ЯНУАРИ

Йордан Радичков

web | Януари

ВТОРА КАРТИНА

Исай отива към чантата с пощата.

ИСАЙ. Ангеле, за тебе "Работническо дело". (Дава му вестника.) За мене "Паралели", "Космос" май че и днес няма! (Рови в чантата.) Няма, няма. А, ето един "Отечествен фронт".

ЛАЗАР. "Кооперативно село" няма ли?

ИСАЙ. Ето ти го "Кооперативното село", и за Сусо има, ама Сусо го няма.

ВЕЛИКО. Сусо отиде за клюводървеца. Моя вестник няма ли го?

ИСАЙ. Тука има нещо на руло навито, май че е за тебе. За тебе е, за тебе! (Дава му вестника.) Торлак, за тебе пък има анонимно писмо.

ТОРЛАК. Как анонимно писмо!

ИСАЙ. Ами така пише: "Анонимно писмо до Торлаците".

ТОРЛАК. Някой клиент сигурно пише. Само че що ще пише анонимно писмо, и то до всички Торлаци?

ЛАЗАР. Знае се защо! Анонимно писмо се пише, когато искаш да напсуваш някого или да му подлееш вода. Ако си излъгал някого с лоша каца или буре, човекът има право да те напсува поне анонимно, и тебе, и цялата ти фамилия.

АНГЕЛ. Да видиме какво казват вестниците!

ВЕЛИКО. Те все едно и също казват, само че го пишат различно.

Всички разтварят вестниците, както са в полукръг около вълка, и започват да четат. Торлак отива встрани и напред, сяда на един стол и започва да разпечатва писмото, за да го прочете. Вратата се отваря със скърцане и вътре влиза Сусо с кафеза и кълвача.

Сусо оставя кафеза с птицата на предишното място, съблича се. взема вестник от масата и почва и той да чете. Докато четат, някой попоглежда във вестника на съседа си, да види какво точно чете съседът му, и пак се зачита в своя вестник. Но понеже любопитството надделява, в края на четенето всеки държи вестника разтворен пред себе си, не чете в него, а чете във вестника на съседа. Съседът пък от своя страна чете вестника на човека до себе си. Откъм кафеза се обажда кълвачът със своето "Крррр!" и тогава всеки читател се съсредоточава в своя вестник.

ЛАЗАР. Тука пише, че в Унгария са се появили седемдесет хиляди бесни лисици. Всички ловни дружини са извикани на всеоръжие. Бесни лисици са се появили също така и в Южна Словакия, и там властите вземат необходимите мерки. (Всички се струпват над вестника на Лазар.) Бяс е забелязан по домашните котки и кучета.

ВЕЛИКО. Това в моя вестник го няма, но пък пише, че в Словакия селянин хванал пиян вълк. (Всички се струпват над вестника на Велико. Велико кихва.) Той варил контрабандно ракия, както и ние варим контрабандно, и я скрил в нивата си... Ама че глупав човек, намерил къде да я скрие... Вълкът разровил около дамаджаната, преобърнал я и пил, сигурно е помислил, че ракията е вода. Кога селянинът отива да си види ракията, вижда, че всичко разлято и посред разлятото лежи пиян вълк. Връзва вълка и го отнася в селото. Властите му дали награда за вълка двеста крони, а му турили глоба за ракията триста крони. Тц, тц, тц!

ИСАЙ. В "Паралели" пише, че един англичанин (Всички се струпват при него.) отглежда лисиче в птичата си ферма и то не закача пилетата. Как ще ги закача, вика "Паралели", кога всеки ден англичанинът дава на лисичето по едно варено пиле.

ВЕЛИКО. Евтино ще му излезе!... Какво пишат за пчелата?

Влиза Исус.

ЛАЗАР. А, Исусе, къде е клюводървеца?

СУСО. Ей го!

ЛАЗАР. Ангеле, налей му да видиме как ще пие!... .За пчелата пак същото пишат, че не била домашно животно и че може да се развъжда в София, а не напротив, както смята общината, че е домашно животно и че в София не трябва да се развъждат домашни животни.

Всички отново са вторачени в своите вестници. Исай е извадил молив, решава кръстословица. Торлак е седнал встрани, продължава да чете своето анонимно писмо.

ИСАЙ. Ципокрило насекомо?

СУСО. Пемперуга.

ИСАЙ. Не е пемперуга, с три букви е.

АНГЕЛ. Щом е с три букви, пемперуга няма да се хване.

ИСАЙ. Оса е. Водоравно е оса, а отвесно е Оседа. По-нататък: телефонен повик. Това го зная - ало. Тия кръстословаджии, във всяка втора кръстословица турят телефонен повик. Отвесно ще да е Адис Абеба, но по-нататък ще се закучи.

ВЕЛИКО. Да не е грип? Нали казваше, че много грип имало по кръстословиците.

ИСАЙ. Не е грип, ами е просякът от Илиада. (Всички го поглеждат.) Кой беше просякът от Илиада? (Всички забиват носове във вестниците.) Просякът от Илиада... просякът от Илиада... просякът... ептен се закучи, майка му стара!

ЛАЗАР. Ангеле, нали щеше да даваш ракия на клюводървеца?

АНГЕЛ. Сега, сега. (Отнася ракия на масата.)

Хората огъват вестниците, всички гледат към кафеза с кълвача. Но те не могат да видят как ще изпие ракията, защото в този миг вратата се разтваря с трясък и вътре нахлува въоръжен с голям нож Гаврил. Той намотава огромно цветно кълбо с прежда. Изважда ножа от ножницата, завърта го във въздуха над главата си и пак го туря в ножницата. Продължава да намотава кълбото.

ЛАЗАР. Изведнъж Радецки пристигна с гръм! Заповядай, Гавриле, какво влетя с това шарено кълбо като кълбовидна светкавица?

|ГАВРИЛ. Не ща да заповядам! (Ритва кошлето до вратата.) Тука ли е обесницата?

АНГЕЛ. Коя обесница?

ГАВРИЛ. Жена ми. (Изважда наполовина ножа от капията и го връща обратно. Вика.) Софроно! Софроно!

АНГЕЛ. Никаква жена не е идвала.

ГАВРИЛ. Идвала е!

АНГЕЛ. Не е, питай хората, те цяла сутрин са тука. Един вълк само докара шейната на Петър Моторов, но Петър Моторов го няма, та пощенецът отиде да види какво се е случило. Ей го вълка.

ВСИЧКИ. Не е, не е, Софрона не е идвала.

ЛАЗАР. Само тоя вълк дето дойде!

ГАВРИЛ (ритва вълка). Не ме интересува вълка. А моята обесница се е скрила тука, по преждата я разбрах аз. Като тръгнах по преждата, право тук ме доведе. Вие я криете, а нямате право, щото аз съм й сайбията и каквото ми е кеф, това ще правя с нея, мога да я варя, мога да я пека, мога на кръст да я разпъвам, това си е моя работа. Аз съм й господарят, тя трябва това да го знае и ще я заколям тука като пиле пред очите на цялото село. (Той изважда ножа.) Веднъж само да река така и главата й ще хвръкне като на пиле.

Гаврил показва как ще сече през кюнците на печката и пресича кюнците на две. Кюнците се търкулват из кръчмата.

ГАВРИЛ. Е, те това е! (Туря ножа в ножницата.)

АНГЕЛ. Така ли се съсипва обществено имущество!

ГАВРИЛ. А, имущество! Кюнци!

ТОРЛАК. По-спокойно, Гавриле!

СУСО. Това е обществено място!

ИСАЙ. По-добре седни, пий една ракия, успокой се, па ще намерим жената!

Мъжете се нареждат в редица, препредават чаша от ръка на ръка до Гаврил.

ВСИЧКИ. Пийни, Гавриле, и недей така говори за твойта жена!

Мъжете почват да турят кюнците, като кихат всичките от дима. Криво-ляво турят кюнците, отупват се от саждите. Нареждат се, връщат обратно от ръка на ръка празната чаша, после тя тръгва пълна към Гаврил.

ЛАЗАР. Гледай какво направи, събори кюнците, ще се издушиме от пушек, докато ги туриме. И за какво ти е всичко това?

ГАВРИЛ. Аз си знам!

ВЕЛИКО. Седни де, тъкмо сме се зачели във вестниците, светът пълен с какви ли не събития, а ти си се хванал за твойта жена, като че ще изчезне някъде. Ей го на, Петър Моторов ни хвърли в такава загадка, а както виждаш, ние не вадиме ножове и не препираме като тебе срещу загадката, ами чакаме спокойно да се върне раздавачът с шейната. Седни, успокой се и си пийни!

ВСИЧКИ. Пийни си, Гавриле, пийни!

ГАВРИЛ. Няма да сядам и ще препирам! Моята кучка безподобна ще я изровя от земята (изважда отново ножа) и с един удар главата й ще се търкулне като кратуна, за да помни кога си е въртяла опашката на всички страни и е разлайвала селските кучета. Мене ми въртиопашка не трябва, решил съм го веднъж завинаги, раз, значи, изведнъж, и толкоз! Баташко клане ще правя, туй да го знаете!

Гаврил замахва с ножа и за втори път отсича кюнците. Кюнците падат по пода.

ЛАЗАР. Щур човек!

АНГЕЛ. Дайте да изнесем печката навън, тоя човек ще съсипе кюнците. Ние само му ги редиме и той само ги сече с ножа! Нека му мине вихрушката, па пак ще я внесем вътре. То се одими, нищо се не вижда!

Всички с изключение на Гаврил изнасят печката и кюнците навън. Връщат се. Докато излизат и влизат, Гаврил ту изважда ножа от ножницата, ту пак го връща в ножницата или намотава огромното кълбо с прежда и обикаля кръчмата.

СУСО. Гавриле, не си прав, съседи сме, утре ще срамуваш, че си подозирал жена си и че си вдигал нож да я колиш! Културен човек си, със значка на ревера, ще срамуваш утре! (Взема му кълбото с преждата и почва да го намотава.)

ГАВРИЛ. Няма да срамувам!

ЛАЗАР. Ще срамуваш! (Взема кълбото с преждата и започва да го намотава.) Наричаш я тука пред всички безподобна и не знам кво си! Такава преподобна жена имаш...

ВСИЧКИ. Преподобна!

ЛАЗАР. Преподобна жена, а я наричаш въртиопашка и безподобна!

ГАВРИЛ. Въртиопашка е! (Изважда и скрива ножа.)

ИСАЙ (взема кълбото с преждата). Аз това съм го срещал в кръстословица: "унизително състояние, в което м.ъжът подозира жена си". И знаете ли как се нарича това? Ревност се нарича. Ти напразно ревнуваш, Гавриле, Софрона не е жена, дето трябва да се ревнува!

ГАВРИЛ. Ами, ще ревнувам! Ще й режа главата и хич няма да я ревнувам! Тука няма какво да се ревнува!

ТОРЛАК. Гавриле, аз съм по-стар човек, ще ме слушаш и ще ревнуваш!

Всички обграждат Гаврил в кръг.

ВЕЛИКО. Най-добре е да се прибереш сега вкъщи и да се наспиш, щото не си се наспал, а кога човек не си отспи, целият свят му изглежда крив, камо ли пък да не гледа накриво жена си и да не иска да я ревнува. (Взема кълбото с преждата.)

СУСО. Ние сме си отспали, па пак си гледаме накриво жените и ги ревнуваме, какво остава, ако не си си отспал!

ГАВРИЛ. Не ща да ревнувам, ще сека! Баташко клане ще направя!

АНГЕЛ. Ти си прав, Сусо, че ги гледаме накриво и ги ревнуваме, ама нашите много устати, а Гавриловата е тиха женица. Такава хрисима женица като Софрона къде ще намериш! Тя е по-хрисима от буболечката сече баба дръвца.

ИСАЙ. И хрисима, и тиха. Аз на моята все за пример я давам, я викам, виж Софрона, каква хрисима и кротка жена е, на мравката път не минава. И не че е тука Гаврил, да я хваля, то си е самата истина. (Взема кълбото от Велико.)

ЛАЗАР. Истина е, разбира се. Ти, Гавриле, не си никак прав, дето виниш жена си, че е била въртиопашка, и не искаш да я ревнуваш. Кой ще ти закачи на тебе жената?

ТОРЛАК. Ами, ще закачи! Не го ли виждаш ти какво е смотано и спечено, човек няма и да го погледне, ако го срещне на пътя, а ти викаш въртоопашка!

ИСАЙ. Виж, ако кажеш, че зоотехничката си върти опашката на всички страни, то е друга работа. Ама зоотехничката минижуп, полата й, значи, една педя дълга, крака отпрала като тезгяха дълги, въобще всичко, каквото има, му навънка. Да е такваз жена ти, имаш право да я бъхтеш, че понякога и нож да й извадиш. А то на такава жена как ще вадиш нож! (Хвърля преждата в ръцете му.)

СУСО. Все едно на умряло куче да вадиш нож!

ГАВРИЛ. Ще вадя! (Изважда ножа, разблъсква хората около себе си, тръгва към вратата, където е скрита жена му, защото натам го води цветната нишка от кълбото.) Ще вадя и ще сека, нишката ми сочи верния път. Тука ще легне обесницата, от мене съсечена, да запомни кога е разлайвала кучетата!

ЛАЗАР. Ти ни омръзна с тия кучета бе, Гавриле! Че ако трябва да говориме по мъжки, а тука все мъже сме се събрали, ти какво си въобразяваш! Мислиш, че като си окачил значка на ревера, може да си въобразяваш! Че ти ако се чукнеш по тиквата, дето никога не увира, ще видиш, че тая твойта жена не е никаква жена. Така ли е!

ВСИЧКИ. Така е!

Всички настъпват към Гаврил, Гаврил държи ножа изваден, в едната ръка ножа, в другата цветното кълбо прежда.

ЛАЗАР. Че на тая твойта жена ти, ако искаш да знаеш, ние сопола си даже няма да хвърлим, а ти си запретнал тука да я подозираш, че на всичкото отгоре имаш нахалството и нож да вадиш! То спечено като турска керемида, а ти викаш жена, и безподобна, и въртиопашка, и глупости!

ВСИЧКИ. Глупости!

ЛАЗАР. Глупости! То човек не ще да го погледне и да плюе отгоре му, а той, значи, фучи и като капак на всичко нож вади!

Гаврил завърта ножа във въздуха над главата си, но в тоя миг вратата се отваря с трясък и се явява жена му, подпретнала ризата си над коленете. Тя е настроена свирепо. Като я вижда, Гаврил тръгва, също свирепо към нея с ножа, но жената го отмества с ръка и продължава към скупчените мъже.

СОФРОНА. Вие ли няма да плюете отгоре ми? А?... И сопола си даже няма да хвърлите! Че ако аз ви покажа на вас само една кълка (Тя подпретва ризата и показва на мъжете бедрото си.), очите ви ще станат на ластици и ще вървите подире ми чак до Цариград!

Жената се плясва по бедрото, Гаврил туря ножа в ножницата, оставя кълбото с преждата до вълка и внезапно се въодушевява.

ГАВРИЛ. А тааака! (Пляска с ръце.)

СОФРОНА. Яд ги е тях, Гавриле, че ти спиш с царица, а те спят с изтърсака и като погледнеш жените им, на тях даже сврака няма да кацне!

ГАВРИЛ (пляска с ръце). А таака!

СОФРОНА. Била съм безподобна и преподобна и не знам кво! Преподобна съм и ще разлайвам кучетата, както на мен ми е кеф! На! (Тя се удря по бедрото.) Где какво мина, всички ми козируват!

ГАВРИЛ. Ще козируват!

СОФРОНА. А нямало да плюят отгоре ми. На!

ГАВРИЛ. А така! (Пляска с ръце.)

СОФРОНА. Била съм въртиопашка.

ГАВРИЛ (въодушевено). Въртиопашка си!

СОФРОНА. Въртиопашка съм! Зле ли ви е, като гледате? Гледате, ама ще има да вземате! Ако река, всички ви тука до бяло ще нажежа! На! (Жената сваля полата си.)

ГАВРИЛ (пляска с ръце). А таака! Нажежи ги до бяло. Ттаака...

Двамата излизгт от кръчмата, напред жената, подире й Гаврил, който продължава да пляска с ръце и да вика: "А таака!"

ЛАЗАР. Иди друг път, че заставай на женска страна! И тоя ахмак, по-далече от носа си не вижда, жена му, значи, го води за носа, както си иска.

СУСО. Да ти е кеф такава хубава жена да те води за носа.

ЛАЗАР. Ако бях ахмак, щях да имам и аз хубава жена! Не сте ли забелязали, че хубавите жени все при ахмаците?

ВСИЧКИ. Забелязали сме!

ВЕЛИКО. Аз пък съм си спокоен. Моята е никаква и като я гледам, си мисля: значи, не съм ахмак. (Кихва.) Ами съм акаллия!

АНГЕЛ. Добре бе, Велико, но човек не ляга да спи с акъла си, ами с жена си требе да легне! Сусо, къде отиде пак клюводървеца?

СУСО. Отишъл си е!

ВСИЧКИ. Как така!

ЛАЗАР. Сусо, ти нас за балами ли ни мислиш?

Вратата се отваря бавно, със скърцане и се затваря бавно, със скърцане. Никой не се появява на вратата. Мъжете гледат към затворената врата, навън се чуват чевръсти стъпки как поскърцват в снега. Стъпките се отдалечават.

СУСО. Не сте балами, ама и аз не съм балама. Ако настоявате, ще ви кажа всичко за клюводървеца. Тоя клюводървец...

ИСАЙ. Я слушайте!

Чуват се далечни звънчета, плазове от шейна, конско процвилване. Звънчетата, шейната и конете се приближават.

АНГЕЛ. Това е шейната на Петър Моторов. Сигурно пощенецът се връща с него.

Шейната спира внезапно, чува се силно конско цвилене. Мъжете са обърнати към вратата, чакат вратата да се отвори.

АНГЕЛ (вика). Ей, поща!

Конете продължават да цвилят, вратата не се отваря. Лазар минава напред, отваря вратата, гледа през нея, обръща се назад към мъжете.

ЛАЗАР. Шейната е празна!

Конете процвилват.

ВСИЧКИ. Не може да бъде!

СУСО. Полека там с пушката, вижте да не е пълна!

Щрака желязо.

ТОРЛАК. Пълна е, само два патрона са изстреляни.

АНГЕЛ. И тоя ли е ударен в плешката?

ЛАЗАР. Не, тоя е ударен през гръбнака, гръбнака му е пречупен.

АНГЕЛ. Хайде, вдигайте, аз ще взема шубата!

Велико отива да държи вратата отворена. Мъжете внасят вътре вълка, карабината и шубата на Петър Моторов. Петелът кукурига в кошлето.

ВЕЛИКО. Лазаре, твоя петел, като видя вълк, пак се разкукурига. Сигур мисли, че е лисица.

ЛАЗАР. Намерил е кога да кукурига! Дневен петел! Нощем мълчи, денем кукурига!

Изправят вълка на четири крака до другия вълк.

ИСАЙ. Това е вече абсолютна мистификация и хипотеза, дето викаше раздавача! Двама души изчезват, два вълка сваляме и никой не може да ти обясни как изчезват хората и как вълците идват дотука!

СУСО. Може вълците да са изяли хората!

ТОРЛАК. Ако са ги изяли, кой тогава ще качи вълците в шейната?

Пауза.

АНГЕЛ. Вярно, няма да има кой да ги натовари. И борба никаква не е имало, ни конете са наранени, ни по шубата нещо има. Шубата просто си стоеше на седалката, види се, че човекът само я е отметнал и е слязъл по своя си работа. Нищо не мога да проумея!

ВЕЛИКО. Какво може тогава да се е случило?

Тръгват към вратата, само Велико остава при вълка и кихва.

ЛАЗАР. Пак същата история се повтаря! Нито Петър Моторов, нито раздавача ги има.

СУСО. А шубата в шейната ли е?

ИСАЙ. В шейната е, ей я, вижда се!

ТОРЛАК. И карабината е там.

АНГЕЛ. Остава сега само и вълк да има.

ЛАЗАР. Ами има.

ВСИЧКИ. Амииии!

ВЕЛИКО. Пак ли вълк?

ЛАЗАР. Пак!

Всички излизат навън, вътре остава само Велико.

ВЕЛИКО. Двама души отидоха през преспите и ги няма никакви! Вместо тях два вълка ще се съберат сега тука. Ни има да ти каже някой какво е станало, ни нищо. Най-добре е човек зиме да се навърта около къщата си. Дето викаше баща ми едно време: зиме си стой вкъщи, каквото те търси, вкъщи да те намери!

Отвън се чуват гласове.

ЛАЗАР. Отсам, отсам дай!

ИСАЙ. Чакай, че коня ми захапа ръкава. Аз мислех, че само другия кон хапе, а то и тоя хапе! Тууу, да се не види, отиде ми целият ръкав!

ТОРЛАК. Остави ръкава и не се навирай под муцуната на коня, ами мини от другата страна!

АНГЕЛ. Исусе, тегли го за опашката, няма как да го подхвана оттука.

Всички се почесват по вратовете, давайки си вид, че размишляват. Исай мери колко е дълъг вълкът.

ИСАЙ. И тоя вълк е дълъг пет стъпки и више.

СУСО. Сигурно е единак.

ЛАЗАР. Не ми изглежда да е единак, това е вълк от глутница. Тая сутрин в Керкезката гора видях пъртината на глутницата.

ТОРЛАК. Тогава и Петър Моторов, и раздавачът са изядени от глутницата.

АНГЕЛ. Сетих се! Те не са изядени! Турям бас един бакър вино, че не са изядени. Те са на Комитовото ханче.

ЛАЗАР. Не е възможно да са на Комитовото ханче. Откъде тогава ще ни изпращат тия вълци?

АНГЕЛ. На ханчето са. Петър Моторов се е запил там, на него много му харесва ханджийката. Лани конете му едно денонощие стояха вързани пред ханчето, сега у нас навсякъде е пълно с воденици и леща-ханчета, та може навсякъде да пропаднеш.

ЛАЗАР. Това е било лани, помня и аз, но лани нямаше вълци, а имаше певица на ханчето. Дето вика Исай, това е чиста мистификация.

АНГЕЛ. Никаква мистификация не е. Хващам се на бас, че за час ще изясня цялата работа. Ето, аз турям един бакър вино.

Ангел поставя върху тезгяха бакър вино.

ВЕЛИКО. А хвани се на бас, Лазаре! (Кихва.)

ЛАЗАР. Ще се хвана!

Ангел и Лазар турят бас.

АНГЕЛ. Ако загубя, аз плащам виното. Ако спечеля, ти плащаш.

ИСАЙ. Ние сме свидетели, че е така. Който спечели, ще пие виното заедно със свидетелите.

Ангел облича шубата, взема карабината, вкарва един патрон в цевта.

АНГЕЛ. Хайде, момчета!

СУСО. Добър път, Ангеле, и гледай да не се бавиш!

АНГЕЛ. Няма да се бавя, не бойте се! (Излиза.)

Всички отиват при вратата, която стои отворена. Чува се конско цвилене, скърцане на плазове, звънчетата почват да пеят равномерно. Отминаващата шейна, постепенно заглъхва.

ТОРЛАК. Ония сн живеят живота в Комитовото ханче, ядат и пият, а ние тука само се звериме при тия два вълка. Наспроти мене работата ще излезе, както я каза Ангел.

СУСО. Наспроти мене, ако ме питаш, няма да е така. Помни ми думата, че няма да е така.

ИСАЙ. Времето ще покаже.

ВЕЛИКО (кихва.) Ей, що не вземеме да внесем печката, ами стоим тука и мръзнеме. Гаврил лудия поломи всичко и си замина със свойта въртиопашка и със значката, а ние стоиме тука и мръзнеме!

ЛАЗАР. Вярно, че мръзнеме, а не се сещаме за печката. Хайде да я внесеме!

Всички излизат, за да внесат печката. Подире им вратата се затваря с гръмко скърцане. Стреснатият петел кукурига.

>>>

© Йордан Радичков, 1974
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.