Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯНУАРИ

Йордан Радичков

web | Януари

ПЕТА КАРТИНА

Сусо и Исай нареждат вълците. Сусо кляка пред печката, за да я разпали отново. Исай сяда пред своята кръстословица.

ИСАЙ. Водоравно... тааака, тука излиза. Отвесно... тааака, тука не излиза.

СУСО. Пак ли се хвана с твойта пемперуга?

ИСАЙ. В кръстословиците понякога турят такива главоблъсканици, че цяла седмица може да се напрягаш и нищо да не измислиш. Понякога лежа нощем, Исусе, и си мисля, че кръстословицата е като живота. То и животът е сложен, но ако погледнеш, кръстословицата е също сложна, и тя като живота е само от въпросителни.

СУСО. Мъре и животът, тая жена, не е много прост! Глей как цял живот се мотаме тука като пилета в кълчища и въобще, дето викаш ти, нищо не можеме да разберем за тия вълци и как хората се стървят един по един, като почнеш от Петър Моторов и свършиш с Торлака, а вярвам, че и Велико ще се разстърви някъде по пътя!

ИСАЙ. На края ще разберем ние каква е работата, а една кръстословица може да я разбереш чак когато й публикуват отговора в следващия брой.

СУСО. Не знам дали ще я разберем! Аз например се дивих така сума време, докато разбера тая работа с тенеца. Сега, като я знам, ми е спокойно, а като не я знаех, бях като на тръни.

ИСАЙ. С всичко е така и ще знаеш от мене, че на тоя свят няма нищо неразгадано, само че време трябва да мине. Ей тая работа например с вълците, колкото и да е загадъчна, ще мине време, ще се разясни и няма да бъде вече загадъчна. А сега като гледаш, съвсем загадъчно изглежда и може да се травматизираш.

СУСО. Загадъчна е! Аз не знам какво е загадъчно, ама е загадъчно.

ИСАЙ. Загадъчно е тогава, когато нещо те вижда тебе целият, а ти на това нещо виждаш само окото му. И Петър Моторов, и другите се разстървиха, дето викаш ти, както се стърви жито от каруца, те я знаят цялата работа как точно е станала, а на тая работа ние й виждаме само окото. Аз не вярвам и Велико да я разгадае с неговия хремав нос и с преждата и тъй както върви работата, май и един от нас ще трябва да ходи с шейната.

СУСО. Натам отива работата.

ИСАЙ. Исусе, що не идеш ти, ако нещо се случи, имаш си тенец, имаш кой да ти върши черната работа. Ако аз имах тенец да ми решава кръстословици и вместомене да дава отговор на всички въпроси, хич и не щях да се замислям, ами още с първата шейна щях да отида.

СУСО. Защо аз да ида, а не ти?

ИСАЙ. Така може да се пазарим, колкото искаме, а конете всеки момент ще дойдат.

СУСО. Тогава да теглиме жребие. Велико отиде с жребие.

ИСАЙ. Ако настояваш, ще теглиме жребие.

СУСО. Не настоявам, но така мисля.

ИСАЙ. Щом е така, дай си капата, абракадабра, аз ще напиша късметите.

Сусо сваля шапката, Исай пише две листчета и ги туря в шапката. Разклаща я с думите "Абракадабра! Абракадабра!", върти я пред очите на Сусо, спира и го подканя да тегли листче. Сусо се колебае, бръква в шапката, изтегля едно листче, но не го разтваря.да го прочете, ами го стиска в юмрука си....

ИСАЙ. Отвори го да видим какво пише!

Пауза.

Клюводървецът се обажда от кафеза: "Кррррр!"

СУСО. Да го отворя ли, да не го ли отворя!

Пауза.

ИСАЙ. Нали затова се тегли късмет, да видиш какво пише на него.

Пауза.

СУСО. Не ща!

Клюводървецът се обажда: "Крррр!"

ИСАЙ. Е, как няма да щеш!

Пауза.

СУСО. Ще го изям!

ИСАЙ. Луд ли си?

Пауза.

Кълвачът се обажда: "Крррр!"

СУСО. Свикнал съм да си изяждам късмета. (Изяжда листчето.)

ИСАЙ. Така не може!

СУСО. Как да не може. Ти нали изгори другите късмети, когато пратихме Велико с шейната?

ИСАЙ. Но той вече беше изтеглил своя жребий, връщане назад нямаше.

СУСО Нали има още едно листче в капата, изтегли го. Ако пише на него: "Да иде!" - значи, ти ще идеш. Ако пише на него: "Да не иде" - значи, аз ще отида тогава.

Пауза.

Кълвачът се обажда: "Кррр!"

СУСО. Прочети, прочети!

ИСАЙ. Не съм съгласен така!

СУСО. Защо да не си съгласен! Ако на твоето листче пише да не идеш, аз ще ида. Дай да видиме какво пише!

Изважда листчето от шапката, разгръща го, прочита и оставя листчето на масата пред Исай.

СУСО. Ще го четеш ли?

ИСАЙ. Откъде разбра, че на мене ще се падне да ида?

СУСО. Знаех си!

ИСАЙ. Ти си ме шпионирал, кога писах!

СУСО. Не съм те шпионирал, Исае. Викам си, щом Исай говори толкова много за кръстословици, то той изглежда, че и късметите ги прави като кръстословици. Кога изгори другите листчета, се подсетих изведнъж, че на всичките си писал: "Да иде!". Щом Велико изтегли своето листче, ти изгори другите две. Ако не са били и трите еднакви, защо ще гориш останалите? Тъй направи сега и с двете листчета, като и на двете писа: "Да иде!"

Пауза.

СУСО. Така ли е?

ИСАЙ. Така е, но не си прав!

СУСО. Не съм прав, но е така!

Исай става, обикаля около вълците, глади ги по гърбовете, застава пред тях.

ИСАЙ. Исусе Христе, разбира се, че аз ще ида, и ще те моля да ми простиш. Човек, колкото и да е благороден, когато е пред неизвестност, гледа, ако може, другите да идат вместо него, т.е. другите да станат по-благородни. Тъй че аз ще ида сега, но ще те моля, ако нещо се случи и не се върна, то да се качиш на шейната и да дойдеш на помощ!

СУСО. Разбира се, че ще дойда! Мочта е най-лесна, дето викаш, на мене има кой да ми върши черната работа, да сече дърва, да тури сено на добитъка, че и снега да разрине с лопатата, за да може жената да иде за вода до кладенеца!

Чува се шейната, цвиленето на конете, шейната спира. Двамата излизат навън н внасят следващия вълк заедно с шубата и карабината на Петър Моторов. Петелът от кошлето кукурига, кълвачът и той се обажда от кафеза. Исай проверява има ли патрон в пушката и започва да облича шубата. Сусо му помага, като през цялото време си подсвирква с уста.

Вратата се отваря и вътре нахлуват петима музиканти, отрупани със сняг: Кларинет, Флигорна, Бас, Тъпан и Барабан. Човекът с тъпана и самият тъпан са в червено, той застава сред вълците, едва-едва удря тъпана и под неговите удари всички вълци стават червени.

ФЛИГОРНАТА. Добър ден на всички ви! Едва се добрахме дотука, цял ден газихме из преспите, къде до пояс, къде до гърди затъвахме, та едва ги изгазихме.

ВСИЧКИ. Едва.

ФЛИГОРНАТА. Това се казва зима!

СУСО. Зима е, разбира се. През зимата преспи и вълци, колкото щеш.

ФЛИГОРНАТА. Щом и тук, в кръчмата, ги има, значи много ги има. Вие за тия вълци ще вземете барем двайсет кубика чам от горското стопанство! Със стрихинин ли ги тровите, или ги трепете?

ИСАЙ. Трепеме ги. Ако сте мераклии, елате с мене да видите!

ФЛИГОРНАТА. Ние не сме по тази част!

МУЗИКАНТИТЕ. Не сме!

ФЛИГОРНАТА. Ние сме по свиренето, тръгнали сме да свирим на сватба. И капаро сме взели, но ни сполетя несполука, помина се нашият човек с тъпана. (Сочи човека с тъпана, който продължава да удря тихо и стои сред пламтящите червени вълци.) Но, от друга страна пък, ни сполетя късмет, прерипна го котка, та стана тенец. Едва кандиса да дойде с нас да отсвириме сватбата. Толкова е нанагорно, кога някой от нас умре, че просто няма с кой да бъде заместен!

ВСИЧКИ МУЗИКАНТИ. Да, да!

ФЛИГОРНАТА. Спри го, Славейко, тоя тъпан, всичките вълци подпали с него, ще изпоплашиш тука хората!

Човекът с тъпана удря рязко чинела, вълците посивяват, той остава само да се червенее заедно с червения тъпан.

ИСАЙ. Щом сте тръгнали на сватба, качете се заедно с мене в шейната, да не блъскате пеша из пъртините, малко ше ви повозя. Ето Велико и една нишка от преждата ни е оставил, та като се държиме за нишката, никак няма да изгубиме пътя през преспите и ние няма да се изгубиме!

ФЛИГОРНАТА. Ако ни повозиш, голямо добро ще ни направиш, и с добра дума ще те споменаваме!

МУЗИКАНТИТЕ. Голямо добро!

ИСАЙ. Ами качвайте се, конете чакат отвън!

ФЛИГОРНАТА. Айдете да се качваме, че я кое време стана, няма да можем да вземем сватовете!

МУЗИКАНТИТЕ. Айдете!

ИСАЙ (към Сусо). Ха, хааа! Късмет извадих!

Музикантите излизат навън, Исай и Сусо се сбогуват, като се прегръщат три пъти. Исай излиза. Чува се: "Дий!", конете пръхтят, зазвънтяват звънчетата, Сусо се ослушва, докато звуците навън стихват. Оглежда се, вижда, че кълвачът го няма на масата.

СУСО. Моя клюводървец пак си отиде. Исай искаше да ме надхитри, ама не можа, щото нещо ми нашепна на ухото: Внимание, Исусе! И аз внимавах! Не можа да ме надхитри, но извади късмет. С тая духова музика и с тоя тенец той ще иде накрай света и ще се върне, без нищо да му се случи. Друго е, кога тръгнеш с дружина, друго е, кога сам тръгнеш. Шест души, два коня, пушка - нищо не може да излезе насреща ти, какво остава, ако излезе един вълк. С голи ръце ще го удушат! Да, да! Сега си мисля за другите, че до един са ги изяли вълците!, Само едно не мога да си обясня: ако вълците са изяли хората, кой тогава ги товари в шейната? Ето нещо, на което не мога да отговоря! Вълците около мене, и те мълчат, нищо не казват. Този убит, този също, този пък е съсечен с брадва, Торлак, значи, го е сякал с брадвата, а ония натам също стреляни с пушка. И те натоварени в шейната, и пушката натоварена, и шубата - просто да ти се пръсне мозъка, ако почнеш да мислиш как е станало всичко! А ако пък още един вълк докара шейната, това ептен ще ме предизвика, ще си плюя и аз в пазвата и ще ида да видя каква е точно работата. Да идеш - страх те е, да не идеш - все те гложде какво е станало, не те оставя мирно на едно място. Ако на Торлак роднината му се случи там, той ще научи всичко и ще го напише в някое анонимно писмо, но кой го знае на чий склад тропа сега за фурнир или пък търси как да се вреди за тая пуста екскурзия до Цариград. Нали е ходил по чужди земи, купувал е кози от Йовановац, за какво му трябва да ходи по чуждите земи? Чуждите земи, и те като нашите! Земи! И там вълци, и там лисици, и там сняг, нали четохме вестниците! Хората, изглежда, така са направени, че непрекъснато се търкалят нагоре-надолу като жироскопи. Тъй е писано, изглежда, да се търкаляме ние всички в тоя живот като жироскопи... Само че забравих да. питам Исая като какво е това жироскопи!

Чуват се звънчета. Сусо се ослушва.

СУСО. Шейната!... Шейната иде! Толкова бързо не може да бъде!... Кога отиде и кога се върна! Ето я, че и за нас вече иде! (Излиза.)

Здрачаване, конско цвилене, звънчета, тишина.

К Р А Й

>>>

 

© Йордан Радичков, 1974
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.