Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯНУАРИ

Йордан Радичков

web | Януари

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Мълчалива картина. В нея ще подсилим звуците, за да чуваме как Велико се разхожда от прозореца до печката и дъските скърцат под нозете му, как печката бумти и топлият въздух свисти в кюнците; как вие виелицата навън; петелът ще се обажда от време на време, сякаш свири на флигорна, кълвачът ще му отговаря от кафеза; вратата се отваря и затваря бавно, без никой да влезе при мъжете. Тримата си наливат вино от бакъра, вдигат чашите и пият мълчаливо; тревожен кучешки лай, крякане на кокошки, гъше подвикване; чуват се звънчетата от шейната, тримата мъже отиват към вратата.

Конете цвилят, приближават, спират пред вратата. Тримата излизат мълчаливо и влизат, като носят два вълка, карабината и шубата на Петър Моторов. Нареждат двата вълка при останалите. Велико се прекръства.

ВЕЛИКО. Картината стана съвсем ясна: те или гуляят на ханчето, или ги изяждат вълците, или пък е работа на тенец.

СУСО. Как тогава е ясна, като казваш или, или, или?

ВЕЛИКО. Така де, ясно е, значи: или-или?

ИСАЙ. Ясно е само едно, че още един човек трябва да иде. И за да ни е спокойна съвестта и да не се травматизираме, най-добре е да хвърлиме жребие. Комуто се падне, той ще тръгне с шейната.

ВЕЛИКО. Като погледнеш, с жребие май ще е най-добре.

ИСАЙ. Дайте да пишеме, ей сега ще напишем три листчета и кой има по-голяма капа, да си даде капата.

СУСО. Моята май че е най-голяма, в казармата носех най-голям номер фуражка, щото, като погледнеш, то и главата ми е бая големшка.

Сусо подава шапката си, Исай туря три листчетата шапката. Исай поднася шапката на Сусо.

ИСАЙ. Тегли да видим късмета ти!

СУСО. Аз си дадох шапката, защо аз първи да тегля! Тегли ти, да видим твоя късмет!

ИСАЙ. Защо аз! Аз пък, писах късметите! Велико ни шапка даде, ни късметите писа, нека Велико тегли пръв!

ВЕЛИКО. Добре. (Кихва и се прекръства, изважда листче).

ИСАЙ. Какво пише?

Велико гледа листчето, гледа Исай и Сусо, без да отговори. Сусо поглежда през рамото му, взема листчето и прочита.

СУСО. Тука пише: Да иде!

ИСАЙ. Тогава другите листчета няма защо да теглиме. (Хвърля листчетата в печката.)

Кълвачът се обажда с "Крррр!" от кафеза, всички се обръщат към кълвача. Велико облича шубата на Петър Моторов, другите му помагат, закопчават шубата, вдигат яката й, подават му карабината.

СУСО. На добър път, Велико, и си увивай хубаво нозете. Кога човек се вози на шейна, най-бързо му изстиват нозете.

ИСАЙ. Ако вятърът е северозападен, седни малко ребром, да не те бие снега право в очите. Ако вълци излязат, шибай конете с камшика, конете на Петър Моторов са като хали, никакъв вълк не може да ги настигне. Въобще кураж и горе главата!

СУСО. Дано ти, Велико, я разбереш работата как стои точно. Както виждаш, ние тука само се почесваме по вратовете и нищо не можеме да решиме, дали е така, или е така.

ВЕЛИКО. То е така или.така, две положения няма. Кое го аз разбера и видя, така и ще бъде.

ИСАЙ. И да не те е страх!

ВЕЛИКО. Как ще ме е страх! Сума народ отиде и не се върна, ако и аз не се върна, ще бъда, значи, при народа, обаче аз ще се върна, защото ще взема Гавриловото кълбо, ще тегля тънка нишка отподире си и каквото и да се случи, ще се върна по нишката. Довиждане!

СУСО, ИСАЙ. Довиждане, довиждане!

Велико излиза, размотавайки кълбото, чува се как конете с шейната се отдалечават.

ИСАЙ. Добре го измисли с преждата... Да вземем да понаредим малко тия вълци, малко да поразтребиме, тука няма къде човек да се обърне!

Сусо и Исай започват да разместват масите и да нареждат вълците. Чува се само воят на виелицата отвън.

>>>

 

© Йордан Радичков, 1974
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.