Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯНУАРИ

Йордан Радичков

web | Януари

ПОСЛЕСЛОВ

Сусо се връща между вълците. Конското цвилене и звънчетата едва се чуват. Сусо стои неподвижно. Отвън долитат гласове.

ГЛАС. Внимавай, че тоя кон хапе!

ГЛАС. Дай отсам!

ГЛАС. Издърпай го за опашката, това е тежко животно, не можеш сам да го вдигнеш. Брей че голям вълк!

ГЛАС. Тоя, изглежда, е единак!

ГЛАС. Внимателно с пушката, да не е пълна!

ГЛАС. А така!

СУСО. Ето ги най-после хората! Какво ли не премислихме тоя ден за тия пусти вълци. Сега ще научиме всичко!

Сусо отива и отваря широко вратата, но застава неподвижно при нея.

СУСО. А!

Вътре влизат петимата музиканти, като носят един вълк, карабината и шубата на Петър Моторов. Музикантите оставят вълка.

СУСО. Какво стана, музиканти, къде оставихте. Исая?

ФЛИГОРНАТА. Човече, опасна работа!

МУЗИКАТА. Опасна!

СУСО. Що?

ФЛИГОРНАТА. Ами щото ние едва излязохме от селото, и кога гледаме: насреща ни цяла глутница вълци. Свирете, момчета, да прогониме вълците, казвам аз, и веднага засвирваме с всичката си сила...

Музикантите засвирват, да покажат как са искали да прогонят вълците. Сусо си затиска ушите с длани, за да не слуша музиката.

СУСО. Добре де, а после, после!

ФЛИГОРНАТА. После, значи, твоя човек рече: Стойте тука, ще трепеме вълк! И спря той шейната, а ние всичките вътре трепереме.

Музикантите почват да треперят, за да покажат как са треперили.

СУСО. Стига сте треперили, ами кажете какво стана!

ФЛИГОРНАТА. И както ние треперихме, вашият човек спря конете, вълците ни обградиха на колело.

МУЗИКАНТИТЕ. На колело!

ФЛИГОРНАТА. Стреляй, викаме на вашия човек.

МУЗИКАНТИТЕ. Стреляй!

ФЛИГОРНАТА.... а той вика, чакайте да видя кой е водача на глутницата. И намери той водача и се прицели в него и гръмна: туммм, и вълка падна!

МУЗИКАНТИТЕ. Да!

ФЛИГОРНАТА. Мома жено, ето ти най-после на тебе загадъчност, рече вашият човек и слезе да вземе вълка, а другите вълци се поотмеетиха малко назад.

МУЗИКАНТИТЕ. Отстъпиха.

ФЛИГОРНАТА. Те като отстъпиха, ние се развеселихме и засвирихме весело в шейната.

Музикантите засвирват весело и шумно, Сусо си запушва ушите.

СУСО. Оставете свиренето, кажете натам какво стана!

ФЛИГОРНАТА. Вашият човек отиде при вълка, дето го уби и дето му викаше, че е загадка, взе вълка и го понесе назад към шейната. Ние стоиме в шейната и гледаме, другите вълци и те клечат, ама далечко, и също гледат. Конете, и те гледат.

ВСИЧКИ. И конете гледаха.

ФЛИГОРНАТА. Вашият човек довлече вълка до шейната, метна го, значи, вътре и почна да си отупва ръцете, а през това време конете, като изцвилиха и като се юрнаха изведнъж, ама като фурии. Ние изпопадахме всичките вътре в шейната и кой за ритла, кой за климия се държиме, да не се изтърсим върху пъртината.

Музикантите показват как са изпопадали в шейната и как са се, стискали за ритлите или един за друг, за да не паднат от шейната.

ФЛИГОРНАТА. Конете полудяха, цвилят и бягат в галоп право към селото. Гледам.е назад, вашият човек тича и вика стой, стой, ама къде ще го чуят конете, те летят като вихрушка.

МУЗИКАТА. Вихрушка!

ФЛИГОРНАТА. Човекът потича, потича, по едно време се спря и тогава видяхме, че вълците се разместиха и взеха да стягат обръча около него. По-натам нищо се не видя, щото, нали ти казвам, конете, щом усетиха, че има вълк в шейната, се подплашиха, станаха на вятър и се понесоха обратно към селото. По едно време ние дойдохме на себе си, хванахме се да теглим юздите (Всички показват как са теглили юздите.) и успяхме едва тука, пред вратата, да спреме.

Музикантите отриват потта от челата си и въздъхват колективно.

СУСО. Значи, така!

ФЛИГОРНАТА. Точно така!

Човекът с тъпана излиза напред сред вълците, удря веднъж тъпана и се ослушва.

СУСО. Виж ти! Ние цял ден си блъскаме главите, да разбереме какво е станало, а то точно така е станало с Петър Моторов, че и с всички останали, които отидоха да разберат какво стана с Петър Моторов.

ФЛИГОРНАТА. Така е! Ние бяхме свидетели, свирили сме и сме треперили, треперили сме и сме свирили. Славейко!... Славейко!

Човекът с тъпана удря леко, едва-едва, своя тъпан и като си тактува, въртейки във въздуха дръжката, постепенно усилва ударите. Тум, тум... туммм!... Тум, тум... тумммм! Тези удари един по един ще върнат героите на сцената, само че зад вълците, т.е. в отвъдното. Първо от дъното се задава Пощенският раздавач. Той виси в пространството.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Вали, вее, пощата си е поща, тя пред нищо не се спира, брайно, това го лани аз приведох за пример в курсовете за квалификация, моите колеги и те приведоха подобни хипотези и попитахме лектора като как да постьпваме и той ни каза тогава: Ще постъпвате по същия начин! (Приземява се зад първия вълк).

Човекът с тъпана прави кръг около него и се обръща назад, откъдето се задава Ангел. Той е по престилка и със запретнати ръкави.

АНГЕЛ. Сега навсякъде се напълни с ханчета, че ако човек рече да пропада някъде, най-лесно може да пропадне в ханчетата. Комитови ханчета, каракачански егреци, левенти, хански шатри, цигански табори, тракийски конници, воденици, рибни ханчета, леща-ханове и най на края и ние, братя, с безименните северозападни ханчета. (Застава зад втория вълк и се покланя.)

Човекът с тъпана прави кръг около него и се обръща назад, откъдето се задават Торлак и Лазар.

ТОРЛАК. Много обичам зиме, кога ни затрупат вълчи преспи, да седя на топло в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, виу, виууууу, печката бумти весело, в долапа на печката цвърти свинско месо и от една страна, Лазаре, свинското, от другата ти страна, Лазаре, жената, а от третата страна бялото котле с виното, Лазаре. Към което ти е кеф, към това можеш да посегнеш, ей, ей, Лазаре! (Той прикляква два-три пъти, сякаш ще заиграе ръченица и щраква с пръсти.)

ЛАЗАР. Домашен човек си ти, Торлак, а пък аз, щом видя сняг, изчезвам от селото. Вървиш през полето, снега стига до пояс, влезеш в гората, цялата в сняг, и тя потънала до гърди като тебе. Чисто и светло навсякъде. Фазан преминал, турил кръстачка в снега, яребици разровили да търсят зелено жито, пиле повървяло и изведнъж изчезнало, няма го, значи, хвръкнало е. (Той отиграва една част от монолога си.) Заяк поиграл, да се стопли, повъртял се на колело и изведнъж виждаш как е драснал. Чудиш се защо е драснал, но като минеш още няколко крачки, забелязваш, че лисица се е промъкнала и го е шпионирала. В гората винаги някой някого шпионира, Торлак! По-натам вълци преминали, като сватбари, и пъртината им широка, досущ сватбарска пъртина. Зиме всичко е записано по снега...

ТОРЛАК....все едно че Крум Иванов е водил протоколната книга!

ЛАЗАР. Досущ като в протокол е всичко, и запетайка турена, къде трябва, и точка турена, къде трябва...

ТОРЛАК.... а Крум Иванов ни точка туря, ни запетайка! (Двамата са застанали зад следващите два вълка. Покланят се.)

Удари на тъпана, от дъното се задава Велико.

ВЕЛИКО. Знам, че всичко е или - или, трето положение не може да има и както казва медицината сега, болестите се пренасят, когато човек общува. Всичко това го разбирам, не разбирам само как аз ще заболея, след като не съм общувал! Моите хора могат да ми казват, колкото си искат, че съм общувал, да ме обвиняват и да ме подозират, че съм общувал, обаче аз не съм общувал с никакъв кихащ човек и въпреки това кихам. Бас турям с медицината, че това не е от общуването, а е от зимата. Бас! Бас! (Близва палеца си и туря бас с човека с тъпана. Застава зад вълка и се покланя, като държи палеца си нагоре, готов да тури нов бас.)

Човекът с тъпана прави кръг около него, удря тихо тъпана, но никой не се задава. Той повтаря ударите, всички се обръщат назад и гледат. В дъното, диагонално на сцената, вървят бавно, покачени на кокили, роднината на Торлак и момчето на Татаровите. Роднината е на много високи кокили, белодрешковец, момчето е на кокили, високи една педя, то цялото е цветно като коледарче и носи сурвакница. Всички стоят гърбом към нас, в това число и човекът с тъпана. Той отива по средата между застаналите в шпалир герои и онези с кокилите, като едва доловимо бие тъпана. Единствен към публиката се обръща Торлак, вади анонимното писмо от джоба си и чете тържествено.

ТОРЛАК. И като ме прескочи котката на Ойчи, братя: торлаци, аз веднага излязох от себе си, поклоних се ниско на себе си и си рекох: прощавай, Торлак, че те изоставям, че не искам да ида заедно с тебе в отвъдното, ами оставам в отсамното! И като се поклоних ниско, застанах на стража до себе си, после с наведена глава изпратих Торлака, цвете откъснах, за да го положа при него, преди да го спуснат в земята, пчела бе кацнала на цветето, щом го откъснах, пчелата хвръкна от него. Положих цветето, положиха Торлак в земята, най-близките ми хора се разплакаха, а аз продължавам да стоя на стража край себе си и видях аз, братя торлаци, тогава, че земята взе само тялото ми, че за никаква скръб няма място, а само за почуда и изненада, защото земята прегърна с любов Торлака, както с любов прегръща посятата в нея семка или както с любов маймунката си прегръща маймунчето. (Сваля шапка.)

Всички свалят шапки. Онези с кокилите излизат от сцената, човекът с тъпана се обръща, започва да удря по-снлно и след него излиза Исай.

ИСАЙ. Тъй ще се търкаляме ние като жироскоп из нашия северозапад и ще кръстосваме къде пътищата на тоя живот, къде словата на тоя живот и навсякъде около тебе ту отвесно се изправят въпроси, ту водоравно, отвсякъде те заобикалят, сочат те с пръст и ти подвикват: Отговори! Като се вторачиш повече в тях, изведнъж разбираш, че цял живот трябва само да отговаряш, и не ти остава време поне веднъж в твоя живот ти сам да се изправиш в целия си въпросителен ръст и с целия си въпросителен ръст да извикаш на живота: ти отговори!... Скланям смирено глава, братя, пред въпросите на живота. (Покланя се.)

Човекът с тъпана прави кръг, удря тъпана и застава до Сусо.

СУСО. Тъй ще се стървиме ние, братя, един по един, както се стърви житото от каруцата, както пчелата отлита от цветето или отбруленият лист пада от дървото, и никой не би могъл да каже, утре ли, в други ден ли, били ли сме ние наистина, или не сме. Нито сме били, братя торлаци, нито не сме, защото ние, братя торлаци, сме само семката. (Покланя се.)

Човекът с тъпана удря няколко пъти, от дъното се задават Гаврил и Софрона. Гаврил е бос, държи в ръцете си прежда, Софрона е също така боса, намотава преждата върху голямото шарено кълбо.

ГАВРИЛ. Еееей, братя, слава богу, намерихме ви! Изпосъсипахме се ние със Софрона да ви търсим през преспите, тук нишка сте оставили, там нишка сте оставили, кой червена нишка, кой жълта, кой пък само пъртина оставил, а по пъртината никаква нишка. Измръзнаха ми краката, докато събера всичките нишки из преспите. Добре, ама може ли насред пътя да се спрем, братя? Софрона, горката, и на нея краката й измръзнаха, но като рече: Ще събираме нишките на всички и ще ги намотая в кълбо, та всички да ги туря ей тука в престилката!

СОФРОНА (туря кълбото в престилката). Всички ви съм събрала в това кълбо прежда и всички ви ще туря ей тука, в престилката!

ГАВРИЛ. А така! Обаче ми измръзнаха краката!

ВСИЧКИ. Да измръзнат!

Духовата музика засвирва тихо, Гаврил и Софрона се покланят. Останалите преминават пред бариерата на вълците и също се покланят. Човекът с тъпана възсяда един от вълците. Тихо свири духовата музика.

 

 

© Йордан Радичков, 1974
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.