ДЪРВЕНАТА КУКА

Йордан Радичков

web | Скакалец | Скандинавците

1.

Човек постоянно се колебае откъде и как да започне една работа и почти никога не успява да я започне откъм най-добрата й страна. Поне аз не успявам, ето както е и в този случай, затова ще започна направо от пришълеца, който с една дървена кука бе ходил да изхвърли овчи леш в Усоя и се връщаше по пъртината към селото, като се подпираше тук и там с току-що споменатата дървена кука.

Той беше към петдесетгодишен човек, стегнат и жилав, синеок, с перде на едното око. Облечен бе в къса шаячна полушубка, шивачът се стараеше в своята работа да туря по възможност повече вата, да са яки тегелите, за да се предпази дрехата от разпаряне, и да са добре зашити копчетата. Такива полушубки могат да се срещнат все още по нашите села, те дори и да се изпокъсат, не се разпарят по шевовете си и нито едно копче не се откъсва или загубва. Поради многото вата раменете на пришълеца изглеждаха малко щръкнали. Освен полушубката той носеше още плетена на ръка капа в оцетов цвят, врата си бе увил също с такъв оцетов шал, а и плетените на ръка чорапи имаха същия цвят. Крачолите на панталона човекът беше напъхал в чорапите, груби гумени цървули с каишки завършваха облеклото му. Ще трябва да спомена тук и неговите ръкавици, само с по един пръст - за палеца - те бяха напъхали в един от джобовете на полушубката и стърчаха навън с двата си палеца. Ръкавиците имаха същия оцетов цвят, както чорапите, каната и шала на пътника.

Този цвят се получава при боядисването на преждата в шума от дюля; жените смесват шумата с орехова шума или с кора от ясен. В зависимост от пропорциите цветът се движи от резеда до меланхолично лилаво. Тези тихи тонове се вземат от природата и затуй се вместват спокойно в нея, без да крещят или да я разблъскват с лакти... Но да продължа по-нататък.

Другоселецът, облечен по описания дотук начин, беше пришълец. Той се ожени за вдовица от селото и дойде да живее в къщата й, полека-лека хората свикнаха с него, а и той свикваше с тях. Беше му умряла овца, та след като с жената я накиснаха във вар и я оскубаха, той я закачи с дървената кука и я повлече да я хвърли в Усоя за храна на зверовете и свраките. Куката си връщаше, защото си помисли, че може и друга овца да му умре и ще трябва да я влачи пак в дола, или на някой съсед да му умре овцата и тогава той ще му услужи с куката; като пришълец той се стараеше да бъде услужлив спрямо новите си съседи.

На другоселците и на пришълците винаги се гледа с известно недоверие, а то всъщност нямаше никакво място за недоверие, защото ето човекът беше готов в същия миг да услужи някому с куката, ако му умре случайно овцата.

Ето това си мислеше той, докато крачеше по широката пъртина, оставена от овцата.

Прехвърчаше ситен сняг на пристъпи, ту ще удари пришълеца в лицето, ту ще стихне, тук и там блесне снежинка и човекът вече смята, че няма да вали повече, а ето, едва е направил само няколко крачки, и снегът почва да вали отново, сякаш ситото на небето се е скъсало, та изведнъж изсипва всичко върху пътника. На два пъти му загасваше цигарата, два пъти той даваше гръб на вятъра да я запали отново, а кога изгасна трети път, той се отказа да я запалва, а само я дъвчеше. И докато той я дъвчеше, а пъртината му го извеждаше по хълбока на нисък хълм, обрасъл със зиморничави трънки, видя той из снега да подтичва куче.

Кучето също забеляза пришълеца с дървената кука, спря се и обърна назад глава. Очевидно то чакаше някой да се зададе подире му по пъртината.

Този някой не закъсня да се появи. Най-напред се появи дим, подир дима син каскет, под каскета мургаво дълго и тясно лице, не по-широко от една длан. За да се предпазва от студа, човекът бе превързал върху каскета си бозав шал с дълги ресни. Той беше облечен в бозава полушубка с тесни и щръкнали рамене, работа на същия селски шивач, през рамото си бе преметнал брезентова еднодневка, носеше брезентови панталони и бе обут в черни гумени ботуши. Тоя човек беше съсед на пришълеца и се казваше Панко, а кучето бе ловна порода, на име Цезар. Колкото повече Панко се приближаваше по пъртината, толкова по-голям изглеждаше каскетът му, превързан с бозавия шал. Пришълецът си спомни, че тия каскети докараха в селския магазин около Никулден, всички бяха сини на цвят, по три лева и четиридесет стотинки каскета, и всичките №59, като че ли на село всички са длъжни да имат големи глави и да носят само сини каскети. Ако каскетът на Панко не бе превързан предвидливо с бозавия шал, вятърът отдавна да го е понесъл из преспите, обаче човекът много предвидливо го беше превързал и шалът, освен че го придържаше, в същото време топлеше и ушите му.

Подир размяната на обичайните при такива срещи поздрави Панко попита пришълеца той ли е правил тази пъртина през полето и пришълецът му каза, че той я е правил, че му била умряла овца, та подир оскубването на вълната той я закачил с дървената кука и извлякъл леша й в Усоя, за да я ядат свраките там и зверовете, и на свой ред попита но каква работа е тръгнал с кучето.

"Аз - рече Панко - съм тръгнал по много работи!"

Той припали нова цигара и се залови да разкаже на пришълеца по какви работи е тръгнал.

Пришълецът се помести в снега, застана гърбом към вятъра, а Панко остана с лице към него, вятърът духаше право в лицето му и под широкия каскет. Кучето ту клякаше върху снега, ту ставаше, то чакаше търпеливо своя стопанин да обясни на човека по каква работа са тръгнали из полето. Прието е да се казва, че когато двама човека се срещат в подобна зимна самотия, където освен сняг, вятър и преспи нищо друго не се вижда, то сякаш два господа са се срещнали. По предварителното описание на облеклото, и особено на полушубките, читателят вече си е направил заключение, че тези хора не бяха никакви два господа, а бяха просто двама човека, които са шили полушубките си при един и същи шивач - тоест и двамата пушеха едни и същи цигари, без филтър, серт, а именно - "Дунав". Дотук свършваше тяхната прилика. Оттук нататък всичко у тях беше различно - пришълецът бе домашен човек или домосед. Панко бе скитник и човек на просторите. Като гледаше изпод широкия си каскет пришълеца, той го попита как може да се бръкне с пръсти в самото сърце на природата, без то да се нарани, без да закърви и прочие?

Пришълецът нищо не можа да му каже по така поставения неясен въпрос, само забеляза, че е трудно да ти бръкнат с пръст в окото, без да ти извадят окото. Той каза още, че ако природата кърви, то и ние ще кървим.

"Обаче не!" - каза му Панко и му приведе пример с изтребването на хищните зверове и птици със стрихнин.

Това изтребване криеше постоянно опасност от отравяния, имаше случаи дори на отравяния ъ кожарските фабрики при обработването на дивечовите кожи. С развитието и с напредването ва науката се изнамери, че хищниците и вредните птици могат да бъдат изтребвани с приспивателни средства или така наречените сънотворни средства. От тези приспивателни или сънотворни средства на първо място стои вероналът. "И ето как - продължи Панко - вместо да се отравя, хищникът се приспива, хваща го билата смърт и го прибираш ти не мъртъв, а само заспал. Свраката просто тъй, както си стои на клона на крушата, унася се, изсумтява: "Хм!" и тупва в снега. Относно свраките ти трябва да знаеш, че лани в областта се предадоха петдесет и две хиляди чифта сврачи крака, кое от тия свраки се требеше със стрихнин, кое с огнестрелно оръжие, а ето сега, посредством сънотворното, без никаква опасност и без ни един изстрел да се даде, може да се съберат до шейсет хиляди чифта крака в областта, и то не с минимум опасност, а с никаква опасност за човека!"

През цялото време, докато говореше, Панко гледаше пришълеца в синьото и чисто око. Пришълецът слушаше обясненията му относно приспивателното, забиваше куката в снега и правеше дупки с нея. Панко му обърна внимание, че ако е бил наясно по теа въпроси, то няма да хвърли с куката овцата на вятъра, ами ще я обработи с приспивателни средства, та кое какво дойде да яде или да кълве от овчия леш, тутакси там да заспи и да потъне в бялата агония.

"Ти, тц, тц! - рече пришълецът, - това не го знаех. Но ето я дървената кука, аз я връщам обратно, не ми се хвърляше в Усоя, щото е хубава, Лрянова е; да знаеш, че ако ти умре случайно овца, може да си услужиш с нея. Ако пък ме няма случайно, аз я закачвам под сайванта, може да влезеш и сам да си я вземеш! И който и друг да е, може да се възползува от нея, кука е това, няма да ми изяде куката човекът, само ще си услужи!"

"Стига да ми умре овца - рече му Панко, - ще се възползувам!", а на ума си рече: "Ама че глупав човек! Като че е кой знае каква философия да издялкаш една дървена кука! То, ако е въпросът тука, даже и кука не е нужна, връзващ леша с кабел и го хвърляш заедно с кабела в Усоя."

Снегът се беше засилил, Панко подуши с нос. "Ще омекне времето - рече и подкани кучето: - Хайде, Цезаре!"

"Аз тъй и не разбрах, закъде си се запътил с кучето?" - попита пришълецът и Панко му каза, че е заложил приспивателни примамки за свраки при крушата на оброка "Свети Илия". От всички круши в полето тази круша държела най-много свраки, щом там мястото е хълмисто, вижда се надалеко, и най-важното, вижда се всякаква плячка, затуй свраката главно на оброка се събира, а в другите круши каца по-рядко и поединично.

Двамата се разделиха, като пришълецът тръгна по пъртината с куката, а Панко се отби от пъртината, за да скъси пътя към крушата при оброка. Той пръв се обърна назад, погледна как пришълецът се отдалечава, подпирайки се с дървената кука, опакован в цветовитите плетки, даже и ръкавиците си бе сложил. Полушубката му, с тесни и високи рамене, изглеждаше още по-тясна, като прищипната, поради широкия и къс колан, зашит на тръбната платка. За да подчертае и доукраси колана, освен двойните тегели селският шивач бе зашил и четири копчета, големи колкото и копчетата на предниците...

Аз не знам кое кара хората, след като са се срещнали и са разговаряли помежду си и подир това всеки тръгва по пътя, да се обръщат и да гледат как другият човек се отдалечава по пътя си. Щом изгледа отдалечаващия се по пъртината пришълец, Панко продължи да върви подир кучето Цезар, а пришълецът на свой ред се спря да погледа как Панко крачи из дебелия сняг, как големият му син каскет се поклаща, но не пада, защото е превързан с шалчето, как остро стърчат тесните рамене на полушубката, как и тя е прищипната в кръста по причина на късия колан с четири колчета, та отдалече човекът изглеждаше стеснен като ралник. Тоест - той видя (с изключение на кучето) същото, каквото и Панко беше видял, оправи ръкавиците си и с мисълта за приспивателното залъкатуши помежду зиморничавите трънки.

Така двамата се изгубиха един друг от очи. (Пришълецът прибра дървената кука под сайванта, както бе казал на Панко, отупа нозете си от снега пред вратата и влезе в своята затоплена къща. В тази къща той беше дошъл миналата година, ожени се за бездетна вдовица, руса, със сини очи и с много весели руси сколуфи покрай ушите; на врата й косите също така се усукват на весели сколуфи и ако се вглеждаше по-продължително време с едното си око, пришълецът забелязваше как под дрехите цялото тяло на жената играе весело. Из къщи жената ходеше обута в един червен и в един зелен чорап, та по този качин създаваше пъстрота и някакво особено съзвучие на походката, което той само чувствуваше и не можеше да изрази с думи. Освен жената и къщата пришълецът наследи още три кошера, сайвант, необходимите за едно домакинство сечива и съвсем нова помпа. От своя страна той донесе само себе си, а по-късно и тази дървена кука, отсечена и издялкана в дола Усоя, затова не пропускаше случай при разговор да спомене и куката, и готовността си да услужи всекиму с нея, ако случайно му умре овца и трябва да я изхвърли в Усоя. Той разказа на жена си за срещата с Панко и как вече било изкамерено свраките да се приспиват с приспивателно, а не да се изтребват с отровния и опасен за всички стрихнин или с огнестрелно оръжие, което е също опасно. "Господ да ги убие! - възкликна жената. - Ще ни оставят без свраки!" Пришълецът не вярваше да се изтребят всичките свраки, защото - каза той - те ще ги приспиват главно на крушата при оброка, а по другите круши няма да ги приспиват!).

2 >>>

© Йордан Радичков, 1984
© Издателство LiterNet, 14. 06. 2002
=============================
Публикация в кн. "Скакалец", С., 1984.
Публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985.