ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

Йордан Радичков

web | Опит за летене

ПЪРВА КАРТИНА

Бай Хаджи Аврам Опитомителя, църковен настоятел и малък хаджия, разказва историята относно опитомяването на враната. Опит да се подплаши опитомената врана. Появата на Даскал Киро с малък мех за опушване на пчели, придружен от Петлето. Петлето носи топло, току-що снесено яйце. Матей Нищото обяснява па присъствуващите жители на Аврамова махала как е влязла бълха в ухото му. В небето се появява скитащият балон, избягал от фронтовете на Втората световна война. Преследвачите пускат димна завеса с пушилката за пчели и успяват да се скрият в нея. Петлето счупва току-що снесеното яйце.

На сцената на преден план са Илийко младоженеца и Матей Нищото. Илийко държи на дланта си калинка, Матей Нищото я побутва със сламка. Двамата са обърнати с лице към публиката, за да покажат и на себе си, и на публиката накъде й е пътят. В дъното на земята седи Бай Хаджи Аврам със сламена шапка, турена между нозете и Петлето. В шапката има опитомена врана. Петлето държи в ръката си топло яйце. Кукурига кокошка, пропява петел.

ИЛИЙКО. Калинке-малинке, покажи ни накъде е пътя!... Калинке-малинке, покажи ни накъде е пътя!

МАТЕЙ НИЩОТО. Към невестата е пътя! Аз да имах невеста, все към нея калинката щеше да ми показва пътя.

ПЕТЛЕТО. Кога аз река да пусна калинката, все към бабички ми сочи пътя!

ИЛИИКО. Щом посегне да посочи бабичка, аз веднага я прибирам в джоба! (Прибира внимателно калинката.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Гледай ти, калинка, нищо и никаква твар, а хвърчи! А мойта врана не хвърчи!... Крила, опашка, перушина... съвсем е истинска, а не хвърчи.

ПЕТЛЕТО. Да беше снасяла по някое яйце, бай Хаджи Авраме. Моята кокошка не хвърчи, но виж какво яйце ми снесе, бас турям, че е с два жълтъка.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ти, Петле, приказваш като най-глупав човек, изглежда, че започваш да изкукуригваш! Може ли петел яйца да снася!

ПЕТЛЕТО. То се знае, че не може! Петелът яри, кукурига, прикътква всичките кокошки, а яйцата - то се знае, че е женска работа. Ние, бай Хаджи Авраме, се знае, че предимно разкукуригваме, а кокошките, се знае, че предимно носят! (Показва яйцето на всички.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Тогава как искаш враната да носи, когато тя е мъжка и се казва Момо. Аз не искам никакво яйце от нея, искам да я науча само да хвърчи, защото съвсем забрави да хвърчи! Как може една най-проста буболечка да хвърчи, а враната да не може да хвърчи! Изглежда, че съвсем отвикна. Много се опитоми и се привърза тя към нас, съвсем забрави да хвърчи, дори с крилата не помахва!

ИЛИИКО. То ако погледнеш, бай Хаджи Авраме, и човекът се опитоми и забрави да хвърчи, само гдето му остана с ръце да ръкомаха. Даскал Киро казва, че например ние всички сме били хвърковати, после маймуни сме били, риби и влечугове, после не знам какви... и така нататък, та сме я докарали до тука - ни риба, ни влечугове, ни хвърковати!

МАТЕЙ НИЩОТО. Човек не е шумка бе, Илийко, за да хвърчи! Мигар може човек да седи като суха шумка върху земята и откъде какво се появи вятър, да тръгне с него да хвърчи! А това пък за влечуговете, съвсем не го разбирам и не вярвам някога да е било!

ПЕТЛЕТО. Как не!... Ако е някой тих вечерен вятър, да подхвръкнеш тогава малко с него над Аврамо-вите махали, няма да е никак лошо! Дори на покрива да подхвръкнеш само горе, пак няма да е лошо. Ами ако са луди ветрове и те емнат по Балканите, кой ги знае къде ще те отвеят... На едната ти страна капата, на другата ти страна шу-шоните, на третата страна сам тебе отвяват и внимаваш ти и се чудиш - главата ли да овардваш, яйцето ли да овардваш! А относно влечуговете - това никога не е било!

ИЛИЙКО. Аз и без вятър си хвърча из облаците!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ти си младоженец, Илийко, на млади години всеки е хвърчал! Ей. го и Момо, на младини и той хвърчеше, но полека-лека живота го спеши. Рано или късно, живота всекиго от нас спешава! Иш, Момо, иш, иш!

Гърбом към групата влиза Даскал Киро с мрежа против пчели на лицето и с малък мех, който изхвърля пушек. Пчелен рояк бръмчи и вие около него, Даскал Киро размахва меха, разгонва разсърдените пчели от себе си.

ПЕТЛЕТО. Аз, откакто се помня, съм все спешен и съм като пайванисан край духалото и наковалнята. Искри навсякъде хвърчат из виднята, а аз ни веднъж не мога като искрите да се разхвърча. Баща ми беше по-летлив човек, рядко се задържаше покрай духалото и наковалнята, все нанякъде отлиташе. Той никога не питаше къде- Стига само вятър да се появи, веднага се понасяше с него. Той разбираше от ветрове. Той можеше през комина дори да излети, стига само някой вятър нощем да подсвирне в комина. Него ветровете го познаваха, а и той от своя страна ги разпознаваше, затова често излетяваше нощем през комина. Ей тъй, плесне с ръце (удря се по бедрата) и излети!

ДАСКАЛ КИРО. Той беше лунатик!

ПЕТЛЕТО. Да. Той беше много летлив човек и лунатик. Такъв сега не можеш срещна никъде, няма ги вече такива хора като баща ми, гдето непрекъснато влетяват и излетяват през вратата, а ако вратата не достига, почват да влетяват и излетяват през комина. Права е приказката на бай Хаджи Аврам, че много се спеши човека. Еех, какъв лунатик беше баща ми, такъв със свещ да дириш, не мож намери! По-лунатик от него нямаше в Аврамовите махали! Никой не можеше него да го спеши, както бай Хаджи Аврам е спешил враната, та се чуди сега как отново да я разхвърчи!

МАТЕЙ НИЩОТО. С подплашване! Ако се хвърлим и и я подплашим, ще излети като костилка от капата! (Прави знак на Илийко, двамата с викове: "Иш!... Иш!" се нахвърлят върху капата.) Не излетява!

ДАСКАЛ КИРО. Опитомила се е, затова не излетява! (Сваля мрежата против пчели.) Где да можех и пчелите така да опитомя, че да не жилят!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Тя съвсем се опитоми, Даскал Киро! Беше се научила да яде череши, жената ме подмами да гръмна с пушката отгоре й, не се сдържах, и гръмнах. Тя падна от черешата, но не умря, а тръгна право срещу нас. Върви, накуцва и се подпира на едно крило, в крилото бе ударена, а и по причина на зашеметяването не ни съгледваше. Петелът и котката веднага се нахвърлиха върху лея, но като удари тя наляво и надясно с клюна, нападателите се изпокриха. Вързахме я в двора, жената донесе вода и хляб, детето много се зарадва, почна да й вика Момо, Момо е враната, полека-лека свикна с нас, крилото й зарасна, тръгна да се разхожда из къщи и по двора и стана съвсем питомна! (Оттук насетне Матей Нищото започва да подскача на един крак, като удря с длан ухото си. Той се върти в кръг около четиримата, без да им обръща внимание. Четиримата също започват да се въртят, следейки подскачащия човек. Неговото поведение ги озадачава.) Какво му става на Матей Нищото, подивя ли, какво ли? Какво те сполетя, Матее?

ИЛИЙКО. Сигурно вода има в ухото, какво друго може да му стане... Ти, бай Хаджи Авраме, с тая врана може да обиколиш панаирите. Като най-прочут опитомител ще се показваш, сума пара ще спечелиш! Тая врана ще прави чест на всекой панаир. Всички ще говорят за бай Хаджи Аврам Опитомителя!

Както подскача на един крак, сякаш изтръсква вода от ухото си, Матей Нищото извива глава нагоре към небето и се вцепенява, застанал на един крак. Той отваря устата си, помъчил се е да извика, но викът е заседнал в гърлото му. Откънтява небесен звук. Един по един хората заобикалят Матей, разглеждат го отблизо, сякаш за първи път го виждат.

ПЕТЛЕТО. Какво му стана на човека?

ИЛИЙКО (побутва го с пръст). Той се е вцепенил!

ДАСКАЛ КИРО Матее... (Повдига брадата му.) Какво така се вцепени?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да не го е ухапала пчела по езика! Я, Илийко, му измъкни езика да погледнеш. Ако го е ухапала пчела, той може да се задуши!

ИЛИЙКО (измъква езика на Матей, въпреки отчаяната му съпротива). Не го е ухапала пчела! (Вика силно в ухото му.) Проговори бе, идиотин с идиотин, какво се блещиш като идиотин!

ПЕТЛЕТО. Той сигурно е загубил слуха си и не чува. (Вика силно в ухото му.) Кукуригу!... Не чува!... Дайте да му пуснем кръв! (Матей прави отчаяни жестове с ръце - не иска да му се пуска кръв.)

ДАСКАЛ КИРО. Да не е забравил да диша!... Дишай дълбоко!

ИЛИЙКО (изважда джобно ножче, отваря го.) Кръв да му пуснем, кръв. Не виждате ли, че човека ще пукне пред очите ни, докато се туткате!

Всички се нахвърлят да повалят Матей Нищото, той се съпротивява отчаяно, ръкомаха и рита, най-после се отскубва от своите мъчители. Ръкавът на ризата му остава в ръцете на Илийко. Матей Нищото си издърпва ръкава.

МАТЕЙ НИЩОТО. Махай се бе, идиотин!... Я погледни нагоре в небето да видиш как ще онемеете всички и до един ще се вцепените и ще забравите да дишате!

Всички поглеждат нагоре и се вцепеняват. Небесни звуци почват да се отронват, посипват се, откънтяват, обгръщат от всички страни хората. Те се скупчват бавно, на пръсти, завъртяват се на пръсти в полукръг, започват да отстъпват назад. Като се въртят и гледат нагоре, хората се сблъскват и се вкопчват енергично един в друг.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Второ пришествие е това!

ПЕТЛЕТО. С един жълтък излезе!

ДАСКАЛ КИРО. Кой?

ПЕТЛЕТО. Яйцето! Изтървах го и се счупи!. Това да не е някой лунатик?

ИЛИЙКО. Да не хвърли бомба отгоре ни?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Я слушайте... диша като човек!

МАТЕЙ НИЩОТО. Пази се да не ни смете!

ДАСКАЛ КИРО. Ама че чапкънин!

МАТЕЙ НИЩОТО. Идиотин!

ДАСКАЛ КИРО. Баражен балон е. Такива балони охраняват военни обекти, преграждат пътя на самолетите. Колко е красив!

ИЛИЙКО. Какъв е голям! Той е по-голям от сеновал!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да се чудиш как такова голямо нещо може да хвърчи без крила!

ПЕТЛЕТО. Те сигурно за това го връзват с въжета, за да не хвръкне! Глей що въжета, що нещо! Ако рече, целите Аврамови махали може да овърже!

МАТЕЙ НИЩОТО. За какво ли идва при нас? Той не е тръгнал току-така, изглежда, че иде специално за нещо.

ДАСКАЛ КИРО. За нищо специално не идва, просто се рее в пространството. Откъснал се е от фронтовете на Втората световна война и е тръгнал да скита. Обикновен скитащ балон.

ПЕТЛЕТО. Той ако падне, с него могат да се облекат целите Аврамови махали!

МАТЕЙ НИЩОТО. Не пада!

ИЛИЙКО. Завърта се!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Вижте, вижте! Там има пробито, той е ранен!

ДАСКАЛ КИРО. Ранен е, въздуха от него изтича. Ако не падне над Аврамови махали, ще падне на отсрещния баир. Балкана не може да прехвърли, много е омаломощен.

МАТЕЙ НИЩОТО. Що не го хванем! Той щом иде чак от Втората световна война, значи, че е на никого. Ние можем да го уловим и да го поделим помежду си. Както сме оголели в тия купонни времена, все едно че бог ни го изпраща!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Вие не вярвате в бога, а ето на, виждате с очите си какво ни изпраща бог, за. да облече Аврамови махали.

ПЕТЛЕТО. Ако ние успеем да хванем това, жените ни ще се изоблекат като царици, а ние ще се изоблечем като цареве. То това горе как блещи, изглежда, че е най-сребърна коприна! Но как да хванем тоя змей!

ДАСКАЛ КИРО. Копринен е! При него даже и въжетата са от коприна. С такъв балон може да се ушие риза за целия Балкан и пак ще артиса - толкова много плат има в него!

ИЛИЙКО. Как никой не го е забелязал досега, а ние първи го забелязахме. Той и Дунава е прелетял, граници е минал, над сума военни обекти е хвърчал и никъде не са го забелязали, а ние го забелязахме!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Щом ние първи го забелязахме, значи, че е наш!

МАТЕЙ НИЩОТО. Как вие първи, когато аз първи го забелязах! Ако не ми беше влязла бълха в ухото, хич и нямаше да го забележа, ами щеше той да замине по другите махали, и иди гони Михаля. На мене обаче нали ми влезе бълха в ухото, та като забучи, проклетницата, вътре и ме подлудява, почвам да подрипвам на един крак, дано се изтърси от ухото ми, идиотката. Като забуча и почнах да подрипвам и да се въртя, изведнъж и най-внезапно видях балона над главата си, а и той, изглежда, ме видя, защото се вцепени. Тогава и аз се вцепених, а не, че пчела ме е ужилила по езика и ти дойде да ми теглиш езика, та за малко не го изскубна, идиотин такъв! После като ви обясних каква е работата, и вие се вцепенихте, но обаче аз не дойдох да ти тегля езика и да ти късам ръкава на ризата!

ДАСКАЛ КИРО. Добре, че ти е влязла бълха в ухото, Матейче! Иначе нямаше да забележим скитащия балон и щяхме да го изтървем, други махали щяха да се пременят с него.

ПЕТЛЕТО. Не може ли да го свалим с камъни! Той е без туй бере душа!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да не го подплашим с камъни! По-добре е да го примамим с нещо!

ИЛИЙКО. Освен с твоята опитомена врана да го примамим! Хвърковато при хвърковато ходи!

МАТЕЙ НИЩОТО. Той като че заспа горе! Да не би да умря!

ДАСКАЛ КИРО. Не е заспал, ей го на, движи се, опипва пътя! Той търси възходящите течения, ще се мъчи, ако намери възходящо течение, да изпъпле с него горе на Балкана. Силите му обаче няма да стигнат чак догоре. Най-много да стигне до отсрещния баир, а ако го замете падащ вятър, може да се сгромоляса и в дола.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Той щом от фронта чак иде и е стигнал до тия планини, не ще да е чак толкова глупав, че да се сгромоляса в първия дол.

ПЕТЛЕТО. В дола ще е по-добре, ако падне. Там спокойно ще го насечем, ни ще ни види някой, ни ще ни чуе някой. Ако властите го открият, те могат да го реквизират! Не случайно полицията обикаля и дебне наоколо.

МАТЕЙ НИЩОТО. Дайте тогава да го завърнем към дола, по-далеко от полицията!

ИЛИЙКО. Лесно е да се каже, обаче как! Ако имахме пушка, можем да гръмнем пред него и да го завърнем.

ДАСКАЛ КИРО. Не с пушка. Той е с голи ръце, и ние сме с голи ръце. Въпросът е още малко само да слезе, да се доберем веднъж до въжетата му!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Той ако слезе още малко, ще се хванем за въжетата и ще го отведем, където искаме. Съвсем като питомно животно можем да го поведем с въжетата! Като с юзда!

ПЕТЛЕТО. Май че слиза!

МАТЕЙ НИЩОТО. Към нас идва!

ДАСКАЛ КИРО. Пада, ей го, пада... пада!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Право отгоре ни пада, пази се, Момо, крий се!

ИЛИЙКО. Той ни напада!

ПЕТЛЕТО. Ще ни помете! Я какво вие! Иш, мома жено!

МАТЕЙ НИЩОТО. Той ще помете Аврамови махали!

ДАСКАЛ КИРО. Пази се!

ИЛИЙКО. Даскал Киро, димката, дай димката! (Измъква от ръцете му малкия мех, почва бързо да работи с него, за да направи димна завеса.) Дим трябва тука, димна завеса... Пази се, лягай по очи!... Ах, разбойникът му с разбойник! Ела, ела!

Нашите хора изчезват в димната завеса. Мелодията на балона е станала интензивна, мощна, чува се вой, трясък на строшени дървета, кудкудякане на изплашени кокошки, трясък на строшени стъкла, през димната завеса се носят греди, стволове на дървета, изтръгнати заедно с корените, част от дървена ограда (плет), летящи ламаринени листове, един комин заедно с щъркеловото гнездо на него, кошле, брадва, желязна вила, лопата, разни земеделски сечива, плуг марка "Глиган" заедно с двете колелета,, цяло въже заедно с прането, камбана, откъсната от дървените: подпори на параклиса. Камбаната откънтява на равни интервали...

ДАСКАЛ КИРО. Всичко помете, варваринът!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. И камбаната отнесе!

ДАСКАЛ КИРО. Момчета! Всички ли сте тук?

МАТЕЙ НИЩОТО. Тук сме, Даскал Киро!

ИЛИЙКО. Видяхте ли, че ни нападна! Дебнал ни е той отдавна. Не случайно е боен балон!

ПЕТЛЕТО. Видя ни, че сме с голи ръце, за това ни нападна!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Диво е то, предупреждавах ви аз, че се носи като второ пришествие. Такъв езичник не можеш никога да опитомиш. Ами че той на самата камбана посегна и я отнесе. Бог ще ни помогне да си върнем камбаната!

ДАСКАЛ КИРО. Трябва сами да си помогнем, за да. ни помогне и бог... Ще го гоним, момчета!

МАТЕЙ НИЩОТО. До дупка!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Грях само да не сторим!.... Да бяхме помислили, да не излезе туй работа на сатаната! Сатаната се скита навсякъде, всякакъв образ и подобие добива!... Голямо изкушение за бедните хора е тая плаваща планина от платно и. въжета! Да бяхме прочели поне молитва!

ИЛИЙКО. Лозето не ще молитва, а мотика! Тая гонитба нас чака! Гледайте го къде се понесе, разбойникът.

ПЕТЛЕТО. Той може да прехвърли в другите махали.

МАТЕЙ НИЩОТО. Що се мотаме още и се туткаме тука като бълха в гащи! Или-или? Мен от тая пуста болка и без туй не ме сдържа на едно място.

ДАСКАЛ КИРО. Хайде, момчета! Жребият е хвърлен, връщане назад няма! Който има мъжко сърце, да тръгва!... Раз... два!

Групата преследвачи се полустроява в единия край на сцената, всички гледат нагоре в небето, опитват се да тръгнат в крак и докато се наместват и изправят редицата, от другата страна виждаме да се появява нова група преследзачи. Ако теренът е нагънат, новите преследвачи могат бавно да се повдигат, докато е изправят в цял ръст и преградят пътя на Даскал Кировитс хора. Димът постепенно ще се е разсеял, тихо звучи мелодията на балона.

>>>

© Йордан Радичков, 1979
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.