СУМАТОХА

Йордан Радичков

web | Суматоха

ВТОРА ЧАСТ

Същата сцена

ШУШЛЯКА. Аз пък забравих да те питам, какво ще правиш с тая умряла лисица?

ЛИЛО. Ще й одера кожата, щото ми изнояде кокошките. Тя не е умряла, а само се преструва на умряла. Мигар ти не си чувал, че лисицата обича да се преструва на умряла!

ШУШЛЯКА. А, има си хас, аз да не съм чувал! Та нали като ходих из другите народи и там, дето е ресторантът им, един разправяше, че някакъв човек отишъл с трабант за риба и напълнил целия багажник на трабанта.

АРАЛАМБИ. Чак пък с трабант!

ШУШЛЯКА. Ти мислиш, че те са като нас прости, та ще отиде чужденецът с някаква си волска кола, па ще седне да лови риба, а добичетата да му преживят във врата. Чужденецът това го не обича! Той, значи, си пали трабанта и си пердаши с него, където му скимне. И ако искаш да знаеш, той даже не ходи пеша да пикае, ами пали трабанта - и с него! Това съм го аз видял, там, дето им е ресторанта и дето разправяха за оня. Той напълнил багажника и като се връща обратно, гледа, че нещо лежи на пътя. Да не е сгазено от някой друг трабант - си рекъл човекът и му клаксонира с клаксона да се отмести, за да не го сгази втори път, ама онуй хич и не мърда, все едно че е умряло и не чува никакъв клаксон.

АРАЛАМБИ. Чак пък с клаксон! Ега ти и чужденеца!

ШУШЛЯКА. С клаксон, разбира се! Чужденецът по никой начин няма да седне да вика или да свири с уста, или да каже: "У!" Никога! Той само с клаксон! Та и тоя човек с клаксона, ама онуй не мърда. Слиза той на пътя и гледа - умряла лисица. Разгеле, вика човека.

АРАЛАМБИ. С клаксона ли вика?

ШУШЛЯКА. Как тъй с клаксона! Той си го вика това наум. Разгеле, вика, и риба хванах, и кожух за жената намерих и хвърля лисицата в багажника. Пристига той и още отдалече се обажда с клаксона на жена си, тя веднага излиза навън, пляска с ръце и вика: Мадонна миа! - а като погледнали в багажника - Мадонна миа!

ГОЦА; Маааамя, маааааамя, маааааааамя - нема! Викам си по едно време, ще викам, колкото сили имам! И почнах да викам, що сили имам, а кучетата от съседните села лавнаха. Събудих околията, гледам, че по съседните села светнаха фенери, народ се събира на тумби, а аз не спирам да мамя: гъци-гъци, гъци-гъци! Пос-ле фенерите тръгнаха, покачиха се по баира, народът на околията иде към мене. Кво има, пита народът на околията, аз казвам тъй и тъй, нали знаете моето прасе, оная сръбска пърлица, дето получи два ордена за храброст на селскостопанската изложба. Знаем, вика, околията. Изгуби се и го нема никаква! Не може да бъде! - казва околията и започва да мами заедно с мене.

Влизат циганите.

I ЦИГАНИН. Ние па ще се изпопребием с моя човек да спориме! Като вървиме и спорйме, гледам по едно време, че напреде ни се мержелее вече Битоля: А бе, викам, ние трябваше да питаме оня човек какво ще прави с тая умряла лисица, а не да спориме чак до Битоля.

Гоца излиза.

II ЦИГАНИН.Той спори с мене, а аз споря с него и да видиш за какво спориме - аз викам, че тая лисица е умряла и че дириш човек да й одере кожата - това що е умряло, нали все на нас го дават да го дереме. Та затуй споря, да се върнем и да вземем да одерем лисицата, а той ми вика, че тая работа не ще да е дип така проста!

ЛИЛО. Тя, тая лисица, не е умряла, ами само се преструва на умряла. Мигар вие не знаете, че лисицата обича да се преструва на умряла! Хе, хе, хе!

I ЦИГАНИН. Кой, ние да не знаем!

II ЦИГАНИН. Ние да не знаем! Че ние го това знаем, откакто сме се родили!

I ЦИГАНИН. Ти от нас искай да знаем как лисицата се преструва! Нали Рамчо ни е разправял. Рамчо веднъж беше събрал цяла каруца котли и тепсии за калайдисване. Калайдисва той всичко, циганката му помага, децата и те помагат и като калайдисаха, натовариха каруцата, та да откара той бакъра в селото. И като вървял, вървял, гледа на средата на пътя една умряла лисица. Късмет на циганката, ще си топли кокалите с лисичи кожух - рекъл Рамчо и хвърлил лисицата при бакъра. Вървял, вървял, та стигнал насред село и почнал да вика: Айде, народе, да си получиш бакъро! Кога Рамчо гледа - в каруцата ни бакър, ни лисица, ни нищо. Лисицата, което можала - изяла, което не можала, изхвърлила по пътя и офейкала. Женоро вдига кобилици, иска да трепе Рамчо. Рамчо си бие главата с юмруци и вика: Главо, главо, откъде ще намериш сега, главо, на тоя народ бакъро! Олеле, главо, главо, главо ле, главо и главо!

II ЦИГАНИН. Добре, ама по това време дошло отчето и вика на жените: Анатема, оставете човека, той е праведен!

I ЦИГАНИН. Праведен, праведен!

II ЦИГАНИН. Той е праведен, щото е срещнал съшия дявол, преоблечен като лисица, дето и аз го .срещна:х, кога возих данъка на енорията. (Запява като на богослужение.) И разказва отчето как събрал данъка от енорията, натоварил догоре каруцата и тръгнал да го кара за митрополията. И като тръгнал, срещнал една умряла лисица, но нали е християнин и праведен, прекръстил лисицата, па после я хвърлил в каруцата върху данъка. И като стига митрополията, отиват с дядо владика да видят данъка и лисицата. Кога гледат, в каруцата ни данък, ни лисица. Тя изяла данъка, и дим да я няма. Дядо владика - казал отчето, - много съм грешен, дето повярвах на дявола, преоблечен като лисица. Ако не бях повярвал, нямаше да изяде данъка на цяла енория! Ние всички сме грешни, казал дядо владика, но има и от нас по-грешни - и му простил заблудата... Като казал това отчето, женоро си прибира кобилиците, а Рамчо впрегнал каруцата и по целия път си блъскал главата с юмруци.

I ЦИГАНИН. Толкова я беше блъскал, че главата му на сол стана!

ЛИЛО. Тия работи ги знам аз. (Запява като на богослужение.) И затуй ще я дера жива, та да не си бия после главата като Рамчо или да се срамувам, както се е срамувало отчето пред дядо владика! Или както се е срамувал ловджията пред ловджийката! Или както оня козина-търговец... или както оня, дето му останала само една рибена люспа. (Крещи.) Еееей, тая лисица не е умряла, а само се преструва на умряла! Дера я жива за назидание, щото ми изяде кокошките, и ако само някой посмее още веднъж да ме попита какво ще правя с тая умряла лисица и ми разкаже как тя се преструва на умряла - мамка мууу! Айде! Чупка! Айде, измитай се! Битоля не е близко! Или чакате да ми свиете кожата! Айде!

I ЦИГАНИН. Ние да свием кожата! Никогиш си!

II ЦИГАНИН. Никогиш!

Влиза Гоца, като носи прасето със себе си.

ГОЦА. Гъци-гъци, мами заедно с мене Околията, па по едно време Околията ми вика: Това прасе требе да е минало през границата - я в Гръцко, я в Турско.

ЛИЛО. То ако е минало в Турско, нищо няма, турчина свиня не яде.

АРАЛАМБИ. Ако е в Турско - да, ами ако е в Гръцко, ще го изядат, и помен няма да остане от него!

ГОЦА. И Околията това каза и си отиде. Аз си тръгвам обратно и си мисля, дано да е минало в Турско, защото такова прасе не се намира никъде, като му видиш зурлата, ще си помислиш, че земята е създадена само за неговата зурла, та да я рови. И като си мисля това, усещам изведнъж, мамка му и прасе, сврело се вътре в мен, ей от тука, та до тука, сврело се, значи, в мене и върти пърлицата си точно под лъжичката, да ме гъделичка. Кога е влязло в мене, не зная и как тъй е влязло, също не зная! Ушите му ей тука усещам, опашката му пък тука, а горе - гърбицата, щото е гърбаво. Само дано не ме изпорови, мисля си, та да ми измъкне корена! Ако ми измъкне корена, свършено е с мене... Мисля... прибирам се, а то, пърлицата му с пърлица, се заровило в кочината, мига насреща ми, ни лук яло, ни лук мирисало.

ВСИЧКИ. Брех, майка му стара!

ГОЦА. Брейх не, ами брех! Ще те убия, скачам аз, а жена ми се хвърля отгоре ми: Жив да си, не убивай го!

ГЛИГОР. А на мене жена ми ми вика, луд ли си, какво ти стана, ще ме убиеш с тая пушка! Жабата е мрачно животно, извиках, горе ръцете, щото ще гърмя. Горе! Боже, кръсти се жена ми, ти си полудял и си излязъл от кожата си! Ще бягам при мама! Бягай, където ти видят очите, казвам аз и вдигам петлето на пушката. Да видиш как бега жена, бега, та фустите й свирят като локомотив!

ГОЦА. Тя добре, че се хвърли. Иначе щях да я убия!

АРАЛАМБИ. Коя?

ГОЦА. Жена ми.

ГЛИГОР. Тя избяга, а аз почнах да си търся кожата. Жабите пищят до небето, но никак не ги поглеждам, а си търся кожата. Намерих я, обличам я бързо и излетях да требя жабите. Щом видя, че някоя клечи някъде, требя я. Сума нещо изтребих до сутринта и викам да си прибера вече жената. Кога отивам, гледам, че на прага клечат две жаби. Извиках с все сили: жабата е мрачно животно, и ги изтребих и тях. Няколко жаби си показаха носовете през оградата, но аз и тях изтребих. Ееее, питам ви, та не е ли мрачно животно жабата?

ВСИЧКИ. Жабата е мрачно животно!

Трясък и откънтяване. Всички се вцепеняват.

ГАМАША. Я нека Петраки, като по-глухоням, да види какво става! Май че ще излезе някоя суматоха.

Петраки пада по гръб и избягва. Музика.

ЛИЛО. Аз в суматоха не влизам. Дето викаше баща ми, бог да го прости, ако суматохата е на едната страна, ти бягай на другата, ако тя е в дола, ти драскай по баира нагоре! Плюй си на петите - и драскай!... Няма защо да й ядеш попарата. Ама и ти, Лило, си един гявол, откъде го вадиш тоя гяволък, да ти се чуди човек! Да е наследствен, не е наследствен, щото баща ми мреше за суматохи и беше ял попарата на всички. То си е дар божи! (Излиза на пръсти.)

Музика.

ГАМАША. Араламби, я ти, като малко по козина човек, виж каква ще е тая работа!

АРАЛАМБИ. На, Цонке, на, на! (Излиза.)

ГАМАША. С мамене няма да стане!

ГОЦА. Не се трае повече! Ей тук ме подпира, отдолу, точно под лъжичката! Ще се хвърлям срещу тая пърлица, окото ми няма да мигне! Туряй главата в торбата, и край! (Излиза с прасето, като танцува валс.)

Музика.

ГЛИГОР. А бе, че ще влеза и аз, ще влеза, само че не обичам с главата в торбата, ами малко така, да се ориентирам. Къде бе, другари, как така без ориентири, как така без интифа бе, другари!

ГАМАША. Как така! Ами че нали дадоха интифа!

ГЛИГОР. Дадоха ли? Тууу, да се не види! Аз помислих, че още не са дали интифа. (Излиза.)

ШУШЛЯКА. Пó с маниер требе! Като влезеш без маниер, и ще направиш веднага лошо впечатление! Ние на маниер скоро няма да се научим! Малко пò така, да кажем, а можеше и дори още пò така, а който пуши, може дори и да запуши, за известно достойнство... Сега вече спокойно мога да влеза и аз, защото съм забелязал, че и в най-голямата суматоха, ако влезеш с маниер, тя също тъй ще те посрещне с маниер!

ГАМАША. Тъй както слушам, тая суматоха не ще бъде ептен малка, па и кой знае кога ще свърши. Да взема да туря храна на стоката, да видя и туй-онуй, може и жената да закача, па и аз ще влеза в нея.

ГЛИГОР (влиза с кокили). Интифа, интифа, но, за всеки случай, аз да тръгна с кокилите, щото човек не знае, като влезе сух, дали нема да излезе мокър от суматохата. Яхвай кокилите и с тях ще прегазиш всякаква суматоха, океан да се изпречи насреща ти, и него ще прегазиш! Дий, кокили! Дий, Дий!

АРАЛАМБИ (влиза със знаме от кожа). В една суматоха не може без знаме! Няма нищо по-хубаво от това да се развяват знамена и да се скандира. Ако аз бях началник на държавата, щях да наредя половината от държавата да скандира, а другата половина - да развява знамена и да бие барабали и ще излезем на първо място в света. Имам опит в тая работа и зная какво е. Нали съм скитал, добитък съм прекупувал, та като станаха събитията, си викам: Араламби, гледай да те не закачи ветъро! И се набутах в града. А в града народ, народ, навсякъде гвардейци, едни се товарят на камиони, други се товарят на влакове, ще вървят някъде. Щом видях тия на гарата, и ги питам: Къде, момчета? А те ми викат: Срещу фашизма! Почнах да скандирам: Смърт на фашизма, свобода на народа! Те се заразиха от мен и също почнаха да скандират. После се взех, та на пазара, разни там всякакви се мотаят с разни там зеленчуци и глупости, аз като почнах и там, че да видиш как и ония почнаха да скандират. Аз и пред църквата ходих да скандирам: Смърт на фашизма! - Излезе попа, и той се присъедини към мене. И пред самата милиция ходих. Сам началникът ме повика и ме попита: Ти кой си? - а аз викам: Смърт на фашизма, Араламби съм. Много араламбиш, вика ми началникът, но не ме арестува. А пък аз си араламбя, щото гледам да не ме фане ветъро. И не ме фана, а други ги фана. (Той обръща знамето, за да прочетем надписа: "Араламбене му е майката", и запява марш.)

Влиза Зеленото дърво.

АРАЛАМБИ. Смърт на фашизма, свобода на народа! Настигна ли си дървото?

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Не можах. Тичах, тичах и му викам, ама то пропадна вдън горите. Взех се тогава, та пак горе, чаак на края на планината, там пък едни много хубави зелени дървета. Виж го това какво е хубаво, по-хубаво е даже от другото!

АРАЛАМБИ. Но какво ще правиш с него сега? Тука настъпи една суматоха, не можем да й видим още сметката. Мигар ще седнеш да садиш зелено дърво в суматохата и ще чакаш то да се хване! Със зелено дърво не се влиза в суматоха!

ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО. Защо да не се влиза? Аз ще влеза с него и ще го посадя. Като стане голямо дърво, всички ще казват после: това дърво го садиха, кога беше суматохата. Никой не вярваше, че ще се хване, па то се хвана и гледай какво голямо дърво стана!

АРАЛАМБИ. Не вярвам дип, но щом си се запътил, да вървим заедно. Дебре, дебреее прочие! (Те запяват марша и излизат от сцената.)

Влиза Гамаша.

ГАМАША. Да нарежа и малко тутун, па да вървя и аз вече.

Влизат циганите.

I ЦИГАНИН. Помози бог!

ГАМАША. Дал бог добро!

I ЦИГАНИН. Да знаеш къде е тука пътя за саматохата?

ГАМАША. Направо карайте! Ще стигнете до един брод, та като минете брода, ще свиете после малко на една страна, и тя е там, току зад тепавиците.

ЦИГАНИТЕ. Сполай ти! Сполай!

I ЦИГАНИН. Баба ми, фараонката, казваше: Ако ти не вържеш нещо в една суматоха, суматохата тебе ще върже. Затуй ще гледаш добре кое става за връзване и кое не!

II ЦИГАНИН. Ти от мене само искай да гледам добре кое става и кое не става за връзване! (Излизат.)

ГАМАША. Суматоха досега без мене не е ставала, а и не зная как може да стане! Тоя, градският ловец, дето му правих хайката и ми даде гамашите, ме кани веднъж на градска суматоха, по тяхному, както я правят, съвсем по градски. И да ви кажа ли, тяхната суматоха не е никаква суматоха! Аз му викам - а бе, като мириша така с нос, то туй не мирише на суматоха. Ти, вика, глей кво става! - и върви отпреде ми, а аз подире му нося една стълба. И ни има човек да викне, ни има човек да гръмне, ами вървиме на пръсти, а оня, градският, отпреде върви с грамофон. Питам го - къде е суматохата?... а той - трай сега, тука няма просташки работи и дивотии, ние на нашата суматоха й казваме приключение. Ние вървиме в тъмното и ни се приключение види, ни нищо. По едно време оня, като изрева: Олеле, олеле, и така нататък! А да зина и да го попитам кво става, и приключението като замахна със стълбата, та ме удари право през устата. Едва съм се, значи, прибрал, а оня па още по едва, щото него приключението го заляло с вряла вода. А бе, викам му, где ги измисляте тия градски работи и приключения, ами си не правите суматохи, както народа си ги прави от памтивека! Що се така делите от народното? Де да знам, вика ми той, защо се делиме от народното? Може би затуй, че народът е измислил само простите суматохи, а светът вече не се задоволява с прости суматохи, ами се развива, напредва и прави приключения, та даже и авантюри... Той и на една авантюра искаше да ме води, казва, че била по-горе от приключението, обаче не можа да ме върже. Аз съм си по простите работи. Сега да видя къде е слабото място. Не ще се целя, зми в упор Не знам само дали сега да закача жената, или после да я закача? Като я ударя в упор, няма да мръдне, ами ще падне веднага възнак. Отче наш, иже еси на небеси, дръж се, суматохо! (Излиза. )

Влиза Крокодила, като води подире си въже.

I КРОКОДИЛ. Стига си преживяла, тука е театър!... А, другари, че аз крокодил ли съм? Откъде накъде той ще ми вика, че съм крокодил. Той си ветрее каната и си прави кефа, една крава не може да намери, та пак аз требе да я намеря и да я вържа, а после мене ме изкарва крокодил! Пет деца ми е направил, господ да го убие, и петте съм му ги изгледала, и на азбуката съм ги научила, и на таблицата за умножение, а той ще ми вика, че съм крокодил. Това, що е кръчма - не зная, това, що са моди - не зная, не съм аз модаджийка като градските крокодилши. Това, що е помада, не зная и от горе до долу всичко си го сама шия и плета. Веднъж само дето на панаир ме е водил, та ми купи едни гащи, но ми ги купи с дантели, господ да го убие! Що ще ми купува он на мене дантели, на подигравка ли ще ме взема он мене, та щех да пукна от гъдел. Така като кажа - тук гъдел, така като кажа, пак гъдел. Все гъдел и гъдел! Дантели!... Хвърлих ги и няма да ги види окото ми, та света да се преобърне! Що ще ми купува он на мене дантели, да ме умори от гъдел ли! Ами че аз мога и да кося, и да вършея, камъни да вадя от кариерите мога, ако потребе, и ликьор мога да бъда, и на война мога да ида, и стихотворение мога да кажа.

БАЛАДИЧНА ПОЕМА

Ние сме жената
на вечните времена!
Прелъстявани сме, но сме и прелъстявали,
световни са се войни за нас водели,
световни още троянски,
защото сме ние жената
на вечните времена!
В тая епоха на грубости,
на настръхналост
и на мъжки страхотии
единствени ние носиме нежността
в храма на нежните си сърца,
преливаме от женска ласкавост,
защото сме жрици на любовта.
Вярно е, че сме били черни робини,
но сме и самодиви били,
и ако потребе, пак ще бъдеме -
защото сме ние жената
на вечните времена!

А он ще ми купува дантели! Видял е някъде, господ да го убие, видял е, ама не ще да признае, после ме изкарва мене крокодил! Море ще късам и ще хвърлям, хич и не ща да зная, очите ми да го не видят, да се продъни ега! Стига си преживяла, ами мърдай, господ да те убие и тебе, дето само чакаш да пощръклееш, та да се забиеш в горите! Няма вече къде и кому да се оплаквам! Гръсти гръстя и шгата, камъни от кариерите вадя и плача, децата уча да не подсмърчат, щото не е хубаво, и плача, чистя кюнци и плача - океан съм изплакала. (Двата крокодила влизат и внасят две трапези). Няма вече къде повече!... Не така трапезата, крокодили, не така!

ДВАТА КРОКОДИЛА. Ами как?

I КРОКОДИЛ. Онака. (Крокодилите разменят трапезите и излизат.) Е, те така!... Ще късам и ще хвърлям, вече съм го решила! Не се трае и не се трае! Хванал се, стяга колата, дай, вика, ритлите, дай катраницата да смажа колата, щото не обичам да ми скърца по пътя! Тичам и давам катраницата да смаже, та да не му скърца из пътя, и го питам къде ще отива с колата в тоя момент, а той вика: Трай и дай леб! Леб давам, та да има какво да плюска по пътя! Е, къде, питам го, ще се влачиш сега! Ще отида, вика, за риба. Отиде и се не виде. (Пее.) Не виде се, не виде се бая време, другари, и по едно време го гледам, че се виде. Ела да видиш какво ти карам, Кроки! Е, кво ми караш - го питам. Цяла кола риба ти карам и една лисица за кожух ти карам заедно с рибата! И аз тичам, другари, та да му отворя портата, та да уведа добичетата, та да ги изпрегна, а кога гледам - в колата ни лисица, ни риба, ни нищо, а само подбив! И не стига това, ами на туй отгоре и крокодил те изкарва!... Като дойде испанската муха, отиде да бистри кво е това испанска муха, а аз мъкна тезеци, та да димиме, белки й влезе пушилка в очите, господ да я убие мухата, сума нещо изтреби! Ела, викам бе, да пушиме с тезеците! Ти - вика - ги пуши тезеците, ние требе да видиме като каква ще е тая работа! Че ква ще е тая работа - муха! Нищо, че е испанска, някои изтреби и си замина. Ами изглежда, че си не е заминала, щото на моя му влезе муха в главата и е седнал сега държавите да оправя. Той седи и оправя държавите, па като не може да ги оправи, мене ме изкарва крокодил... Сега някаква друга муха му е влязла в главата, с тезици не мож прогони такава муха! А бе, другари, как тъй като видим муха, я сплескваме и като влезе в стаята, я гониме, а като ни влезе в главата, никой не я гони, ами тръгва подире й. Ква е тая муха бе, другари, дето влиза в главата на човека и не ще да излезе, ами човека и не я гони, а бяга право подире й, та ще си скъса жилите. (Влизат двата крокодила и редят съдовете по трапезите). Да го питаш що си къса жилите, пак не може да ти го каже, ами ще ти каже, че си крокодил. Не така, не така паниците, крокодили!

ДВАТА КРОКОДИЛА. Ами как?

I КРОКОДИЛ. Онака!... Е, те така! (Песен на мъжете.) А кога стана войната с турчина, три години се би с него, три години се стреляааа, стреляааа, другари, ни той застреля турчина, ни турчина него! Да се бяха изпозастреляли, та да си знам само моята грижа! Ами че мене ако ме пратят на война с турчина, ще го застрелям за един ден и ще се прибера да си гледам другата работа. Кво ще се стрелям аз три години! Требе да си ептен прост, та да се стреляш три години!... Бягайте, змии, гущери и жаби, че утре е Йеремия! Бежте, крокодили! (Крокодилите побягват, гонени от Крокодила.)

Влизат селяните и циганите.

АРАЛАМБИ. Ега ти суматохата! Голяма суматоха и паника беше!

ГОЦА. Аз такава гигантска суматоха не бех виждал. Есенес ние ходихме на една друга суматоха, та да ви кажа ли, то и на суматоха не приличаше, да се засилиш повечко, и ще я прескочиш! А тая беше бая гигантска. Такава пърлица не бях виждал и като се втурнах с брадвата, тя излетя от ръцете ми и хвърли искри. Аз пък да взема да ударя на камък! Гоца се обаче не дава така лесно, ние се трудно предаваме и тъй се засилвам и такваз скорост развих, че гледам по едно време дрехите ми ги няма. Като съм се засилил, та съм излязъл от дрехите си. Летя и се трия във въздуха, то пък от триенето се развива голяма температура, та се нажежих до бяло.

АРАЛАМБИ. Детето разправяше, че даскалът им разправял, че като се трият във въздуха, звездите се запалвали ли, знам ли кво си!

ГОЦА. Кво ще ми разправя даскалът, когато аз сам го знам и го изпитах. Нажежавам се, ставам същинска звезда и по едно време, като се блъснах втори път в нещо страшно студено. То да излезе една ланска преспа и аз нали съм се нажежил, стопих преспата, цялата стана на пара, като кога се калява желязо.

ГАМАША. Кали ли се барем, та да знаеш що си стопявал преспата?

ГОЦА. Калих се не, ами на шведска стомана станах!

АРАЛАМБИ. Което е истина, истина е - така беше. Ние гледаме изотзаде, Гоца лети напред, а полушубката му лети след него, ама не можа да влезе в орбита и падна. Викам на нашите: Видите ли Гоца къде е, а ние се още мотаме: Смърт на фашизма, свобода на народа и прочие!

ШУШЛЯКА. Не сме се ние мотали, ти се повече моташе и араламбеше, а по-малко се стремеше напред. А ние се всички стремехме, та даже по едно време изпаднахме в състояние на стремглавост.

ЦИГАНИТЕ. Истина! Истина! По най-стремглав начин, ама досущ стремглаво!

ГАМАША. Вашата не знам как беше, щото малко със закъснение влязох и чух, че се само нещо викаше. Спокойно, мисля си, да си наглася добре пушката, те щом викат толкова, ще я прекарат към мене. И на хайки като съм бил, и на суматохи, все тъй е било. Та щом се мерна - и гръмнах, но беше далечко, само я нараних. Тя се вбеси и като се втурна право насреща ми, като бесен глиган. Аз я обаче държа на мушката и никак не ми мига окото. Като гръмнах, та я забих вдън земя. Добре, ама тя пък имаше много голямо виме - вимето й стърчи отвън и се мята на всички посоки. Що имаше дървета наоколо, всичко изпотроши. Ще те усмиря, викам, и тебе, и като направих едно: шаат, и като се разфърча едно мляко... Мляко, мляко, целият станах само мляко!

I ЦИГАНИН. Продавач ли си на мляко?

ГАМАША. А бе как ще съм продавач, като всичкото го попи земята!

ШУШЛЯКА. Аз никакво виме не видях, изглежда, че то е било на другия край.

ГАМАША. Ами че на другия край беше. Виме, значи, от тука, та до там!

АРАЛАМБИ. Една суматоха, колкото и виместа да е, не може да бъде само от виме. Аз също й търсих на нея вимето, ама то на Гамаша му излезе късмета, та попадна точно на него.

Влиза Глигор.

ГАМАША. Викаме, тоя Глигор дали го някъде жаба прегази, или го жена срещна?

ГЛИГОР. Мене ме жаба не може прегази, а ако ме жена срещне, ще я прегазя. Пребих се от ходене и се забавих, щото нали натам отидох с кокили, па насам се пеша връщам.

ГАМАША. Да беше дошъл с кокилите!

I ЦИГАНИН яхва кокилите, задигнати в суматохата.

ГЛИГОР. Да го кажеш е лесно, ама как да дойда! Аз нали, щом се появи суматохата, се качих на кокилите, като си викам, че ще я прегазя с тях и пак сух ще изляза. И айде натам с кокилите и гледам, че по едно време в пространството се появиха странно летящи тела.

ГОЦА. Това сме били ние, дето първи влязохме.

ГЛИГОР. Нещо подобно беше, но не беше съвсем. Като гледам от кокилите, викам си - туй требе да са ония странно летящи тела, за които писаха вестниците, пратени от някои други планети за шпионаж. Като вървя по-нататък, гледам, че в ливадата едно от тия странно летящи тела паднало до една купа сено.

ВСИЧКИ. Айде бе!

ГЛИГОР. Айде, да! Айде към него и кога гледам, то едно странно легнало тяло, голо.

ВСИЧКИ. Мъжко ли, или женско?

ГЛИГОР. Женско... Лежи си тялото, както е голо, до купата и излъчва радиация. Аз нали съм си малко нещо по откритията, дай ми на мене да откривам, поседях, поседях и открих, че това голо тяло е от тия странни тела, дето се явиха в пространството, паднало е в ливадата и излъчва радиации, за да влезе във връзка с някого.

ШУШЛЯКА. Ти требеше да се опиташ някак с известен маниер да влезеш във връзка с него.

ГЛИГОР. Аз се опитах да вляза във връзка, почнах да излъчвам радиации и влязох.

АРАЛАМБИ. Ашколсун!

ГЛИГОР. Бая време поддържахме връзката и тъй, както държа връзката, усещам, че нещо ме удря по главата. Обневидях за известно време и като ми се върна зрението, гледам, че насреща стои жена ми. Олеле, олеле - вика тя и почна да си скубе косите, - господ да те убие, и не знам що си! Оглеждам наоколо, тялото обаче го няма. Ни него, ни купата, ни кокилите. Къде е тялото? - питам жена си. - Къде са ми кокилите? Тяло ли, пищи тя, кокили ли, като взема кокилите, па като започна туй тяло, та ще ми станете само на тела! Чакай, викам й, какъв е тоя рев, що е това пищене! - Не виждаш ли, че туй беше от ония странно летящи тела, дето ги писаха във вестниците, дето па някои били като чинии, други били други, а жената не иска да вярва, щото не е чела вестника. Жена вестник чете ли! Тя и да чете, нема да повярва на вестника!

ВСИЧКИ. Нема, нема!

АРАЛАМБИ. Не са жените грамотни като нас, та като прочетат вестника, да му повярват.

ГАМАША. За тая работа се иска грамотност. Аз например, щом прочета вестника, и веднага му вярвам. Жена обаче никога нема да му повярва.

ГЛИГОР. И мойта не вярва. Така и така, викам, а тя не вярва и вика, като взема аз тая чиния, па като те почна с нея, та докато ме вбеси. Вбеси ме, истина ви казвам, и правихме с нея малко суматоха в ливадата, ама бе дребна работа. Кога я свършихме, погледнах - то и вие сте я свършили.

АРАЛАМБИ. Ти на нас ни дай суматохи да свършваме... Тъй както гледам, Глигоре, пак си имал късмет, че си успял да влезеш във връзка с чинията. За кокилите нема защо да ти е жал, други кокили ще си издялкаш. Аз знам, че човек, като има късмет, има го. Моят късмет не работи. Седи сигурно някъде като турчин, пуши и не си мърда пръста. А като гледам някои, късметът им ще се изпотрепе от работа. Набутат някого в дупка, па го затрупат отгоре, а късмета веднага отива, разбишка всичко и измъква човека от дупката. Друг в затвора ще го натикат, ей тъй, зад решетките, късметът му прочие и там отива и го изважда. Ей, като гледам някой, на човек даже не мяза, но на - късметът му работи, тук ще отиде, там ще отиде, в странство ще иде, по центъро ще го изтеглят, инкасатор ли нещо ще го направят, заседател ли нещо... От късмета е то, от шанса е! (Декламира патетично.)

КЛАДЕНЕЦ

Стихотворение

Тревогата клечи край нас
като куче, клекнало на задницата си,
а ние копаем кладенец.
Дълбаем твърдата земя,
ей на,
през целият живот дълбаем,
копаем кладенец
и като къртове гризем
неподатливата земя!
(Глухо.)
Дълбаем твърдата земя,
копаем кладенеца на живота,
за да открием на сухото му дъно у
една сълза!
(Покланя се.)
От късмета е то, от шанса е!

Тъмно н светло. Влиза Бързата кафява лисица. Тя изпълнява "Песен на лисицата".

ПЕСЕН НА ЛИСИЦАТА

Аз съм Бързата кафява лисица, кау, кау!
Природа и човечество озарявам,
на небето давам лисичи отблясък,
като светкавица по него минавам.

Танцувай, бърза лисицо, кау, кау,
с кларинети, трясъци и тръби,
карай всичко под твоя лай да играе
и върху гроздето на света сияй!

Препускай бързо, кафява лисицо, кау, кау!
По баира гроздето е още зелено,
целият свят зелен е и кисел
и на всички зъбите са изтръпнали.

Танцувай бързо, кафява лисицо, кау, кау,
вей своята лисича опашка,
както китайка с ветрило си вее,
бродирай с лисичи стъпки земята.
      Кау, кау!
      Кау, кау!

Тъмно. Лисицата изчезва.

ЛИЛО. Братя, лисицата ми я няма. Докато аз съм драскал по баира, тя се е възползувала и е офейкала!

ГОЦА. Ами че ти не разбра ли бе, дръвник, че лисицата обича да се преструва и на умряла! Всичко това ти го казахме иляда пъти, ама то на прост човек и две иляди пъти да кажеш, пак нема да възприеме! Ами че тая твоя глава не е глава, ами е некоя тиква! Ти не разбра ли, тиквеник с тиквеник, че един човек отишъл за риба, че наловил цела кола чак до ритлите, че намерил на пътя една умряла лисица (хор: разгеле); рекъл човекът, хвърлил лисицата при рибата, че като пристигнал, извикал жена си, че като погледнали с жената - в колата нямало нищо. Мамка й и лисица, рекъл човекът, не стига, че ме излъга, ами ми изяде и рибата! Че ти това не можа ли да го разбереш с твоята проста тиква!

ЛИЛО. Как да не съм го разбрал. Откъде накъде ти ще ми казваш, че не съм го разбрал! Че какъв си ти, та ще ми казваш на мене и на акъл ще ме учиш отгоре! Ти ще ме учиш! Млък бе! Млък!... Млък!

ГОЦА. Ти млък!.... Млък!

ЛИЛО. Млък!

ГОЦА. Млък!

ЛИЛО. Ти ще ме учиш мене, че един човек отишъл за риба, че наловил цяла кола, че напълнил колата до ритлите. (Рита го. Гоца също го рита.)

ГОЦА. До ррритлите!

ЛИЛО. Млък!

АРАЛАМБИ. Ей, я чакайте, недейте така! Вие както се хванахте за гушите, ще вземем да станем за смях на околията. Ще има да ни разнасят, че сме се изпотрепали за някаква си лисица. Я дайте да ги разтървем! На какво прилича това, засрамете се най-после. Стой, Лило, недей така, Лило, баща ти не беше такъв човек, бог да го прости!

ЛИЛО. Защо ще ме учи той мене, че колата била пълна до ррррритлите, че като я напълнил селянинът до ррррритлите и си пошел, намерил на пътя лисицата, дето била умряла. Па тя не е умряла, а само се е правела на умряла! Защо ще ме учи той мене?

АРАЛАМБИ. Добре де, това го разбрахме!

ЛИЛО. Ти чакай да видиш натам какво става!

ГАМАША. Братя, гамашите ми ги няма! Ей тук ги бях окачил, преди да се хвърля в суматохата, а те през това време изчезнали.

I ЦИГАНИН (той е обут в гамашите). Брей, брей, брей! То това човек не може да го задигне! То това може да го задигне само сумайтохата! Аз съм виждал на панаира веднъж една сумайтоха, не беше да кажем, кой знае каква сумайтоха, но беше с гамаши.

II ЦИГАНИН. Да не е ланската, тая, дето носа й малко на една страна стърчеше?

I ЦИГАНИН. А, същата! Само че тя не беше ланската, а по-ланската!

II ЦИГАНИН. Верно, че беше по-ланската. Гледай ти как човек с акъла си даже може да се заблуди! Верно, по-ланската беше! Горе носа й така - на една страна, а долу - с гамаши.

АРАЛАМБИ. Как няма да изчезнат в такава суматоха, Гамаш. То човек ще изчезне, та какво остава за едни гамаши!

ГАМАША. Човек де да знае какво ще му се случи! Аз нали се бая колебах дали отсам да вляза, или отсам, най на края си викам: я по-добре е отсам! А през това време тя се е извъртяла, та ме фрасна с нещо меко и козиняво, а после ми духна във врата. Де да зная, че през това време ще ми свие гамашите!

I ЦИГАНИН. Купувач ли си? Купуваш ли тия гамаши? Разгеле ти е излязъл късмета, купи тия гамаши, цял живот ще ме благославяш.

II ЦИГАНИН. Ще благославяш!

ГАМАША. Махай тоя боклук оттука! Гамаши! Ти да знаеш моите гамаши какви бяха, ще хвърлиш веднага това в реката. Банатска работа! Чул ли си!

ЦИГАНИТЕ. Кой, ние да не сме чули! Банатски гамаши!

I ЦИГАНИН. Та тия гамаши са чисто банатска работа! Ахо си купувач, купи ги, ти ще се скъсаш, те няма да мръднат, и ще ги носят и унуци, и праунуци!... Купувач ли си?

ГАМАША. По никой начин! Който е яздил на кон, не ще се качи на магаре!

I ЦИГАНИН. Как, тия гамаши да са магаре! Че те са най-чистокръвен арабски кон, лебед, и ламя, самата Шехеразада!

АРАЛАМБИ. Айде, айде, и ние малко нещо разбираме от коне!

ЦИГАНИТЕ. Шехеразада бе, братче! Самата Шехеразада! Шехеразада! Шехе-разада... шехе-разада... шеха, шеха, шеха-разада... (Циганите играят.)

ШУШЛЯКА. Братя, ръкавите ми ги няма... Аз като влезох, ми се стори първоначално, че се изкачвам по някакви стълби, нещо като че в зала ще вляза, затуй гледам да спазвам маниера. И тъкмо да вляза там, дето свършват стълбите, отведнъж, като гледам, една карфица право насреща ми, иска да ми се забие в окото. Тя направи така, аз направих така (той кляка) и не можа да ми се забие в окото. Добре, ама в същия миг чух едно рап-рап. Ай да му се не види, викам си, отиде ми шушляка.

ЦИГАНИТЕ. Купувач ли си? (Изваждат ръкавите.)

ШУШЛЯКА. Аз съм купувач, ама защо ми са тези парцали? Аз съм бил из другите народи и доста нещо съм купил от тях, но с парцали никой никога не ме е още излъгал!

ЦИГАНИТЕ. Това да са парцали! По никой начин! Та това е най-чиста стока, най-фина материя, със зъби да я късаш, пак не можеш я скъса! (Опитват се да скъсат със зъби ръкавите.)

Влиза Петраки. Той пее.

АРАЛАМБИ. Я гледайте, Петраки! От суматохата той май че с най-голям късмет излезе, щото му върна говора.

ПЕТРАКИ. Върна се. Аз щом влезох в тютюмахата, тя веднага ме удари по главата и вика: тичай да донесеш вода, пресъхна ми устата. Тичам, нося вода, устата ми пресъхна от тичане, душата ми вече изпада, а тя ме удари по главата и вика: тичай да изкараш кравата от люцерната, че ще се напасе с люцерна и ще вземе да се подуе, и аз тичам веднага, та изкарах кравата, а кога я докарах, тютюмахата ме удари по темето, що сила има, и вика: не видиш ли, че се е подула, тури й едно дърво в устата и я гони по баирите, докато й мине подуването. (Той си загубва веднага говора и го намира в единия от циганите). Гоних, гоних, мина й най-после подуването, нозете вече не ме държат, едва се домъкнах. Тичай, вика тютюмахата, ама вече не мога да тичам, стоя и немърдам! Ще тичаш ли?- пита ме тя, а аз стоя и мълча. Що мълчиш като глухоням? - вбеси се тютюмахата и като ме фрасна по главата, та изревах три пъти, що сили имам: Петраки! (Загубва си говора и довършва разказа с ръце.)

ГАМАША. На тебе па за какво ли ти се върна говора, като пак говориш като глухоням! По-добре да ти се не беше връщал!

АРАЛАМБИ. Гамаш, недей така! И на тебе да ти дадат сефте говор, какво ще правиш с него? Човекъг не знае какво да си прави с говора. Ако беше грамотен, щеше барем да пише, малко ли хора без говор се занимават с писане, ама той, неграмотен: човека!

ГАМАША. Ти пък мислиш, че ония, дето пишат, са много грамотни!

АРАЛАМБИ. Грамотни, неграмотни, ама пишат ората! Цял ден седят и скрибуцат! Седни и ти да скрибуцаш цял ден, па ще видим лесно ли е!

ГАМАША. Аз пък си нямам друга работа, ами ще седна да скрибуцам!

ГОЦА. Вярно, че ако речеш, може н да не скрибуцаш, но говора си трябва да знаеш да употребяваш. Аз да си призная, след като научих говора, се родих!

ЛИЛО. Той се родил!... Бог му дал говор, та да ме учи той мене как оня отишъл за риба, как намерил лисица, как извикал на жена си: Тичай, жено, да видиш какво ти карам. Той мене ще ме учи! Че кой е той! Кхи! Тиквеник. (Двамата скачат един срещу друг.)

АРАЛАМБИ. Я ти, Лило, си поприбери говора, да чуем човека какво ще каже, да видим какво той мисли.

ПЕТРАКИ. Глупости!

ВСИЧКИ. А?

ПЕТРАКИ. Глупости! И ти, дето ме питаш, и тоя, и тоя, а тоя пък ептен е глупости!

ВСИЧКИ. Аааааааа! Чакай!

ГОЦА. Млък!

ЛИЛО. Млък!... Ти млък сега, та да може той да си отвори устата. Че такава уста като твоята всеки ден не се среща - метър човек, два метра уста!

АРАЛАМБИ. Чакай, недей бърза! Говорът не е проста работа! Щом кажеш, че ние сме глупаци или глупости, така ще те насиниме, че не ще можеш да си седнеш на задника... Ще се мъчиш сега с говора да прикриеш това, дето го мислиш. Ако мисълта иска оттук да си провре муцуната, ти айде отсам да й скриеш муцуната! Ако ли рече така, завой да направи, ти айде насреща й и пущай завеса отпреде. Аз това го от опит зная, кога виках: Смърт на фашизма и прочие, и не ме фана ветъро, а други ги фана!

ШУШЛЯКА. Ти ще требе да си направиш говора толкова голем, ама като купа сено голем, та мисълта ти да остане вътре колкото игла. Иди тогава и търси игла в купа сено, загубена работа е! Никой не може да ти намери мисълта.

ЛЕТРАКИ. Това по света има ли го?

ШУШЛЯКА. И в другите народи го има, па и у нас го има, мигар не сме виждали някой, дето говора му толкова голем, че по никой начин не можеш да откриеш къде му е мисълта.

АРАЛАМБИ. Араламбене му е майката!

ШУШЛЯКА. Тука и ние сме бая напреднали, не мога да кажа, че в говора другите народи са по-напреднали, та да ги тепърва догонваме.

ГОЦА. А, ще догонваме! Като гледам, май те ще трябва да ни догонват!

ЛИЛО. Те си изпотрошили краката да те догонват! Юруш, викат народите, юруш да догониме Гоца!

ПЕТРАКИ. Аз това не съм го знаел! А ето сега си мисля например, че това е много умно. То пък е толкова умно, че няма къде повече. Па и ти, Гоца, си един човек, златен, акъллия, ако искаш да ти го кажа, па и да ми се обидиш даже. И тоя е акъллия, а тоя е ептен глупак!

ВСИЧКИ. Ей! Ей!

ЛИЛО. Чакайте, аз искам да кажа! На него още мисълта му голяма, а говорът му малък. С малкото не можеш да прикриеш голямото. Можеш ли примерно с едно ей таквоз парче да си прикриеш голотията. Той, човекът, се орли, ама отсам като прикрие, то пък задницата на мисълта се вижда... Не е лесна работа! Аз ще ти кажа сега, да знаеш, че говорът е също като лисицата, дето се преструва на умряла. Ти с говор си се преструвай на умрял, па нека другите си бият главите да решават - умрял ли си, или само се преструваш на умрял.

ПЕТРАКИ. Щом казваш, аз ще се преструвам. Ами, ако седнат да ме дерат?

АРАЛАМБИ. Като седнат да те дерат, ще разделиш тогава работата на две - или ще употребяваш само мисълта си, без говор, или само говора си ще употребяваш, без мисъл! Хайде опитай мисълта си: без говор.

Петраки марширува и бие шамари на селяните.

ГАМАША. Казах аз, че на тебе господ по-добре да не ти бе връщал говора, ама като гледам, май че ще е по-хубаво да ти даде говор, па мисълта ти да вземе. Така ли се употребява мисъл? Че каква мисъл е това. (Удря го.) Нищо не става от твоята мисъл, ами я по-добре опитай само с говора си!

ПЕТРАКИ. Абвгдежзиклмнопрст... уфътъ-тц! Еееее, ззззззз, сссссс, ррррррррррр.

ВСИЧКИ. Рррррррррррр, ззззззззз! У!

ПЕТРАКИ. У-фъхтъ, ер голям, ер малък! Ъ!

АРАЛАМБИ. Ашколсун! А сега си остави говора, па седни да работиш само с мисълта, та да може и ние малко да си употребяваме говора. Брееееей! Кой откъде дойде и араламби, та от туй араламби не можеш да си кажеш своето араламби. Ами ние не сме дошли тук да се отегчаваме, а да се възпитаваме и поучаваме! Да се облагородяваме!

ВСИЧКИ. Да се опитомяваме, да се забавляваме и пак да се опитомяваме! (Излизат, като вземат със себе си и кукерските маски.)

ДЪРВО (влиза). Суматохата ми уби зеленото дърво и то остана да лежи там, изсъхнало и почерняло. Като минавах сега, гледам, че дървоядите побързали да се набутат в него и всеки дървоядец дълбае и скърца. Как виждат в тъмното къде точно трябва да се дълбае, не зная, дървоядска работа, дай й на нея в тъмното да дълбае! Много ми стана мъчно, взех се пак в планината. Трето дърво вече свалям оттам и ще го засадя - то нито ще може да избяга, нито пък суматохата ще може да го убие, защото го вързах за себе си и то ще загине само ако аз загина. Туй дърво ще живее в нашите гори и зиме и кога някой погледне от прага на къщата през фъртуната, ще види как дървото се зеленее... зеленее... зеленее! (Излиза.)

В дъното се появяват цифри: 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Бие барабан. Кукуригане на петел. Музика. На сцената излизат с кукерски маски нашите герои и с кукерски танц завършват представлението, като удрят ритмично, звънците.

З а в е с а

Завесата се вдига, нашите герои са без маски, музиката засвирва марша на белите вълци от Турну Магурели. Селяните пеят песента за белите вълци и напускат сцената.

© Йордан Радичков, 1967
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.