стопанинът му се обади, то отвори само ед| ното си око, без да се помръдне, сякаш викаше едното си око умолително: "Жив да си, аго, неде ме!" Прокашля се Панко, почеса рошавата си глава, чудеше се като какво да предприеме. "Засега нищо!" - реши в себе си той. Свраката продължаваше да крещи, човекът се обърна и я перна с опакото на ръката си. Над оградата го гледаше синьото око на пришълеца, зад него при помпата стоеше жената с фенера, тя също гледаше Панко.

"Случило ли се е нещо?" - попита пришълецът, Панко му разказа какво се е случило, човекът много се изненада, пристъпи досами оградата и почна да съобразява като с какъв съвет да помогне на съседа си. Жена му тръгна с фенера и с двата си цветни чорапа към тях, повдигна фенера уж да освети по-добре сайванта със свраката и с кучето, а всъщност тя вдигна фенера тъй, че да освети само себе си и да може Панко по-хубаво да я вижда.

Русите й сколуфи играеха весело край ушите, като я гледаше, Панко си помисли: "Такваз жена човек и с две очи трудно може да я обхване, какво остава да я обхваща само с едно око!" (Имаше пред вид синьото око на пришълеца.)

Казахме, че пришълецът съобразяваше като с какво може да се помогне, вече бе съобразил и подсказа на Панко, че в подобни случаи най-добре е да се даде мляко на кучето. "Че ние имаме мляко!" - намеси се жената с фенера и пристъпи още напред, а през това време друг глас й отвърна: "Ако е за мляко, то и у нас се намира!" Този глас беше на Панковата жена, тя идеше по пъртината със запретнати до лактите ръкави, белите й ръце димяха. Носеше бакърено котле с мляко за кучето. Съседката с двата цветни чорапа придаде учуден израз на лицето си, с автобуса ли дойде, попита я тя, че не съм те видяла, не оставяш ти Панко сам и прочие. "Няма да го оставя аз Панко на свраките!" - засмя се жената и остави млякото при кучето.

Цезар се протегна, подуши с нос и надигайки се само на предните си нозе, напъха муцуната си в котлето.

"Ще яде Асан баница май!" - каза Панко, като гледаше как кучето облизва апетитно котлето, а пришълецът додаде: "Млякото предвардва!" Панковата жена смяташе, че на Цезар нищо му няма, кучето не само че не беше удрямано, то дори се усмихна с очите си и помаха с опашка, за да приветствува стопанката. Тя му говореше непрекъснато, гласът й звучеше бодро, щръкналият между нея и свраката Панко също се оживи, пожелаха си те лека нощ със съседите и всяка жена поведе мъжа си към къщи.

Снегът продължаваше да вали, сипкав и монотонен, отвсякъде струеше спокойствие. Настъпваше една от онези дълги и тихи зимни вечери, когато всеки затваря здраво вратата на къщата си, всяка печка бумти развеселено и ако се съберат съседи или роднини в някоя къща, се носи весела гълчава и кръшен женски смях, а ако хората останат сами по домовете си, мъжът обикновено запушва цигара и разтваря някой вчерашен или по-вчерашен вестник, жената бръмва с вретено, а легналата под печката котка мрънка в просъница и по този начин подпомага преденето на жената. По това време се появяват и първите агнета, първите агнета стопаните прибират вкъщи на топло.

У Панко още не се бе появило агне, котка той не държеше. По-миналата зима няколко седмици държеше в стаята малкия Цезар, хранеше го с биберон. Той се грижеше извънредно много за кучето и дъртият червен петел на два пъти яде бой, защото си позволяваше не само да надниква в стаята, но се и нахвърляше върху малкия Цезар. Поради тази причина кучето дълго време не смееше да прекрачва прага на къщата, ами стоеше пред разтворената врата, скимтеше и примигваше на светлината. Дните, когато жената беше в града, той прекарваше с ловците от селото, това бе най-добрата част от населението. Подир ловците той туряше музикантите и чак после идеха роднините, съседите и т.н. Отбиваше се понякога и при пришълеца да гледа телевизия, но може да се каже, че повече гледаше двуцветните чорапи на стопанката, отколкото телевизията. Когато жената идваше от атомната, особено зиме, за едно денонощие Панко оставаше вкъщи, бръснеше се, измиваше се, преобличаше се, та може да се каже, че добиваше почти неузнаваем вид, тоест - ставаше като нов.

Огънят в печката беше притихнал, жената натури дърва, свали голям котел от печката, той димеше лениво сивкава пара. "Да се измиеш - рече жената - и да се преоблечеш, за да накисна дрехите в коритото, па след туй ще вечеряме!" Панко с нежелание почна да се разсъблича, той винаги е бил скаран с водата. Съблече се до кръста, почесваше се разсеяно и все предупреждаваше жена си да внимава да не е много гореща водата. Тя му поливаше с кратуна, два пъти сапуниса острата му коса, но сапунът не правеше никаква пяна. Панко сумтеше и пръскаше вода във всички посоки, най-малко вода падаше в коритото, кокошката изпод кошлето започна да кудкудяка и хлопа, вероятно смяташе, че Панко е подложен на същата студена баня, на каквато и тя беше подложена и за малко не се удави във ведрото.

Голият до кръста човек се бършеше несръчно с кърпата, очите му бяха почервенели от сапунената пяна."У, че си грозен!" - рече жена му и го бутна по рамото.

Че беше грозен, истина е, той се поогледа, бършейки се с кърпата, всичко у него беше ръбесто, жилесто и космато, като че е направено само от кокали, от жили и косми и само тук и там трепва по някое снопче от мускули. Той облече чиста риза от оксфорд, ризата поскри малко от ръбовете на тялото му. "Няма ли да се вечеря?" - попита Панко.

Вечеряха, пиха малко вино с вечерята, по бузите на жената изби лека руменина и очите й станаха лъскави. Панко подпитваше какво прави момчето, учи ли се добре и дали не е започнало да пуши. Жената не знаеше, отговори уклончиво, че младите сега всички попушват. Панко знаеше, но не одобряваше. Той запали цигара, наметна полушубката си. "Къде?" - попита жената. "Да видя какво прави кучето - отговори й Панко. - Това куче не ми излиза от главата! То никак не трябва да заспива, щото, ако заспи, край - връщане назад няма!" "Виж го! - каза примирително жената. - Аз през туй време ще поразтребя! То май и за лягане стана вече време. Днес през целия ден не съм подгъвала крак!" "То и аз не съм подгъвал крак!" - каза Панко и излезе навън.

Снегът продължаваше да вали, откъм кошарата на пришълеца се чуваше да блее овца. Свраката беше будна. Щом видя човека да иде към нея, помаха с едното си крило. Той не й обърна никакво внимание, гледаше кучето. Повика го тихо по име, кучето не помръдна. "Цезаре!" - извика по-силно Панко и приближи до него. Кучето не трепна. Той клекна до него, побутна го, кучето изсумтя в просъница, но не отвори очи. "Така не сме се пазарили, Цезаре!" - въздъхна Панко и се залови да събуди кучето. Раздруса го, кучето с мъка отвори очите си, човекът се повъртя около него, въртеше се и се почесваше по врата, чудеше се какво да направи на кучето, за да го извади от неговата съненост. Най-после му хрумна да го разтрие със сняг, и то главно ушите му да разтрие. Взе сняг, почна да разтрива ушите на кучето, то се задърпа и заквича в ръцете му.

Свраката се залюля на телта, закряка и на Панко му се стори, че тя се мъчи да произнесе името на Цезар, защото викаше: "Це-ца-ре... Це-ца-ре!..." Кучето се отскубна с лай и скимтене от стопанина си, отърси снега от козината си, подви зиморничаво опашка и тъй погледна Панко, сякаш че молеше милост от него. - Да не вземеш пак да заспиш!" - предупреди го Панко и тръгна към къщата. На два пъти се обърна, кучето нямаше никакво намерение да си ляга, повдигаше ту едната, ту другата си лапа и от време на време отърсваше мокрите си уши.

"Само да не заспи! - мислеше си Панко, докато туряше резето на вратата. - Ако не заспи, значи ще бъде спасено!"

6 >>>

© Йордан Радичков, 1984
© Издателство LiterNet, 14. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скакалец", С., 1984.
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.