ЯНУАРИ

Йордан Радичков

web | Януари

ПЪРВА КАРТИНА

Ханче. Ангел забърсва масите. Влиза Сусо с малък пъстър кафез. В кафеза е затворен пъстър кълвач.

СУСО. Добро утро, Ангеле!

АНГЕЛ. Добро утро, Исусе! Оживяхме ли тая нощ?

СУСО. Оживяхме, Ангеле! Цяла нощ съм поддържал печката, един кубик дърва изгорих, и пак беше студено. Къде се случихме да се пръкнем в тоя пусти северозапад, а не се пръкнахме в югозапад някъде, в по-топло място? Чу ли как гърмеше церовата гора в Керкезкото?

АНГЕЛ. Чух! Това не е за първи път. Всяка година, щом дойде Голям Сечко, тая гора се цепи от горе до долу. Нали е церак. Като погледнеш цера, уж е яко дърво, а на студ не може да издържи. Дъбът по издържа.

СУСО (съблича шубата си и я окачва на окачалката). Малък му на цера коефициента, затова. Във войниклъка кога служих, при един поход през зимата на всички войници, дето бяха с малък коефициент, им измръзнаха нозете. На Крум Иванов, и на него му измръзнаха нозете, щото и той имаше нисък коефициент, за една бройка само дето не пропадна и не го пратиха в трудовите, ами влезе в пехотата.

АНГЕЛ. Крум Иванов е маломерен човек.

СУСО. Па маломерен е. (Оставя кафеза с кълвача на най-крайната маса.) Я налей една греяна ракия да се стопля, Ангеле! (Отива да седне край печката.) И налей още една греяна за моя човек там, на масата. (Сочи масата с кафеза.)

АНГЕЛ. Мигар клюводървец пие ракия, Исусе! (Налива ракия на Сусо.)

СУСО. Не пие, но моя пие. Налей му!

Пауза.

Сусо гледа кафеза с кълвача, Ангел гледа Сусо, показва, че нещо в главата му хлопа, и отнася една ракия на масата при кафеза.

СУСО. Наздраве! (Кълвачът се обажда от кафеза с "Крррррр!")

АНГЕЛ. Това пиле много се въди в Берковица. Там климата ли дето е мек, та дето имат много черница ли, не знам, но сума нещо е. Само че те не му викат клюводървец, ами му викат кълвач. Щото кълве.

СУСО. Вярно е, че клюве, ама клюве само дърво. Затова е клюводървец. Ако си забелязал как си прави гнездо в черницата и ако погледнеш отблизо, че помислиш, че е въртял дървото с бургия. А пък той с никаква бургия не е въртял, ами с една проста клювница дълбае дупката донякъде право, после възвива надолу, има цял лакът, и чак там, долу, прави гнездо и мъти малките си. Една проста клювница има само, а като погледнеш, опасна работа. Да се спазариш с хора от промкомбината да ти направят такава дупка в черницата, няма да могат да я направят, щото промкомбинатът няма такива криви бургии, а клюводървеца я прави само с клювницата. Затова на него му казват клюводървец. Налей ни още по една чаша.

АНГЕЛ. Ракията е изпита! Клюводървецът вътре в кафеза, а ракията изпита!

СУСО (въодушевено). А ти как мислиш?

Докато Ангел отнася нова ракия на масата при кафеза с кълвача и нова ракия на Сусо, Сусо си барабани небрежно с пръсти по масата и свирука с уста, но свирнята му не се чува, чува се сам» духането. (Обръща се към кафеза.) Наздраве! (Откъм кафеза се чува "Кррррр!") Ангеле, кой е направил рано тая сутрин пъртина, гледам, шейна е минала по пътя.

АНГЕЛ. Петър Моторов замина за града.

СУСО. Толкова рано из тия преспи без пъртина! Вълци ще го изядат по пътя!

АНГЕЛ. И аз това му викам: къде си хукнал толкова рано с тая шейна, Петре, я виж какви вълчи преспи са ни затрупали, що не чакаш да мине трактора с ремаркето, да направи пъртина, па тогава върви! А той ми вика, че аз докато чакам трактора с ремаркето, ще ида до града и ще се върна. Я какви коне имам, като хали са!

СУСО. Вярно, че са му яки конете!

АНГЕЛ. Коне яки, шейна здрава, па и Петър Моторов се увил в една голяма шуба и една карабина турил в шейната, въоръжил се, значи, до зъби за всякакъв случай.

СУСО. Той добре се е сетил да се въоръжи, щото, като навеят януарските преспи, каква ли не езическа гад не се юрва от горите към селата и покрай пъртините. Клечи и дебне нещо да мине. Да ти кажа ли, Ангеле, зиме всичко гледа да е по-близо покрай човека, звяр ли е, грип ли е, дух ли е, все се навърта покрай човека. А човека тогава покрай какво да се навърта?

От кафеза кълвачът се обажда със своето "Кррррр!" Влиза Велико, загуглен с ямурлук. Велико кихва.

АНГЕЛ. Наздраве!

ВЕЛИКО. Добро утро, добро утро! Много рано си я застъпил греяната, Сусе!

СУСО. А, рано! В Рабиша вече пеят!

ВЕЛИКО. Дай на мене една греяна, Ангеле. Пусто, не що ме кърши, ама не знам настинка ли е, грип ли е.

СУСО. Сега докторите всичко го минават за грип.

Ангел носи ракията на Велико. Велико сяда край печката, като маха сгмо гуглата на ямурлука. Под гуглата се вижда триъгълен женски плетен шал, с който е увил главата си.

СУСО. Ангеле, виж, ако моя човек е допил ракнята, налей му още една.

АНГЕЛ. Изпита е.

СУСО. Тогава налей му!

Велико гледа озадачено ту Сусо, ту Ангел, ту кафеза с кълвача.

ВЕЛИКО. Наздраве! (Кълвачът се обажда с "Крррр-рр!") Твой ли е клюводървеца?

СУСО. Мой.

ВЕЛИКО. Лани и аз хванах веднъж клюводървец в една дупка, ама избяга. И добре, че избяга, щото четох после във вестника, че птиците разнасяли всякакви болести.

СУСО. А, птиците! Болестите хората ги разнасят!

ВЕЛИКО. И аз така мисля. По телевизията един доктор говори за грипа, всичко знае за грипа, откъде иде, как се размножава и прочие, само не знае как се лекува. Същия тоя доктор разправяше по телевизията, че най-много се прифаща, кога човек общува. (Киха.)

СУСО. Като общуваш, кихай сега!

ВЕЛИКО. Добре, ама аз не съм общувал. Ни съм общувал, ни нищо, а трети ден се съсипвам от кихане и каквото лекарство да вземам, не помага. Едно време това не го е имало.

АНГЕЛ. Едно време болестите били по-свирепи. Че чума, че холера, че сипаница!

ВЕЛИКО. Опекунинът на баща ми умря на сто и четири години, от него съм слушал как чумата ги прогонила по горите. Ама цели села се вдигат и отиват по горите, да се крият от нея, опекунинът на баща ми, и той се вдига да се крие в Керкезката гора. Добре, но чумата, като не намира никого в селото, тръгва и тя през Керкезката гора и почва да вика: Иване, ей, Иване, не се крий, обади се, щото те виждам! Ако Иван повярва или се изплаши, излиза иззад дървото, дето се крие, и чумата веднага го тръшва, казваше опекунинът на баща ми. Кой бил по гявол и си трае зад дървото, оцелял, който бил по-глупав, чумата го помита. Сега грипа не те вика, ами влиза направо в къщата ти, без да го забележиш, като айдук се вмъква. Човекът се изгяволи, болестите - два пъти повече се изгяволиха.

СУСО. Вярно е, че се изгяволиха. Аз помня, кога свинската болест ходеше нощем по улиците и ревеше, щото я беше страх от кучетата. Кучетата лаят и я прогонват към Рабиша, а сега свинската болест кучетата не могат да я изплашат, изнамерила е с какво да ги надхитри. Шапът по добитъка, и той се изхитри, навсякъде сме натуряли бариери против шапа, обаче той минава и през бариерите.

АНГЕЛ. Сега болестите станаха невидими. Едно време бяха видими, както си вървиш из пътя и може да срещнеш болест. Ти за тоя грип що не вземеш аспирин? Сега много го препоръчват.

ВЕЛИКО. Пих аспирин, не помага, файда никаква няма от него. Доктора, дето говори по телевизията, също каза, че няма лекарство за грипа. Иначе всичко знаят за него, само лекарство не знаят. (Киха.)

Влиза Исай със списание под мишница. Щом влиза, кълвачът се обажда: "Крррр!", Исай съблича шубата си, окачва я на окачалката, взема пътем една ракия от тезгяха и размахвайки списанието във въздуха, отива към печката.

ИСАЙ. Снощи до първи петли седях, но тая кръстословица я реших цялата, и отвесно, и водоравно. На едно място като се закучи, не ще и не ще, та трябваше да ходя при агронома за справка. После едно водоравно - дебело желязно тенеке - как ли не опитвах, не ще и не ще. Бре винкел турях, бре чембер, ако буквите стигат, то пък на отвесно не уйдисва, и бях вече се отказал. Жената по едно време се обажда. Ти, вика, вместо над тая пуста кръстословица да седиш, да беше седнал да нарониш едно тенеке кукуруз, че няма ярма за добитъка. Гледам празното тенеке в стаята, мисля си, другари, от какво прочие е направено тенекето и изведнъж се подсещам, че е направено от ламарина. Гледам в кръстословицата, ламарината ляга идеално, значи, както водоравно, тъй и на отвесните думи, дето я пресичат. Да ти се намира някоя кръстословица, Ангеле?

СУСО. Още не е дошла пощата.

ИСАЙ. Нещо става с тая поща. Втора седмица не пращат "Паралели", а аз много го харесвам това "Паралели". И "Вечерни новини" харесвам, там кръстословиците им по един декар големи. Има да попълваш, значи, докато ти падне капата. Въобще наздравичката ви на всички! Чий е клюводървеца?

СУСО. Мой е!

ИСАЙ. Що ще тука в кръчмата?

СУСО. Остави го, нека си стои там. Както казваш въобще, той не иска ни хляб, ни вода.

АНГЕЛ. Ракия иска.

ИСАЙ. Хайде де!

АНГЕЛ. Истина ти казвам!

ИСАЙ. Не съм видял клюводървец да пие ракия.

СУСО. Поръчай му, и ще видиш.

ИСАЙ. Добре, занеси му да видя!

Ангел отнася нова ракия на масата при кълвача и взема празното шише.

СУСО. Кажи му наздраве!

ИСАЙ. Наздраве!

Клюводървецът се обажда от кафеза: "Кррррр!"

ИСАЙ. Бре!

СУСО. Бре, я! Да не мислиш, че само ти си имаш кръстословица! Аз също си имам, а и всеки човек си има, само Велико, дето си няма кръстословица, за това пък го гази грип.

ВЕЛИКО. Гази ме, майка му стара!

ИСАЙ. Грипа много се разпространи, другари. От Нова година насам три или четири пъти го срещам по кръстословиците. Викам си, щом и по кръстословиците тръгна тоя грип, значи, много нещо се е навъдил, особено по градовете. Тука, в нашия северозапад, обаче още не се е разпространил.

АНГЕЛ. По градовете всичко се въди в повече.

ИСАЙ. И инфаркта се навъди по кръстословиците. Яд също много се навъди. Щом прочета гняв с две букви, веднага пиша яд и винаги излиза вярно. От години почти нямаше болести по кръстословиците, имаше повече планини, повече реки и морета. От кръстословиците съм изучил всичките планини, като почнеш от Хималаите и свършиш с Кордилерите. Само че Кордилерите тъй и не ги разбрах как трябва да се пишат. Едни ги дават като Кордилери, други ги дават като Кордилиери. Писах до вестниците да се уточнят как точно да ги дават в кръстословиците, но вестниците изглежда, че не се уточниха, и сума време си вървя по старому - ту Кордилери, ту Кордилиери. То е като Исус, родителите му го кръстили Исус, а ние му викаме ту Исус, ту Сусо.

ВЕЛИКО (кихва). Е, не е чак толкова важно дали така, или така. Няма да ги купуваш тия Кордилери!

ИСАЙ. Няма да ги купувам, но когато не ти излезе една буква, цялата кръстословица се преобръща нагоре с краката.

Сусо отива до кафеза на кълвача, почуква капака с пръсти и се връща пак при печката.

ИСАЙ. Миналия или по-миналия месец една кръстословица ме травматизира. Всичко й беше наред, само една дума не отиваше, и то защо?

Пауза.

ВСИЧКИ. Защо?

ИСАЙ. От неграмотност. Ние имаме, значи, другари, тука кърската работа и се травматизираме, бъхтаме се из горите и подир добитъка и като видиш пемперуга, си мислиш, че това е пемперуга, а пък то не е пемперуга!

ВСИЧКИ. Защо?

ИСАЙ. Защото е пеперуда. Аз пиша пемперуга, кръстословицата се обърква и все една буква излиза в повече. Така може цял ден да се търкаляш като жироскоп през кръстословицата, без доникъде да достигнеш. Ходих в Берковица за варен бук, Торлак да ми прави каче, питах чиновниците там дали са решили кръстословицата, те прочие я решили и ми показаха грешката. Чиновниците ми обърнаха внимание, че народа може да вика пемперуга, но когато опре работата до кръстословицата, то е пеперуда.

СУСО. Ами! Който и да попиташ, ще ти каже, че е пемперуга, и няма защо да се търкаляш като жироскоп, както сам забелязваш.

ИСАЙ. На пръв поглед е така, но ако се задълбочиш, ще видиш, че не е така. Ти може да си мислиш сега, че като си хванал клюводървец, то това е клюводървец. В кръстословицата клюводървеца ще се превърне в кълвач.

АНГЕЛ. В Берковица му викат кълвач. Това пиле много го има там.

ИСАЙ. Разбира се, че е кълвач. Иначе къде може да сместиш в кръстословицата един лакът дума: Клю-во-дър-вец!

СУСО. Ти, ако искаш да знаеш, Исае, гражданите за тях си ги правят тия кръстословици, а ние само си блъскаме главите по тях и се травматизираме, както сам забелязваш. Ами я ако вземем ние да направиме кръстословици и ги дадем на гражданята да ги решават! Наопак ще се преобърнат и пак не могат да ги решат! На гражданята семката им от село, но са си забравили семката и говорът им затова е станал друг. Да взема аз да набъркам в кръстословицата клюводръвци, клюводръвки, папуняци, тенци. А кажи сега, какво е тенец? (Кълвачът се обажда от кафеза.)

ИСАЙ. Ами тенец!

АНГЕЛ. В Берковица на тенеца викат вампир.

ВЕЛИКО. В Рабиша му казват таласъм.

СУСО. А в съседното село му казват плътеник. Ние пък викаме тенец. Тури го тенеца в кръстословицата и дай на гражданята да си блъскат главите. Ще има да гадаят!

АНГЕЛ. Сусо, не си прав ти! Гражданята са по-интелигентни, учен народ е събран там, то и приказката му по-учена, по-питомна, не е като нашата, дива.

СУСО. Те като донесат някоя питомна дума, и тя плъпва като грип из село.

ВЕЛИКО. Вярно е, че като грип!

СУСО. Хората един по един се вдигат от селата, кой отива при сина си в града, кой при дъщеря си, а те не му викат на това изселване, а викат миграция. Че каква миграция е това, Крумовото! Крум Иванов просто си вдигна багажа, и една каруца зеле с багажа, и отиде при сина си в Берковица, щото човека си направил апартамент в блок, а те му викат миграция. Много дума надойде от града и вдига прахоляк по селата, а нашите думи не могат да идат в града, да вдигнат и те малко прахоляк. На това отгоре и ти си седнал да се травматизираш и да разбереш тенекето ламарина ли е или не, а на мене не ми даваш право да накарам гражданята да си блъскат главите, за да разберат клюводървеца кълвач ли е, или кълвача е клюводървец! Дай ми две ракии, Ангеле!... Гражданина обича да си блъска главата, обича да спори и прочие. Вижте вестниците, сума време вече спорят със софийската община пчелата домашно животно ли е, или не е домашно животно. Общината казва, че е домашно животно и че не може да се развъжда в София, щото ще хапе народа, а вестниците казват, че не е домашно животно и че може да се развъжда.

Сусо се премества от печката, за да седне на масата с кафеза. Ангел отнася две ракии и взема празните шишета. Сусо чуква, шишетата на масата и пие. Кълвачът се обажда от кафеза. Влизат Торлак и Лазар. Лазар носи вълчи клюси и плетен кош: с четири кракг. В коша кукурига петел. Кошът е затъкнат и от двете страни, това е капан за лисици. Лазар оставя коша до вратата, двамата започват да се събличат. Петелът кукурига.

ЛАЗАР. Стига кукурига! Сега намери да кукуригаш! Защо не кукурига нощес, да вкараш лисица в кошлето, ами мълчиш като глухоням, а сега си седнал да кукуригаш!

ТОРЛАК. Ти нали ми каза, че вътре в кошлето има лисица.

ЛАЗАР. Питаш ме има ли лисица, казах ти, че има, само че е в гората. Направих капан, заложих го снощи в Керкезката гора, там е пълно с лисици, ама петела не кукурига.

АНГЕЛ. Много студено беше нощеска, Лазаре, в тоя студ на петела му е било само до кукуригане!

СУСО. Студено беше, цяла нощ се чуваше как церовата гора гърми от студ.

ЛАЗАР. И аз чувах, нали цяла нощ съм се ослушвал да чуя ще пропее ли петела, а той не пропя нито веднъж. Като отивам сутринта за капана, видях дирите на една лисица, обикаляла е около кошлето, ама не е посмяла да влезе в него. И много вълк е преминал нощес през Керкезкото, да ви кажа ли, цяла пъртина са направили, и дирята на дива свиня видях.

ВЕЛИКО (кихва). Дива свиня има там. Лани там утрепаха дива свиня, сто и четиресе кила излезе.

Лазар и Торлак застават прави около печката. Ангел им донася ракия.

ИСАЙ. Торлак, това каче да знаеш, че не държи добре. Варен бук чак от Берковица ти донесох, ама не ще да държи добре, едната дъга все подпиква.

ТОРЛАК. Не може да е от дъгите, дъгите бяха хубави, но папура не беше много добър, тоя папур не закисва добре. Ще сменим папура.

ИСАЙ. Не е от папура, изглежда, че едната дъга има дамар.

ВЕЛИКО. Аз патих с такова буре три години, сума вино съсипах. Отвън дъгата изглежда здрава, а отвътре - гнила. И дето викаш ти, подпиква.

ТОРЛАК. Ще оправим качето, нали затова сме майстори. Ние, Торлаците, ако чакаме само на ново, трябва да мреме от глад. Добре, че има и какво да се ремонтира. Да е кошле, да мине и без ремонт, а то буре!

ЛАЗАР. Ами, без ремонт! Лани един лесигер го беше натрошил със зъби, та само ребрата му стърчеха. Всичко съм плел.

СУСО. Лазаре, много ли са големи преспите по Керкезкото? Трябва да карам шума за овцете, имам листник в Керкезката гора, па никаква пъртина няма още.

ЛАЗАР. Преспи големи, пъртина няма; само една шейна е минала рано-рано, но не през Керкезкото, а за града.

АНГЕЛ. Туй е Петър Моторов. Още на разсъмване замина.

ТОРЛАК. Не го ли е страх от вълци? Нощес чух да вият вълци.

АНГЕЛ. Ами, вълци! Той се беше въоръжил до зъби, конете му като хали, къде ще го стигнат вълци!

ТОРЛАК. Много обичам зиме, кога ни затрупат преспите, да си имам брашно вкъщи, да съм заклал свинята и едно буре вино да дреме в мазето.

ВСИЧКИ. Е, ее, кой не обича това!

ТОРЛАК. И да седя в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, печката бумти, в долапа на печката цвърти свинско. От едната страна свинското, от другата страна жената, от трета страна бялото котле с вино. Към кое ти кеф, към това можеш да посегнеш.

ЛАЗАР. И към кое посягаш?

ТОРЛАК. Посягам към свинското и към виното, а жената си я имам за спокойствие и за резерва.

ИСАЙ. И аз обичам зиме, кога навън е студено, а вкъщи е топло. Никаква работа навън, сядай спокойно и решавай кръстословици. Само че пощата не е много редовна в такова време, нередовно носи кръстословиците.

ТОРЛАК. Ако не друго, Исае, ти поне с име се сподоби с тия кръстословици. Целият северозапад те знае сега като Кръстословицата.

ИСАЙ. Човек никога не знае с какво ще се прочуе. Сусо е хванал клюводървец, иска да се прочуе с него.

СУСО. Ще се прочуя! (Клюводървецът се обажда от кафеза.)

ЛАЗАР. Торлак, ти обичаш повече около печката, около виното и около жената да се навърташ, а пък щом натрупа сняг, на мен пъпа ми хвърлен вече извън село. Вървиш из полето, газиш сняг до пояс, влезеш в гората, гората цялата в сняг, и тя до гърди потънала като тебе. Чисто и светло навсякъде. Фазан преминал, турил кръстачки в снега, яребици разровили, да търсят зелено жито, пиле повървяло малко и изведнъж изчезнало, значи хвръкнало е. Заяк поиграл, да се стопли, тук кривнал, там кривнал, повъртял се на колело и го виждаш как изведнъж е драснал. Чудиш се защо е драснал, но като минеш още няколко крачки, отбелязваш, че лисица се е примъкнала и го е шпионирала. В гората винаги някой някого шпионира. Вълци преминали по-натам като сватбари, широка пъртина оставили. Ако човек има очи и чете, всичко може да разчете зиме, щото по снега всичко записано, все едно че Крум Иванов е водил протоколна книга. Досущ като в протокол е всичко, и запетайка турена, къде трябва, и точка турена, къде трябва, а Крум Иванов ни точка туря, ни запетайка!

Петелът кукурига в кошлето. Вратата се отваря и вътре се втурва Софрона, боса, облечена само по риза.

СОФРОНА. Живи да сте, скрийте ме някъде, ох, горката аз! Моя се прибра пак пийнал от казанджийницата, извади нож като сабя дълъг и иска да ме коли! Ох, ох!

Всички се струпват около жената, всички я гледат с мерак и всички възкликват.

АНГЕЛ. Как така ще те коли!

ИСАЙ. Такава невеста коли ли се!

СОФРОНА. Ох, горката аз!

СУСО. Ами, коли се!

ВЕЛИКО. Това да не е кокошка, че да я колиш! (Кихва.)

ТОРЛАК. Не бой се, невесто!

СОФРОНА. Ох, ох!

ЛАЗАР. Ангеле, скрий невестата вътре, ако дойде обесника й, ние ще се разправяме! Недей въздиша, невесто!

СОФРОНА. Бог да ви поживи! Ох, горката, ах!

Ангел извежда жената.

ИСАЙ. Хубава жена, вместо да я обходи отвесно ох, и водоравно ах, като кръстословица, той вади нож!

СУСО. То че трябва да им се взема по малко страха, трябва, щото всички си въртят опашките!

ЛАЗАР. На нея сега й е времето да върти опашка. Жената на младини ако не е въртиопашка, на стари години ли да почне да си върти опашката!

ВЕЛИКО. На младото всичко му върви. И да си позавърти опашката, прилича му.

ТОРЛАК. Да имам аз такава жена в къщата си, признавам, че първо към нея ще посягам, па чак после към виното и към свинското.

Влиза Ангел, минава край масата, дето беше кафезът с кълвача. Кафезът го няма. Ангел удря с длан по масата.

АНГЕЛ. Исусе, няма го клюводървеца!

СУСО (спокойно, без да се обръща). Отишъл си е.

ВСИЧКИ. Как така!

СУСО. Пи греяна ракия и си отиде!

Вратата се отваря и се затваря. Тя ще извърши това бавно и със скърцане. Петелът кукурига в кошлето. Чуват се силно стъпки по снега. Стъпките отминават. Всички мъже се споглеждат, само Сусо седи гърбом край печката. Той пляска с ръце и си потрива ръцете.

Отново се чуват стъпки по снега, снегът скърца все по-остро и по-остро, вратата се открехва леко, със скърцане, мъжете отстъпват бавно назад. Гърбом, защото отваря вратата с гърба си, влиза пощенски раздавач.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Пощааа!

Пощенският раздавач оставя голяма чанта на масата, дето преди беше кафезът с кълвача.

АНГЕЛ. Ти ли си бил!

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Ами кой друг да е?

АНГЕЛ. Нещо стана тука, вратата сама се отвори и сама се затвори.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. И?

АНГЕЛ. И никой не влезе.

ИСАЙ. Това е било от вятъра. Вятъра я отвори и вятъра я затвори. Има ли поща?

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Поща само да искате!... Кореспонденция всякаква, брайно, писма и повиквателни, най-различни известия и съобщения, строго поверителна кореспонденция, парични записи, телеграми, въздушна поща, дааа, трябва просто да литнеш, за да пренесеш всичко това по най-въздушен начин.

Той полита около печката и между масите, качва се на една маса, имитирайки самолет.

ИСАЙ. Разбрахме това, хайде приземявай се!

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Мигар е само това, брайно! Ами писма от окръга, писма от София, кореспонденция от други държави, на други езици написана, кое от писмата адресирано грамотно, кое подателят го писал с краката си, и всичката тая хипотеза, брайно, ти трябва да я разчиташ, за да иде по принадлежност до адресанта, щото, ако не я разчетеш, няма тя да иде по принадлежност до адресанта. (Пауза.) Лани в курса за квалификация нашият лектор ни приведе пример със старата поща, от турско време. Тогава едно писмо върви по цели седмици, не, по цели месеци и както си върви, пропада вдън земя. Конска поща, малограмотен народ, никаква конституция. А ето сега е съвсем друго, казваше същият този лектор, и той и без да го каже, то се знае, че е съвсем друго, щото нищо не може да се изгуби. По-скоро човек ще се изгуби в тоя наш северозапад, отколкото писмо да се изгуби, защото писмото е минало под клеймо.

ТОРЛАК. Ние може да не сме минали под клеймо, но не се губиме така лесно. Нашите торлаци накъде ли не ги е носил вятъра и никой не се изгуби.

ИСАЙ. Мигар само вие? И ние не сме се губили?

СУСО. Дето вика Исай, ние може като жироскопи да се търкаляме цял живот, и пак няма да се изгубим!

ВЕЛИКО. Добиче да се изгуби, да, ама човек да се изгуби!

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Примерно казвам! А освен по принадлежност писмото трябва да пристигне навреме, защото, ако закъснее, може да се окаже фатално. Ти трябва да си осторожен и стоически, както казваше лектора лани, да пренасяш тежестта на цялата поща. Добри новини, лоши новини, бързи съобщения, паравион, брайно (имитира с ръце летене, повдига се във въздуха и кръжи над главите на другите), клевета или донос, анонимни писма, пълни с обиди и клеветничества, ругатни и подлост - никой не знае какво има под клеймото, каква хипотеза, ти всичко това си длъжен да го доставиш по принадлежност и бързо, защото подир бърза помощ и противопожарната служба ние заемаме третото място по важност, а ако погледнеш, може и второ място да заемем, че и първо даже, щото в тия преспи ни бърза помощ може да мине, ни пожарна команда, обаче пощата минава и няма за нея преграда. Вали, вее, пощата си е поща, тя пред нищо не се спира! Сега с тия преспи вие тука сте хванати във вълчи капан и ако не е пощата, никаква връзка няма да имате със света, нито пък света ще има някаква връзка с вас. Това лани аз го приведох за пример в курсовете за квалификация, моите колеги и те приведоха подобни хипотези и попитахме лектора като как да постъпваме и той ни каза тогава: "Ще постъпвате по същия начин!" И за анонимните писма питахме, да ги доставяме ли, защото анонимните съдържат главно анонимна клевета, а държавната поща не трябва да пренася клеветата, но лектора каза, че тайната на кореспонденцията е неприкосновена и че трябва да се доставя. Тайната от самата конституция е гарантирана! (Приземява се. Пауза.) А освен това, брайно...

ИСАЙ. Добре, де, брайно! Всичко това ние го разбрахме, само че не разбрахме носиш ли ни писма и вестници.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Може ли поща без писма и без вестници! Нека се стопля малко, ще ви дам и писмата, и вестниците. Всичко ще си иде по принадлежност до адресанта, щото всичко е минало под клеймо и него самата конституция го закриля.

СУСО. Свраката и клюводървеца не закриля! Тях никой не ги закриля, а напротив, и пак се въдят!

Пощенският раздавач отива към чантата с писмата, разтваря я, през това време се дочува звъненето на конски звънчета, скърцане на шейна, конско пръхтене. Звънчетата приближават, цвилят коне.

АНГЕЛ. Това май че е Петър Моторов. Кога отиде и кога се връща!

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Петър Моторов не че ми е тъст, да го хваля, но има коне, дето никъде в Берковско не се срещат.

АНГЕЛ. Че са му яки конете, яки са, ама не вярвам чак толкова бързо да иде с тях до града и да се върне!

Звънчетата и шейната вече приближават, почти ще влязат в кръчмата. Шейната спира внезапно, чува се силно конско цвилене. Мъжете са обърнати към вратата, чакат вратата да се отвори. Конете продължават да цвилят тревожно, вратата не се отваря. Ангел минава напред, отваря вратата, гледа през нея, обръща се назад към мъжете.

АНГЕЛ. Шейната е празна.

Конете цвилят.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Празна ли! Да не се е случило нещо с тъста ми?

АНГЕЛ. Шубата му е в шейната.

Пощенският раздавач излиза. Мъжете приближават до вратата, гледат навън, край печката остава само Велико, който киха. Пощенският раздавач се връща.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Нещо е станало.

ЛАЗАР. Какво има?

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. В шейната е шубата на тъста ми, карабината и един вълк.

ВСИЧКИ. Амииии!

ЛАЗАР. Как вълк!

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Вълк, вълк!

Всички излизат навън, в кръчмата остава само Велико.

ВЕЛИКО. Един вълк, една шуба и една карабина! Най-добре е зиме човек да се навърта около къщата си!

Отвън се чуват гласове.

ЛАЗАР. Дай отсам, отсам!

ИСАЙ. Чакай, че коня ми отхапа ръкава!

ТОРЛАК. Недей се вря в него, мини от другата страна!

АНГЕЛ. Исусе, дръж за опашката!

СУСО. Ей, полека с пушката, вижте да не е пълна! (Щрака желяза.)

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Пълна е, само един патрон е изстрелян.

АНГЕЛ. В гърдите ли е ударен?

ЛАЗАР. Не, в плешката!

АНГЕЛ. Носете го, аз ще взема шубата!

Велико отива да държи вратата отворена. Мъжете влизат, като внасят вълка, карабината и шубата на Петър Моторов. Петелът почва да кукурига.

ЛАЗАР. Стига кукурига! Цяла нощ мълчиш като глухоням, една лисица не можа да вкараш в капана, а сега, щом видя вълк, кукуригаш! (Ритва кошлето.)

Мъжете изправят вълка на четири крака.

ВЕЛИКО. Голям вълк! Я как стои на четири крака, като жив!

ЛАЗАР. Вкочанил се е от студа.

ВЕЛИКО. Петър Моторов го е застрелял!

АНГЕЛ. Петър Моторов го е застрелял, а Петър Моторов го няма.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Нещо лошо се е случило. Може крак да си е пребил, недай, боже, да се е наранил при стрелбата.

СУСО. Не се е наранил! Иначе как ще качи вълка в шейната!

ИСАЙ. За мене това е мистификация! Карабината му тука, шубата му тука, и вълка тука, а човека го няма!

ТОРЛАК. Конете са много изплашени! Не е лошо да се види какво е станало с Петър Моторов.

ИСАЙ. Конете са подивели. Единият кон ми отхапа ръкава чак до лакътя. (Той показва докъде е отхапан ръкавът.)

ВЕЛИКО. Ти се благодари, че не е докопал месо. Кон хапе по-лошо от куче.

Исай мери колко стъпки е дълъг вълкът.

ИСАЙ. Тоя вълк е дълъг пет стъпки и више. Голям вълк!

СУСО. Сигурно е единак.

ЛАЗАР. Не ми изглежда на единак. Единаците са още по-големи. Това е вълк от глутница, тая сутрин аз им видях пъртината в Керкезкото.

ТОРЛАК. Да не би Петър Моторов да е нападнат от глутница?

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Аз ще отида да видя каква е тая хипотеза. Дано само не се е случило най-лошото!

Той се загръща в шубата на Петър Моторов, шубата е огромна, човекът изчезва в нея. Другите му помагат да се загърне хубаво, подават му карабината. Пощенският раздавач проверява патроните.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Четири патрона има в карабината. Тъстът ми един куршум само е изстрелял и е убил вълка.

ВЕЛИКО. Ти карай внимателно!

СУСО. Оглеждай се!

ЛАЗАР. Ако усетиш, че конете почнат да пръхтят, спирай! Конят отдалеко помирисва вълка.

ИСАЙ. За всеки случай пушката нека ти бъде готова.

ТОРЛАК. Ако те срещнат вълци, спри и тогава се прицелвай, иначе няма да улучиш!

ЛАЗАР. Мери се във водача. Когато водача падне, глутницата се разпръсва.

АНГЕЛ. Карай спокойно и не мисли за най-лошото. Пъртината сега е хубава, два пъти по нея е минала шейната.

ПОЩЕНСКИЯТ РАЗДАВАЧ. Аз ще вървя, а вие тука се оправяйте с пощата, гледайте всичко да иде по принадлежност.

АНГЕЛ. Ти върви, пощата лесно ще я оправим, всичко ще иде по принадлежност.

Всички излизат да изпратят пощенския раздавач. Вътре остава само Велико. Той обикаля около вълка, киха. Мери го колко педи е дълъг, колко педи е висок, клати глава и цъка с език. Чува се конско цвилене, скърцане на плазове, подканяме "Дий! Дий!", звънчетата започват да пеят равномерно. Мъжете влизат отново в кръчмата, всички стоят неподвижно загледани във вълка, само Сусо се облича при закачалката. Пиринчените звънчета и конското цвилене заглъхват постепенно.

ЛАЗАР. Сусо, за къде се застяга?

СУСО. Ще отида да доведа клюводървеца.

Сусо излиза, вратата бавно и със скърцане се затваря подире му. Скърцането е остро, носи тревожност в себе си.

ИСАЙ. Да е лете и да сме слънчасали всичките, разбирам, ама сега е януари месец, студено е и не мога да разбера какво става около нас. Нито водоравно, като го погледна, нито отвесно - мога да разбера!

ЛАЗАР. Ще разбереме, Исайко, не бързай! Ангеле, налей по една гореща ракия за всички и виж каква поща има в чантата. Докато прегледаме пощата, раздавача ще се върне с шейната. Петър Моторов не е игла, за да изчезне в преспите. Каквото и да се е случило, раздавача ще го натовари в шейната и ще го докара дотука като пощенска пратка.

Всички сядат в дъга около вълка, поразместили са така масите, че вълкът е в центъра. Ангел налива ракия на всички. Исай става и тръгва към чантата с пощата.

>>>

© Йордан Радичков, 1974
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.