СУМАТОХА

Йордан Радичков

web | Суматоха

ПЪРВА ЧАСТ

Гора. Разсъмване, музика, кукуригане на петли. По дърветата са окачени кукерски маски. Чува се глас, който мами една крава: "Я, я, я, яаааа! На, Цонке, на, Цонке! На, наааа!" На сцената излиза Араламби с фенер и въже. Подире му върви Гоца.

ГОЦА. Ще продам прасето. Само ми яде храната. Колкото повече яде, толкова по става на трион и му расте зурлата.

АРАЛАМБИ. То е сръбска порода. Те, тия сръбски свине, не пълнеят.

ГОЦА. Ти остави, че не пълнее, ами щурее. Оня ден се загуби, та се пребих да я търся тая пърлица.

АРАЛАМБИ. Стока се не губи! На, Цонке, на, наааа!

ГОЦА. Стока се не губи, ама то туй не е стока. Жената вика, че го пуснала от кочината, да се изтича, и то изчезнало. Изчезна, вика, и го няма. Обиколих селото - няма го. Да не е игла, та да изчезне! Отбих се в кръчмата, разпитах този и онзи, да не би да са го виждали, ама къде ще го видят, то вече се стъмнило! Мамка му и прасе, къде да го диря! Ако се е набутало в гората, ще го изядат вълците!

АРАЛАМБИ. Няма да го изядат. Сръбските.свине са свирепи.

ГОЦА. И аз тъй си помислих, ш ако вълците са много, ще го изядат. Мислих, мислих, па тръгнах да го търся.

АРАЛАМБИ. В тъмното!

ГОЦА. В тъмното, ами! Търсих покрай, реката: няма го. Намерих брод, почнах да се събувам. Водата студена, надве ме преряза, но я прегазих, какво да правя! Тръгнах от другата страна. през едни ниви, ни се чува нещо, ни се вижда нещо. Почнах да мамя. Мааамя, маамя, маамя, па се спра; после слушам! Слуушам, слуушам - нищо няма. Мамка му и прасе, никакво не се обажда! Хайде после натам, та в гората под чуката. В гората се нищо не вижда, очите си изповадих, ама като съм тръгнал да я търся тая пърлица, не мога да се върна назад. Спрях се в гората, па пак почнах да мамя. Маамя, маааамя, маамя, па се спра. После слушам: слуушам, слуушам - нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда! Хайде после още навътре в гората, та се набутах в едни тръни, целия ме изподраха. Едва се измъкнах на една поляна.

АРАЛАМБИ. Я, я, я, я, яааааа!

Влиза Лило, той носи умряла лисица.

ЛИЛО. Добра среща!

ГОЦА. Дал бог добро!

АРАЛАМБИ. Къде с тая умряла лисица?

ЛИЛО. Ще й одера кожата, щото ми изяде всичките кокошки! Тя не е никак умряла, ами само дето се преструва на умряла. Ти мигар не знаеш, че лисицата обича да се преструва на умряла! В тия работи човек требе да е по гявол, ако не иска да го минават баламската, като оня селянин, дето отишъл за риба, па наловил цяла кола риба, па като се връща, гледа, че на средата на пътя лежи нещо. Кога доближил до това нещо, то да излезе лисица. Умряла на средата на пътя и само чака селянинът да мине, та да я хвърли в колата. А па селянинът само това и чака - да намери умряла лисица на пътя и да я хвърли в колата. Хвърлил я той в колата, значи, и си говори наум, че му се паднал голям късмет - и риба хванал, и кожух за жената намерил. Кога пристига, вика отдалече на жена си: "Отвори, Ленче, портите, да видиш какъв кожух ти нося!" Ленчето ще си изпотроши краката да тича, а кога гледа, в колата ни лисица, ни риба, ни дявол. Лисицата, което можала, изяла, което не можала - изхвърлила по пътя, и дим да я няма. Тъй че на лисица вяра аз нямам!

АРАЛАМБИ. А бе ти знаеш ли, че си прав! И тъй, както ми разправяш, ще знаеш, че тоя случай не е никак единичен. (Араламби подава единия край на въжето на Лило и почва да плете въжето, а Лило през това време го разплита от другата страна.) Едно време ние, като прекупувахме всякакъв добитък за кланицата, та се бяхме събрали веднъж все големи джамбази в кръчмата - двайсет ли бяхме, та трийсет ли, не мога ти каза точно, но много бяхме. Та съм запомнил, че там един разправяше нещо доста подобно с едного от горните села. Тоя същият бил козина-търговец, нали ги знаеш тия, дето прекупуват козя козина за козяци, та ние, истинските джамбази, им викаме козина-търговци. Същият този козина-търговец, дето веднага ще те купи и веднага ще те продаде, се връща с цяла каруца риба, кара я от града, за да я продаде на селяните да си правят рибници за Никулден, и среща прочие лисицата насред пътя. Разгеле, казал той, и нали не е истински джамбазин, а е само там някаква си козина, хвърля лисицата в каруцата при рибата и си прави едни дебели сметки из пътя: как ще продаде рибата, как ще направи кожух на търговката и почва да скандира, преди още да е влязъл в селото: "Насам, народе, хайде на келепиро, народе!" Скандира той, жена му разбира каква е работата прочие, и айде и тя на келепиро. Ама кога гледат с козината - в каруцата ни лисица, ни риба, ни келепир. Лисицата, което можала - изяла, което не можала... прочие. Тъй че, тя щом един козина-търговец е минала, прост селянин пък ептен ще мине, та гледай и тебе да те не мине прочие!

ЛИЛО. Тя ме мене не може мине!

АРАЛАМБИ. Тя те тебе не може мине като оная козина, случай доста подобен, стига да не й вярваш. Дори и да е умряла, пак не й вярвай, ами дери... дери... дери и не вярвай!

ЛИЛО. Па ти да ме убиеш, аз пак няма да вярвам!

ГОЦА. А аз пък се измъкнах на поляната и разгеле гледам - прасето. Белее се и очите му светят насреща ми. Гъци-гъци, гъци-гъци! - викам му, а то не мърда. Мамка му и прасе, тръгнах към него доста свирепо, пак не мърда. Ритнах го още по-свирепо, хич не мърда! То пък да излезе един изгнил пън, от тия, дето нощем светят!

АРАЛАМБИ. Детето ми разправя, че даскалът им разправял, че такива пънове не знам какви си били. Той им разправял.

ГОЦА. А, той им разправял! Какво ще им разправя даскалът, когато аз сам го зная, не, ами съм го и ритал. Изгнил пън, а свети! Като се взех после оттам, та чак на чуката.

АРАЛАМБИ. Чак на чуката!

ГОЦА. И оттам, като почнах да мамя: гъци-гъци, гъци-гъци, гъци-гъци, па се ослушвам. Слуушам, слуушам, слуушам - нищо няма.

АРАЛАМБИ. Брех, майка му стара!

ЛИЛО. Брех, майка му стара!

ГОЦА. Брех не, ами брех!

Влиза Глигор с пушка.

ГЛИГОР. Жабата е мрачно животно!

ЛИЛО. Добра среща! Що да е мрачно?

ГЛИГОР. Дал бог добро, но е мрачно! Не може да се спи вече от това животно. Тъкмо си лягам снощи и чувам, че една жаба ми подвиква. А да заспя, тя подвикне! Взех камък, хвърлих го към жабата, но вместо да млъкне, тя взе, че повика още една жаба. Едва заспивам, чувам ги двете жаби, че ми подвикват. Скочих, хвърлих пак камък, ще заспя вече - си мисля - и, вярно, заспах. Като надойдоха едни жаби, двеста ли бяха, триста ли бяха, и като завикаха, та трябваше да се завивам презглава. Ще спя, викам си, презглава, па те нека си викат! А то не стига, че ме викат, ами и започват да дърпат юргана, та ме отвиват откъм гърба. Как съм скочил от яд и как съм грабнал пушката, не помня. Вдигнах пушката, та право в жабите. Олеле! - извикаха те и паднаха на земята. Кога гледам - жена ми!

АРАЛАМБИ. На, на, на! Муууу! На, Цонке, на на! (Двамата с Гоца избягват.)

ГЛИГОР. Ами ти какво ще правиш с тая умряла лисица?

ЛИЛО. Ще й одера кожата, щото ми изяде всичките кокошки. Тя не е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар ти не знаеш, че лисицата обича да се преструва?

ГЛИГОР. Как, аз да не знам! Та нали един селянин отишъл за риба, цяла кола наловил и като се връща, гледа, по средата на пътя една умряла лисица, само че женска. (Лило проверява дали неговата лисица е женска.) Тууу, да се не види, рекъл селянинът, човек не знае къде ще го настигне смъртта. Хвърля селянинът лисицата в колата и мисли из пътя какво да прави с нея, па на края си вика: Ще взема да направя един кожух на моята чума, стига ме е чумосвала, че все гола ходи. Ако пък лисицата е умряла от чума, то нека и моята чума умре от чума, да ме куртулиса! И щом пристига, почва да вика: "Я излез, чумо, да видиш какъв кожух ти карам!" Кога чумата излиза и гледат в колата, само една рибена люспа. Залепила се на ритлата и светка. И като взела чумата да чумосва мъжа си, чумосвала, чумосвала, та на човека му дошло до гуша. Като му дошло до гуша, той замахнал с ритлата, дето на нея била залепена люспата, та по чумата... Мрачна работа, ти казвам!

ЛИЛО. Знам аз, че е мрачна, ама като я одера, ще видиш как ще се освети цялата.

Влизат Гоца и Араламби, като обикалят сцената.

ГОЦА. Няма и няма. Устата ми пресъхна от мамене, до сабаале може да мамя и пак да не ме чуе. А бе, викам, тая пърлица да не е заспала някъде? (Другите тръгват подир тях и обикалят заедно сцената.)

АРАЛАМБИ. Прасето не можеш да го събудиш, ако заспи! То има мръсни уши, свински уши, и нищо не чува с тях. Ако пък си е завряло и главата в шумата, хич няма и да те чуе. То заедно с главата и ушите си завира в шумата. Нали съм виждал.

ГЛИГОР. А, само пък ти си виждал! Малко ли и аз съм гледал в кочината. Като къртица се завира. Завре се в сламата, та само опашката му стърчи.

Спират се.

ГОЦА. На мене ми мина това през главата, ама мога ли да тръгна из това тъмно да търся една свинска опашка!

АРАЛАМБИ. Къде ще намериш в тъмното свинска опашка! То цяло прасе не можеш да намериш, та ще намериш опашка!

ЛИЛО. Не, то може, но да попаднеш точно на опашката. Ако точно по опашката го настъпиш, ще скочи и ще се разквичи, защото не е като лисицата да се преструва на умряло.

ГОЦА. Ако попаднеш точно на опашката, да. Ами как ще попаднеш! Освен да почнеш да ровиш наред в шумата, та дано го настъпиш. Ама и това не е сигурно, защото можеш да ровиш шумата, колкото си щеш, а то да се е заровило на една педя от краката ти и да не го откриеш. Даже на една педя да минеш покрай тая пърлица и пак няма да я видиш!

ЛИЛО. Нито ти него ще видиш, нито то тебе!

ГЛИГОР. Дума да не става, така е!

АРАЛАМБИ. Така е, но като се хванеш да търсиш, а върни се!

ЛИЛО. Не може да се върнеш, като си се хванал!

АРАЛАМБИ. А, ще се върнеш! Хванеш ли се веднъж - връщане няма! (Чува се изстрел.) Гамаша!

Влиза Гамаша с пушка, патронташ и птици на пояса.

ГАМАША. Помози бог!

ЛИЛО. Дал бог добро!

ГАМАША. Какво сте се събрали край тая умряла лисица?

ЛИЛО. Тя не е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар ти не си чувал, че лисицата обича да се преструва на умряла.

ГАМАША. За чуване съм чувал, но за виждане не съм виждал. Те пред мене все на живи се преструват, дето съм ловджия ли, та що ли? Но лани, като правихме хайка за сврачи крака, чувах например, че един ловджия бил отишъл за риба. Той не беше от хайката, негов баджанак беше, та баджанак му разправяше, че баджанакът му взел от баджанака си - тоя, дето бе в хайката - файтона да отскочи до града за барут. На връщане той си рекъл: що не хвърля един слеп кош в реката, я що риба е, и хвърлил той един слеп кош и напълнил файтона с риба, щото то многотия - с кофа да гребеш, не мож я изгреба. И си тръгнал после той, баджанак му разправя, че позадрямал, щото файтонът хубав, колела гумени, яйове чисто банатска работа, и както си дреме, конете отведнъж се стъписали и взели да цвилят. Гад ще е, рекъл баджанакът и си приготвил пушката, ама то не било гад, ами лисица. Сега дали там е умряла, или някой я е турил на пътя, да му изплаши конете, не се знае. Разгеле, рекъл си баджанакът, то на ловджия кога му върви, върви му, ами да взема аз да прибера лисицата във файтона, та да облека с едно лисиче палто и ловджийката!

ЛИЛО. Балдъзата също ли е била ловджийка?

ГАМАША. Тя, балдъзата, не е била ловджийка, но нали като мъжът й е ловджия, на нея ще й викат ловджийка. Туря той лисицата във файтона и продължава по пътя, но вече не заспива, щото селото близко. Като пристига, вика на ловджийката каква е работата, а ловджийката хем отваря портата, хем му вика да не излезе някоя ловджийска история. Сакън! - вика баджанакът. Добре, ама кога гледат във файтона - сакън! Лисицата, което можала - изяла, което не можала изхвърлила. Та не тоя, а другият баджанак, дето беше в хайката, разправяше, че бая време файтонът му миришел на риба и на лисица. Да излъже някой прост човек лисицата като тебе, разбирам, ама да седне да излъже ловджия, то вече не може да се понася. Така че ти си я дери и помни тая история с цялата й поука. Тя, макар че е станала с ловджия, никак не е ловджийска.

ЛИЛО. Аз вера й нямам никаква! Кой е глупав да верва! Умен човек верва ли! Да не кажа, че пък съм и малко нещо хитър, по наследственост. Не съм глупав аз като моите кокошки, дего ги изпояде всичките. Тя лежи до гората, препича се на слънцето и се прави на умряла. А моите кокошки, нали глупави, гледат отдалече и се питат кво ли ще е това умрялото, дето е там? Ти на глупавия му дай да пита, да погледне и да пипне с пръст. Да ви кажа ли, глупавият човек самото любопитство го изяжда. Щом види нещо, каже: а бе какво е това там, дето е, и пипне с пръст. А това о-оп, та на глупавия само краката му останат навън! Та тъй и моите кокошки - кво ли е това там умрялото, и айде, айде, та при умрялото. А то не е умряло, ами само се преструвало на умряло и само дето чакало кокошките да дойдат по-близко до него. Тъй изпояде всичките. У комшията имаше патици, патиците и те викат: кво ли е това там умрялото, ама не излизат от локвата да видят какво е, нищо, че са патици, и знаем всички, че били глупави. Вбесих се тогава аз и се взех, та при гората, а тя лежи и гледа, ако може да ме мине и мене. Ама не може!... Не може, щото тя е хитра, но аз - още по-хитър. Вървя точно тъй покрай нея и я държа изтънко с едното око, а иначе си подсвирквам и гледам да се спъвам по-често в пъновете, та тя да си мисли, че нищо не виждам. Що пънове имаше, във всичките се спънах, краката си изпотроших и тя повярва, че не виждам. И щом повярва, хвърлих се право отгоре й. Името си не можа да каже даже, и замря... Таа, хитростта с хитрост се побеждава, викаше едно време баща ми и това го аз до ден днешен помня.

Конско цвилене.

На сцената излизат двама цигани конекрадци. Те теглят едно дълго въже и падат на колене пред селяните.

ЦИГАНИН. Господ здраве да ви дава, да остареете, да оглушеете, да побелеете като снеговете на Стара планина, от щастие да не се отървете, както казваше моята баба, фараонката, с горещата кръв, и да ни благославяте, че ви водим тоя кон. Ако Атила имаше такъв кон, щеше два пъти да влезе в историята. Вземете го тоя кон, три пъти ще влезете в историята и нито веднъж няма да излезете от нея и няма да ви сполети нещастието на другите, дето ту влизат, ту излизат от историята, та като хан стана тая история!

II ЦИГАНИН. Като хан стана, като гостилница!

АРАЛАМБИ. Кои сте вие?

I ЦИГАНИН. Ние сме цигани конекрадци, нощта е наша посестрима. Водим тоя кон, за да ви го продадем, и едва го удържаме по пътя, защото то не е кон, а ламя съща и ако не го трампиме някъде, децата ни ще мрат от глад.

ГАМАША. Ще мрат, разбира се, след като вашата нация знае само да се размножава. Една нация не трябва само да се размножава, но и да размишлява. Откъде прочие задигнахте коня?

I ЦИГАНИН. От Троянската война. Тоя кон е исторически, той е самият троянски кон, само да го яхнеш, и веднага побеждаваш противника. Историята го е доказала и всичко, каквото той е направил, е описано. Но най-важното е, че винаги побеждава!

II ЦИГАНИН. Винаги побеждава!

АРАЛАМБИ. Няма защо да ни препоръчвате коне. Ние също малко нещо разбираме от коне и джамбазлък, минали са ни през ръцете много коне и ако нямаше коне на тоя свят, щяхме сами да ги измислим. Да не е някой текнефес или нещо друго да има? Както го гледам, той не е подковаван, откакто се е родил! Обязден ли е прочие?

I ЦИГАНИН. Е как ще е обязден? Може ли ламя да се обязди? Той не дава да го докоснеш! И рита, и хапе, и с опашката удря като с бич прочие, както казвате вие. Щом се качиш на него, и те забива като цигански пирон в земята! Опасен кон, да ти не дава господ да се качваш на него! Не е кон, ами звяр, двама човека едвам го доведохме, щеше да ни избие по пътя, и макар че не вярвам в господа, ще ви дам честен кръст, че е така. Такова чудовище не сме срещали още, може цяла армия да прегради пътя му, но щом го види, веднага си хвърля оръжието и застава на колене, ей тъй, и ръцете си ей тъй държи и вика с всички сили; Умиление Богородично! - ама той от Умиление Богородично не разбира!

II ЦИГАНИН. Никак не разбира от Умиление Богородично, а опустошава и тъпче, нали гледахме ние как всичко живо си хвърля оръжието, бяга, дето му видят очите, само жените едва пристъпваха, щото им бяха дълги полите.

АРАЛАМБИ. Туй са били дългополите троянки, познавам им аз фустите.

I ЦИГАНИН. Големи фусти бяха и паника.

II ЦИГАНИН. Големи фусти и паника!

АРАЛАМБИ. Да купим ли тоя кон? Може би някой ден ще потрябва и кон.

ГЛИГОР. То е добре да се хвърли човек на кон, но защо ще трябва да се хвърля на троянски!

ГАМАША. По-добре е да се купи кобила. Кобилата също е кон, но пък се жреби, та за късо време ще се народят коне, може и конница да се сформира.

ЛИЛО. Той може да се купи, а може и да не се купи. Баща ми, кога беше жив, трийсет години купува кон и не купи.

ГОЦА. Троянски кон не ни требе. Ще вкараме такава пърлица вкъщите си, че после ще има да си скубем косите и ще си набутаме бая главоболия.

АРАЛАМБИ. Аз не знам дали ще ни донесе главоболия, но се колебая, защото този кон не е обязден и както твърдят самите му собственици, рита страшно и хапе и не знам кво си!

I ЦИГАНИН. Кой рита?

II ЦИГАНИН. Той да рита?

I ЦИГАНИН. Той е кротък като овца. Ако имаше виме, можеше и да се дои, и вълна ако имаше, можеше да се стриже. Това не е кон, а божа кравичка, на мравката път не минава, та той и светия може да бъде и да стои редом в църквата със свети Сисой мъченика, дето, завалията, и абер няма що са го мъчили!

II. ЦИГАНИН. Ако той види мравка, ще се спре, ще стои, дорде мравката премине и отиде да си гледа работата. Житно зърно ли ще носи, та нещо друго ли ще носи, мравката нали все нещо носи от трудолюбие... Купете го, за да ни благославяте, и ако нямате икона в църквата, той може и икона да бъде редом с божата майка, дето от несправедливост родила сина си. А ако църква нямате, той може и църква да ви бъде. Главата му може да съперничи на всяка селска камбанария.

I ЦИГАНИН. Такъв кон вие не сте виждали. Същински ангел и лебед, има си всичките зъби в устата, бебета може да гледа, толкова е кротък, и не само бебета, ами може да реже и лук, може да мие прозорци. Вземете го, вижте каква здрава опашка: има, вижте какво му е копитото, белязано е от бога, вижте как му е подвит коремът! Купете го - да ви къпе бебетата! Той може да изкъпе всичките бебета на държавата.

АРАЛАМБИ. Толкова кротък кон не ни се купува!:

I ЦИГАНИН. Кой кротък?

II ЦИГАНИН. Той да е кротък!

I ЦИГАНИН. Ами че той е луд за хиляда коне! Щом се качите на него, ще ви строши веднага главата, ще ви стъпче, ще ви стрие с копитото, та помен няма да остане от вас!

АРАЛАМБИ. Че за какво ни е тогава такъз кон?

I ЦИГАНИН. Ами на нас за какво ни е? Ние сме само продавачи, а който е купувач, да го купи! Вие не сте купувачи! Къде такъв кон ще ви се падне някога. И свиреп, и кротък, може да бъде луд за хиляда, а може да бъде и скромен за пет хиляди. Тъй скромен е, че може дори да се каччш отгоре му и пак си остава скромен. Като човек е скромен, кълна се в моята баба, фараонката! Вие на нас ако не вярвате, на кого другиго ще вярвате! Нашето потекло е фараонско, едно време ние пирамиди сме правили, а сега само конекрадството ни е останало, за едната чест!

АРАЛАМБИ. Аз ще взема тоя кон, само че заедно със сиджимката!

I ЦИГАНИН. Жив да си, аго, недей ни, остани ни поне сиджимката! Може нещо друго да срещнем по пътя, как ще го вържем?

П ЦИГАНИН. Нема начин да вържем без сиджимката! Жив да си, аго, недей ни!

АРАЛАМБИ. Ще ви дам сиджимката, а вие ще вземете да срещнете някъде кравата ми и да я вържете. По никой си начин!

I. ЦИГАНИН. Ние да ти вържем кравата! Честен кръст, ние вече на рогато не налитаме. Веднъж налетяхме на оня, общинския бик, та изпопреби сума нещо. Рамчо, дето правеше брадви, го изкорми. А другият Рамчо, дето жена му се пожени у Студено буче, и него изкорми. И оня Рамчо, куция, него пък го съвсем изкорми. Аааа, не налитаме вече на рогато! Бог ще ви благослови, ако ни оставите сиджимката, в нея ни е късметът. Оставете ни я, из целия път с добро ще ви споменуваме. Ако не ви споменуваме, да пукнем!

АРАЛАМБИ. Не вярвам дип!

I ЦИГАНИН. Ще ви споменуваме, та ще се изпотрепем от споменуване! На! Ще споменуваме!

АРАЛАМБИ. Ами че щом с добро ще ни споменувате, вземете я, алал да ви е!

ЦИГАНИТЕ. Алал да ви е! Алал да ви е! Алал!

Те започват да въртят въжето и всички селяни го прескачат. Циганите излизат. Влиза Петраки глухонемият.

ЛИЛО. Ето го и Петраки глухонемия! (Глухонемияг пита Лило какво ще прави с тая лисица.) Тя не е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар не знаеш, че лисицата обича да се преструва на умряла?

Разказ на глухонемия: как един въдичар отишъл за риба и т.н. В края на разказа всички започват да хълцат.

ГЛИГОР. Ще изпогинем от хълцане. Какво беше туй хълцане!

ГАМАША. Сигурно циганите ни споменуват.

АРАЛАМБИ. Алал да им е сиджимката. Хора излязоха, казаха, че ще ни споменуват, и ни споменуват.

Влиза Шушляка.

ШУШЛЯКА. Добър ден и да взема да си сваля шушляка, че много топло стана. Докато излеза нагоре по вървището, и ми стана топло.

АРАЛАМБИ. Добър ден! Запътил си се ти нанякъде, щом си си турил шушляка. Вчера дойде и вече се запъти.

ШУШЛЯКА. Къде центъра съм се запътил. Ще отида да кажа там като какви кучета има из другите народи. То туй нашите не са кучета и чувам, че... някои вече почнали да ги изтребват, щото не само не са кучета, ами всичките болести, дето се разнасят, те ги разнасяли.

ГЛИГОР. Мигар другите народи имат кучета?

ШУШЛЯКА. Ние си мислим, че нямат, че само ние ги имаме! Ама те ги по имат. Едни работи има из другите народи, не знам дали нещо ще можем да прекроиме и за у нас. Ама да не повярваш на очите си! Аз гледах главно какви са им кучетата. Един ден, като вървя, гледам, някакъв файтон без коне също върви. Като се вгледах повечко, то не било файтон, а куче. Също като файтон, само че... вместо на четири колела ходи на четири крака. Обаче шушляците и там скъпи!... Туй пак иди-дойди, но на едно място се дивих, както не съм се дивил никога, и още се дивя. Видях куче, на... честен кръст - видях куче, което беше нещо по средата между купа сено и крачол. То върви и подскача с едно друго куче, онуй пък, другото, да вземе, та да прилича на ботуш. А там после, дето е ресторантът, гледам, едно куче с риза, вратовръзка, с бомбе и панталони от английски плат, едно време дето го шиехме като младоженци. Бузите му така избръснати, та лъщят и се червенеят.

ГАМАША. Че тогава ние никога няма да настигнем другите народи! Нашите кучета кучета ли са! То ни нюх има, нито ще седне да се бръсне или да се почисти нещо, или да тури риза и значка. Цял ден се мота и гледа, ако може някъде цървул да задигне, сапун да задигне - изпоядоха сапуна на селото. Де кво погледна, някое куче клечи и дъвче сапун. Такава пяна на устата му, а то пак дъвче!

ШУШЛЯКА. Аз затуй ще я кажа тая работа в центъра, и за едното, и за другото.

АРАЛАМБИ. Аз с моя прост акъл да попитам: ами това, дето е като купа сено и крачол, ако се подпали купата, какво ще прави?

ШУШЛЯКА. Няма да стане това! Няма да стане, щото, ако се подпали купата, то пък крачолът я гаси.

ЛИЛО. Ние го това не можем измисли! Нашите кучета са старовремски, за нищо вече нефелат... само пакости и болести от тях чакай. Ние другите народи никогаш си не ще ги догоним!

Чува се лай.

ГЛИГОР. Какъв ли ще е тоя лай?

АРАЛАМБИ. Туй са нашите кучета. Ни работа вършат, ни от зверове пазят, дай им само да скандират. По цял ден и цяла нощ скандират, а ако се зададе звяр, всички си подвиват опашките, скимтят и само гледат да не ги фане ветъро. Тъй както ги гледам, и те май са се запътили някъде като Шушляка, ама не вярвам дип да са се запътили къде центъра.

ГАМАША. Никъде не са се запътили, ами това си е една чиста бесовица. Не я ли виждате кучката, дето припка пред тях. Само че я... спря да припка. Теглих им аз одеве една пушка, ама не се пръждосаха.

ЛИЛО. Тя много мършава тая кучка, па и съвсем плоска, като че с ютия са я гладили.

ШУШЛЯКА. Ти не я гледай, че е плоска, плоските са по-опасни от другите, дето не са плоски. Аз какви плоски кучета гледах из другите народи, плоски, значи, като цигарена хартия. И тая е плоска, ама не чак дотам. Обаче стойката й е хубава. Кога една кучка стои така, се казва, че бленува.

АРАЛАМБИ. Като съм гледал така кучки, съм се мъчел да го измисля и не съм можал. А пък то било бленува!

ГАМАША, Бленува, бленува! Тя бленува, а другите ще се изпотрепят заради нея, я каква комсматост настана! Ние обаче защо бленуваме ами не се запретнем да направим една хайка, та да се освободим от тая гад! Разгеле, всичките кучета са се събрали, то, кучетата, аслъ, само на бесовица дето мож ги събра!

АРАЛАМБИ. С хайка най-добре ще свършим цялата работа, само че как да я организираме!

ГАМАША. Вие от мене само хайка искайте! Мигар не знаете, че щом стане дума за хайка в околията, всички идват при мене. Така и така, викат, молиме ти се, бай Иване, ние без тебе няма да свършиме работа. Сто и петдесет човека водих лани на един язовец, щото изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз батисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Араламби, я помниш тая хайка?

АРАЛАМБИ. Как да не я помня! Нали аз водих групата откъм ветровитата страна, тия, дето бяха от Чемиш, и го псувахме главно на майка. На тия от Чемиш псувните им по пет етажа големи, та предимно с пететажни псувни прочие помагахме. Тук с псувни няма да стане, нашето куче на псувня е свикнало!

ГАМАША. Кучешка хайка се прави с кречетало и само тук-таме се туря псувня. Всеки да вземе кречетало и ще ги свивате така, че да са предимно в куп, а ние с Глигор ще държим купа на прицел. Кучката за мен ще остане, тя ще падне последна в угарите, в никакъв случай не първа. Ако тя падне първа, бесовицата ще се разпръсне. Дай сега отсам! Дай сега насам, дай, дай, дай!

Селяните въртят кречеталата и пропадат. Остава Лило.

ГДМАША. Дай сега ти с кречехалото от тая страна. А дай! Другите къде пропаднаха, не ги чувам никакви? ... В дупката!

ГАМАША. В каква дупка?

ЛИЛО. Ами нали ти като викаше: дай, дай, дай, и те като даваха, даваха, даваха, та пропаднаха в една дупка.

ГАМАША. Ама че прост народ! А бе, Араламби, ти барем знаеш как се прави хайка, лани на язовеца цяло село предвождаше, какво правиш тука, в дупката?

АРАЛАМБИ. Че пропаднахме!

ГАМАША. Брей, че детинска работа! Дайте сега нагоре от дупката! Дръж ти, Араламби, челото и води, както водиш винаги. Дай, дай, дай! Стой! А сега легни! Така! Стани! (Свиреп лай.) Я малко ме повдигнете нагоре, че онуй не ми е дип на мушката! (Изстрел.) Не мръдна! А сега от тая страна! Раз-два, така! Раз-два! Раз-два! Лило! Лило! Къде натам?

ЛИЛО. А бе, сетих се, че докато аз тичам подир кучетата, лисицата през това време ще вземе да се възползува и да офейка. Тя само това чака, да мръдна някъде и да офейка.

ГАМАША. Добре тогава, ти стой тука, на пост при лисицата, и ако само нещо така даде знак да мръдне, ще стреляш отгоре й без всякакво предупреждене! Вземи пушката от Глигор. (Гамаша гръмва и застрелва цялата хайка. Всички падат по гръб на сцената, само глухонемият стои прав.)

ЛИЛО. Аааа, я пък туй старото, кьорав зъб няма в устата, а и то тръгнало на бесовица. Само че не може да мине реката. Айде да те видя де, я опитай водата с лапа! Студена ли е? Студена е май. Брод търсиш, но няма! Хвърляй се напред и плувай! А тъй де! Ооооп! Удави се! Или не! А не, удави се, удави се! За една кучка! Стой! Стой! (Той гръмва. Селяните, паднали по гръб, се изправят един по един.)

АРАЛАМБИ. Ега ти хайката, Гамаш! Правили сме и други хайки, ама тука ти ни батиса!

ГАМАША. Аз пък да взема да туря каменарски барут в пушката си, та щяхме да се изпопребием. То туй хайка ли беше! Аз каква хайка водих еднагодина, та на един градски ловец му падна капата и като се трогна, свали си гамашите и вика: Обуй това и го носи, да живееш хиляда години. Па те излязоха банатска работа, такива у нас не можем намери.

Внезапна смяна. Студено. Силен вятър. Циганите идват и произвеждат буря. Влиза Зеленото дърво. Той носи зелено дърво от планината.

ГЛИГОР. Я гледай ти, зелено дърво! Откъде по това време зелено дърво? (Взема дървото.)

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Нося го чак от планината, ама бързам, щото ме е страх да не вземе да изсъхне по пътя.

ТАМАША. Чакай да го видим де! Човек да види зелено дърво по туй време не е никак малка работа! А, какво ще кажете?

ЛИЛО. Как ще е малка! Сега да се пребиеш, няма да намериш зелено дърво, наопаки да обърнеш гората, пак няма да намериш!

ГОЦА. По-скоро прасе ще намериш, но зелено дърво никога! Какво ще правиш с него?

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Ще го посадя в нашите гори, та и ние да си имаме зиме зелено дърво. Като седя тъй на прага на къщата и гледам как горите ни стават черни, си мисля дали един ден не може да се направи така, та горите да са все зелени.

АРАЛАМБИ. Нема начин!

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Нема начин да нема! Затуй си викам: ще отида горе, по планините, ще донеса едно зелено дърво да го посадя и да го гледам през зимата как се зеленее. Много е хубаво през зимата, като погледнеш гората, да видиш, че нещо в нея се зеленее, и да знаеш, че това е твойто зелено дърво. Пък аз мисля, че това, що е птица, все в него ще мъти и това, дето всяка есен хвърчи на юг, вече няма да хвърчи на юг, ами ще си остане при зеленото дърво. Ей тъй си мисля, като седя на прага и като помислих, помислих, и се взех, та в планината.

АРАЛАМБИ. То много настръхнало бе, много дива работа! (Хвърля го към Шушляка.) Стой, варди, шушляка! Я го гледай ти какво се нахвърли върху шушляка!

ШУШЛЯКА. Слушай, само да ми се случи нещо с шушляка, ти ще отговаряш. (Хвърля го към Гоца.)

ГОЦА. Туй дърво е настръхнало като прасе. Я как боде! Олеле, че боде! (Хвърля го към Гамаша.)

ГАМАША. Мен не можеш ме изплаши! Срещу моите гамаши лъв да излезе, ще си подвие опашката! (Хвърля го към Лило.)

ЛИЛО. Марш натам, ще вземе да ми подплаши лисицата! Що не мазнеш това от тука! (Хвърля го към Глигор.)

ГЛИГОР. Ти пак намери къде да го пратиш. (Хвърля го към Лило.)

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Чакайте, оставете ми дървото! То не е диво и никому не се ежи. То само е настръхнало, щото се плаши от хора, не е виждала хора, па и горе му беше много студено!

ЛИЛО. А, не било диво! Дивото си остава диво, я го гледай къде драсна! (Хвърля го зад гърба си,. като сочи в друга посока.)

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Избяга ли?

ГАМАША. Чакайте! То може да е избягало насам, а може и насам, няма никакво значение. Аз знам дивото как бяга. Дивото бяга само срещу вятъра. Да видим накъде духа вятърът!... Значи, натам е избягало.

ВСИЧКИ. Правилно!

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Да сте живи и здрави, че ме упътихте!

АРАЛАМБИ. Ами че за какво сме хора, ако не те упътиме! Нали затуй сме се събрали, та да се упътваме един друг.

ГЛИГОР. Сега не е като едно време, без всякакво упътване! Сега повече се упътва!

Зеленото дърво си излиза.

ШУШЛЯКА. А веднъж видях, пак там, дето е тоя. ресторанта им, върви човек и води подире си празна каишка. Каишката лае, та се къса, а оня човек си пуши, значи, и си върви, без да гледа каишката. Целият народ се струпа там да се звери. Аз също се струпах да се зверя и като се позверих, гледам, че на края на каишката вързана една бълха. Същинска бълха, и лае, що сила има. И знаете ли какво? То не било бълха, а куче! Всичко друго бях очаквал, ама че има куче колкото една бълха, да ми е казвал някой, няма да му повярвам! Ей, казвам ви, че като им гледам кучетата на другите народи, то на куче не прилича! На всичко друго прилича, само дето на куче не прилича!

ГАМАША. Ами как ще познаем тогава кое е куче и кое не е куче?

ШУШЛЯКА. Ами щом е вързано с каишка и го води човек, значи, че е куче!

Всички започват да се чешат.

ГЛИГОР. А бе, вас не ви ли хапе нещо?

АРАЛАМБИ. Хапе ни, как да не ни хапе!

ГАМАША. При мене нещо се е навряло в гамашите, ама не мога да го сваля дип лесно. На тях металните им работи се трудно отварят, щото ги не съм смазвал отдавна. Един селски ми обеща да прати оръжейно масло от града. Да смазваш с него металните работи! - вика. Ама не излезе човек и не прати.

ГОЦА. Каква ли ще е тая пърлица, дето тъй хапе!

Петраки хваща бълха.

ЛИЛО. Боже, това са бълхи!

ГОЦА. Ами откъде толкова много бълхи!

ГАМАША. Тия бълхи са кучешки! Крили са се в кучетата, а като са разбрали, че кожите на кучетата изстиват, айде у нас на топло.

ШУШЛЯКА. Виждам аз, че много зло хапят. Кучешки са!

ГЛИГОР. Те щом нас нападнаха, ще нападнат цялото село, и народ, н добитък, и всичко! (Чува се мучене на добитък.)

ГОЦА. Кво ще нападнат, като са го вече нападнали? Я чувай кво става в селото!

АРАЛАМБИ. Тя се видя, че като ни нападнаха и нк обявиха война, то и ние трябва да ги нападнем и да им обявим война. Ще обявяваме война, па да видиме кой кого! Охо, хо-хоооо! Дебрееее!

ЛИЛО. Ние че ще обявим, ще обявим!

Музика, танц па бълхите. Чува се вълчи вой. Всички се стряскат и се скупчват около Гамаша.

ГАМАША. Това са белите вълци от Турну Магурели? Аз кога служих войник, една зима. си идвам в отпуск заедно със сабята, та оттам ги знам, па и те мене ме знаят. (Смяна. Нощ. Вали сняг.) То едни преспи, нощем беше, като гледам през преспите - бели вълци! Изтеглям сабята, а сабята: дзиъъъън! Те...тичат ребром и все към мене през: преспите, а аз със сабята право през преспите. Квото можах, съсекох, но те многотия, та почнах да се добирам до едно дърво. Дръж за дървото, а един ми захапа ботуша. Като го пернах, та се преметна някъде си чак. Другите се нахвърлят, ама аз се държа с една ръка за клона, а с другата ръка сека. Сума нещо изпосякох. Белите вълци тогава седнаха да ядат това, дето съм изпосякъл, а аз се покачих по-горе, та да отдъхна.

ГОЦА. Тия пърлици май че се приближават. Както разправяш, то това требе да е многотия!

ГАМАША. Че е многотия, многотия е, ама ти остави, че и тартор си имат! Аз като седя горе в дървото и гледам, че по едно време право през преспите се носи бял вълк, яхнал на бял кон. Викам си, тоя ще им е тарторът. Другите, щом го видяха, спряха да ядат и се строиха. Той даже ги не погледна, ами се спря до дървото, направи нещо като оглед и като взе да се кара, да дава едни заповеди, па като се развъртя, та щеше всичко да изпотъпче. Ония си подвиха опашките и почнаха да прегризват дървото със зъби. Така, люто гризеха, че след десет минути дървото щеше да падне, а заедно с него и Иван Гамаша, бог да го прости! Добре, ама на Иван Гамаша, да е жив и здрав, като взе, че му хрумна една мисъл, та даже се разтреперах. Стиснах силно сабята си и се хвърлих върху коня право отгоре. (Зазвучава тихо мелодията на Белите вълци.) Тарторът се обръща към мене, а аз - фрас със сабята, та го разполових на две. И нямам дип време да се оглеждам, а препущам право през преспите с коня. Конят добър, як, като сприя се носи, а ония вълци си прехапаха езиците от страх, строиха се и запяха. (Всички селяни запяват маршово.)

ПЕСЕН НА БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ

Турну Магурели,
Турну Магурели -
бисер на влашката равнина,
златна овца сред зелено поле,
мечта на мечтите ни!
              Сатраяска Турну,
              сатраяска!
Турну Магурели,
Турну Магурели -
Аляска на новите светове,
белязана с белега на вълча следа,
земя на дедите ни!
              Сатраяска Турну,
              сатраяска!
Турну Магурели,
Турну Магурели,
потънал в зеленина до уши!
Млади язовци при пълна луна
твоите кукурузи батисват!
              Сатраяска Турну,
              сатраяска!
Айрашá Магурели, ау!

Смяна. Светло. Снегът изчезва!

ГАМАША. Та с тоя кон после сума години возих кирия.

АРАЛАМБИ. Добре де, Иване, ами тарторът на вълците откъде е взел коня? Аз го това за първи път чувам!

ГАМАША. Как откъде? Ами че тия вълци, като са тръгнали чак от Турну Магурели да дойдат у нас, все някъде по пътя са срещнали някой румънец с кон и са го изяли. Тарторът тогава е взел коня за себе си, щото е бая път да го бие пеша. Румънецът па се не обади после и не си потърси коня, та така си остана.

ЛИЛО. Как ще ти се обади, като са го изяли!

ГАМАША. Виж, за това не съм се сетил, то ми не е минало през главата.

ГЛИГОР. Аз разбирам всичко, само не разбирам що са бели тия вълци?

ГАМАША. Щото лятно време ядат кукуруз! Като ядат кукуруз, и козината им побелява.

АРАЛАМБИ. Добре де, Иване, ами аз защо не виждам никакви бели вълци?

ГАМАША. Ами преспите бели, вълците бели - как ще ги видиш!

Оркестърът засвирва мелодията на Белите вълци, селяните я запяват и с маршнруване напускат сцената.

3 а в е с а

>>>