СБЛЪСЪК НА МЕТАФОРИТЕ: ТЕОРИЯТА ЗА КОНЦЕПТУАЛНАТА МЕТАФОРА И ТЕОРИЯТА ЗА СЛИВАНЕТО В АНАЛИЗА НА АНАТОМИЧНИТЕ МЕТАФОРИ В БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ

Ивайло Дагнев, Мария Сайкова

web | web

Въведение

До средата на 70 години метафората е разглеждана като фигура на речта, използвана предимно в реториката и литературата. Епохалният труд на Лейкоф и Джонсън "Метафорите, чрез които живеем" (1980) води до нейното схващане като инструмент и предмет на самата мисъл. Поради тази причина изследванията на метафората и метонимията, както и на други художествени средства, като сравнение, синекдоха, хипербола и зевгма, стават обект и пресечна точка на множество научни дисциплини, в това число лингвистика, литературознание, философия и реторика, антропология, психология, когнитивни науки, теология, психолингвистика и др. Макар всички те да разглеждат метафората и нейното изграждане през собствената си перспектива, те не могат да избегнат призмата на концептуалния процес. По отношение на изследването на самата метафоризация, два са основните подхода - този на концептуалната теория за метафората (КТМ) на Лейкоф и теорията за концептуалното сливане (ТКС) на Фоконие.

ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ

Когнитивна семантика

Най-напред, за да може да се разберат двете горепосочени теории, необходимо е те да бъдат поставени в контекста на когнитивната наука. В това отношение, първо трябва да се разгледат принципите на когнитивната семантика, която е основополагаща в когнитивната лингвистика, като се опира на няколко фундаментални принципа, до голяма степен повлияни от съвременните тенденции в когнитивната психология. Възприетият модел се базира, според Талми (2000), "в изследването на концептуалното съдържание и организацията на езика". В този смисъл когнитивната семантика е синтез на отношенията между въплътения опит, концептуалната система и лингвистичната репрезентация на последната. Езиковото значение в този семантичен ракурс не се извлича от директната релация между обект и денотат, а кореспондира с понятие в съзнанието, основано на личното познание за света. Така, между реалния свят и концептуализирания свят, няма пълно припокриване. Според когнитивната семантика, човешкият опит е въплътен, т.е. ние черпим опитност от нашите тела, тъй като сме ограничени от техните граници. Този факт се транслира в когнитивен план, като всеки отделен аспект в структурата на езика е концептуализиран (Ланакър 1987). Оттук следва, че всяко равнище на лингвистична репрезентация както това на лексемата, така и на ниво на изречението, е структурирано чрез концептуализации от различен вид. Значението на езиковите единици не е фиксирано, а е обект на интерпретация (construal operations) и конвенционализация.

Експериенциализъм и концептуална теория за метафората

Теорията за експериенциализма е предложена най-напред от Лейкоф и Джонсън (1980) и разработена впоследстие от Лейкоф (1987) и Лейкоф и Джонсън (1999). Основното твърдение на този теоретичен модел е, че човешката способност да се изграждат сложни мисловни модели е зависима от индивидуалния физически опит, който е концептуализиран. В по-детайлен план, теоретичните постановки са:

• Мисълта е основана най-вече на образността, т.е. на метафоричните, метонимични и други процеси, които обуславят езиковата репрезентация на реалността;

• Концептуализацията е резултат от физически процеси, свързани с нашето тяло; Категориите и понятията не са просто символи или тяхна манипулация, а са свързани с взаимодействието ни с околния свят;

• Експериенциализмът и концептуалните метафори са ограничени от културни фактори;

• На психологическо ниво, мисълта е предпоставена от предкогнитивни "понятия на основно равнище" (basic-level concepts), предложени най-напред от Рош (1978);

• Има два типа метафори, а именно: образни метафори и структурно-концептуални метафори.

Сфери и ИКМ

Понятието сфера (domain) е въведено от Ланакър, като според него сферата е: "[к]огнитивна цялост, ментален опит, репрезентативни пространства, понятийни конструкти или концептуални комплекси..." (Ланакър 1987: 147). Съвкупността от сферите, съставящи една лексема, формира нейната матрица. Лейкоф (1987) разработва своя система на мисловна организация, включваща идеализирани когнитиви модели (ИКМ). Въпреки че той не дава експлицитна дефиниция на ИКМ, неговите обяснения представят ИКМ като "[к]онвенционална и прототипна концептуална репрезентация, резултат от мисловно упражнение, при което нашите умове изграждат понятията като абстрактни единици" (Лейкоф 1987). Тези единици са плод на идеализирани обобщения на обектите и явленията в реалността. В теорията на Лейкоф, ИКМ ръководят процеси като категоризацията и мисленето.

Въплътеност и образни схеми

По отношение на категорията въплътеност, когнитивната лингвистика черпи идеите си от психологията и философията, изтъквайки централното положение на човешкото тяло при реконструирането на света. Този подход е емпиричен и в същността си твърди, че човешкото познание е изцяло зависимо от опита. С други думи, ние не опознаваме света такъв, какъвто е (основна идея на обективизма), а такъв, какъвто можем да го разберем с помощта на сетивността си.

Според Лейкоф и Джонсън (1980:125): "[п]онятията не се определят изцяло посредством вътрешноприсъщи свойства; вместо това те се дефинират с помощта на интерактивни свойства". Взаимодействието предполага участието на сензомоторни възможности за разбиране и осмисляне на реалността.

М. Джонсън (1987) излага някои основни концепции, обясняващи механима на въплътеността, посредством образни схеми (image schemas). Образните схеми са рудиментарни понятия като ВМЕСТИЛИЩЕ, КОНТАКТ, БАЛАНС и др. и са, в основата си, предконцептулни понятийни структури, опосредствани от сензомоторни стимули. По мнението на Лейкоф (1987, 1990, 1993) и Джонсън (1987), тези образно-схематични понятия могат да се разширят систематично, за да образуват по-сложни абстрактни категории и концептуално-структурирани сфери. Процесът се нарича концептуална проекция. Метафората, според тях, е също такъв вид проекция и като потвърждение те изтъкват факта, че в английския език (а и не само в него) понятия като ЛЮБОВ се структурират на основата на образната схема ВМЕСТИЛИЩЕ. По този начин въплъпеният опит конструира по-сложно структурирани мисловни единици. Образните схеми стоят в сърцето на КТМ, тъй като според Лейкоф (1990), абстрактното мислене има образно-схематичен вид, а също и въплътена основа. Ясно е, че сложни, абстрактни понятия не могат да бъдат директно структурирани чрез прости образни схеми, а се организират на принципа на унаследени отношения (inheritance relations), мрежа от конкретни картирания. Така например, в анатомията, значително множество от понятия имат структурата на образната схема ВМЕСТИЛИЩЕ - бурза (торбичка) на гъши крак, паяжиновидна обвивка на главния мозък (арахноидея), фасциален калъф и др. Разбира се, образните схеми преминават през различни нива на схематичност, докато достигнат до конкретно ниво на езикова експликация.

Организация на метафоричността. Цел и източник. Принцип на инвариантността

Въпреки сравнително неголемия си обем, книгата "Метафорите, чрез които живеем" оказва фундаментално въздействие върху теорията за метафората. В нея Лейкоф и Джонсън първи забелязват систематичността на метафоричния език, както и неговата основополагаща роля в "системата на мисълта". Според тях, ние не можем да изберем която и да е концептуална сфера, за да опишем някакво отношение - например брак. Много изрази, описващи състоянието брак на английски език (а и на български в голяма степен), се отнасят до понятието ПЪТУВАНЕ:

а. Look how far we’ve come. Виж докъде стигнахме.

b. We’re at a crossroads. На кръстопът сме.

c. We’ll just have to go our separate ways. Просто трябва да поемем, всеки по своя си път.

d. We can’t turn back now. Не можем да се върнем назад.

e. I don’t think this relationship is going anywhere. Не мисля, че връзката ни върви в правилната посока

(Лейкоф и Джонсън 1980: 44-45).

Всички тези общоупотребими изрази се отнасят до определена опитност по отношение на понятието брак, представено чрез по-основното концептуално понятие ПЪТУВАНЕ. Впечатляващото в тези примери е, че, без да бъдат ясно разпознаваеми като метафори, от типа А е Б, те са метафорични по своята същност. Така например едно отношение не може буквално "да отиде някъде", или ние не можем буквално "да бъдем на кръстопът" в една връзка, най-малкото, буквалният прочит би бил странен.

Този езиков модел идва да ни подскаже, че има връзка на концептуално ниво между сферата на ОТНОШЕНИЕТО ЛЮБОВ и сферата ПЪТУВАНЕ. Според схемата, представена от Лейкоф и Джонсън (1980) понятието ЛЮБОВ е в този случай цел (сферата, която е описвана) чрез понятието ПЪТУВАНЕ, в случая източник (сферата, чрез която целта е описвана). Асоциацията между целта и източника се нарича концептуална метафора. Това, което прави метафората концептуална, е мотивираността й на нивото на концептуалната сфера. С други думи, Лейкоф и Джонсън твърдят, че ние не просто се изразяваме метафорично, но и мислим, използвайки механизмите на метафората (Еванс и Грийн 2006). От тази перспектива, езиковият изказ е метафоричен sui generis, защото е отражение на основни мисловни асоциации. Структурна метафора в анатомията е, например, АНАТОМИЧНИТЕ ОБЕКТИ СА ХРАНА, концептуализираща понятие като млечни зъби и АНАТОМИЧНИТЕ ОБЕКТИ СА ПРЕХОДНИ НЕЩА, опосредстваща същото понятие в английски език - decidious teeth. Детските зъби са наречени млечни, защото единствената храна, която детето поема в първите една-две години от живота си, е майчиното мляко. Значението на английския термин е свързано със значението на денотата, отнасящ се до категориите време и неговото субординатно понятие преходност, в подкрепа на това са и синонимите: baby teeth, reborner teeth, primary teeth.

Лейкоф и Джонсън (1980) също установяват, че има съответни роли за отделните сфери. Например сферата цел при понятието ЛЮБОВ се свързва с ролите ЛЮБИМ, ПЪТУВАНЕ, СЪБИТИЯ и др. Начинът, по който метафората функционира, е посредством определени картирания, създаващи се между сферата цел и сферата източник. Така ЛЮБИМ става ПЪТНИК (Ние сме на кръстопът), използват се определена посока на движение (Движим се в различни коловози) и има транспортни произшествия (Отношенията им претърпяха катастрофа) и т.н. Както се вижда от примерите на съответствията, между тях съществува връзка, те са подредени в определена система, с определена йерархичност.

Второто важно твърдение на Лейкоф и Джонсън (1980) е, че концептуалните метафори имат експериенциална основа. В английския език например т.нар. ориентационни метафори (основани на отношенията горе-долу) са свързани с понятието количество, като горе е повече (по-голямо количество), а долу обратното. Същото може да се каже до голяма степен и за българския език. По аналогов принцип (Крофт и Круз 2004) тези концептуални отношения залагат и асоциации с понятия от по-абстрактен вид: емоции, разсъдъчност и т.н.

Друга важна особеност на КТМ е предложеният от Лейкоф принцип на инвариантността (Лейкоф 1990, 1993; Лейкоф и Търнър 1989). Проблемът, пред който се изправят изследователите, е как да се намерят критериите за отграничаване на картирането, кои черти и образни схеми е позволено да се използват и кои не при изграждането на метафоричната система. Принципът на инвариантността гласи (Лейкоф 1993: 202, по Пенчева 2011):

Метафоричните картирания запазват когнтивната топология (т.е. структурата на образните схеми) на изходната сфера, по начин, съответстващ на присъщата структура на сферата цел.

От този принцип следва, че допълнителните импликации на картираната структура могат и да не оформят смислени значения, ако противоречат на вътрешната структура на сферата цел. Процесът, недопускащ такива нарушения, е наречен от Лейкоф (1993) отхвърляне от сферата цел (target domain override).

Образни, структурно-концептуални, конвенционални и неконвенционални метафори

Лейкоф и Търнър (Лейкоф 1993; Лейкоф и Търнър 1989) различават два вида концептуални метафори: образни (image) и структурно-концептуални (structural-conceptual). Погледнато през призмата на понятийността, образните метафори са прости. Един елемент (концепт) от сферата източник се пренася в сферата цел и този единичен пренос на картиране се осъществява с един израз. Още повече, образните метафори се основават на перцептивно сходство между даден конкретен обект и друг, който може да бъде или конкретен, или абстрактен. Така, образните метафори възникват на основата на физическо (цвят и форма) сходство между дадени два обекта. Алексиев (2005) оспорва това разделение на Лейкоф, като изтъква, че в терминологията всички понятия са абстрактни и предлага класификация на основата на конвенционални (в системата на Лейкоф и Търнър - структурно-концептуални) и неконвенционални (респ. образни). С оглед на направените анализи в настоящата разработка ние подкрепяме възражението на Алексиев, защото той дава и ясен механизъм за отграничаване на двете категории в полето на терминологията. Според него всички термини с вторична номинация са конвенционални, а тези с директна номинация са неконвенционални. Мотивиращата сила на метафората при анатомичните термини в огромната си част се основава на физическа прилика, най-вече по форма, размер, цвят, положение и др., следователно метафоричността е главно неконвенционална (образна).

Теория за менталните пространства

Жил Фоконие излага принципите на теорията за менталните пространства (ТМП) в "Ментални пространства" (Фоконие [1985] 1994) и в "Картиране в мисленето и езика" (Фоконие 1997). Структуриращата рамка на концептуализацията според ТМП са "менталните пространства", които са контекстово обвързани, динамични смислови реконструкции.

Основното твърдение на Фоконие е, че езикът не концептуализра мисълта в цялата й сложност, а по-скоро "програмира" прости инструкции за изразяването на богати и сложни идеи. В този смисъл менталните пространства са области от концептуалното пространство, които съдържат специфичен вид информация. Те отразяват енциклопедичното знание за света и са контекстово и културно ориентирани. И тъй като са зависими от контекста, те създават "временни пакети" от концептуализирана информация, специфични за конкретния реализиран дискурс.

Теория за концептуалното сливане

Tеорията за концептуалното сливане, е създадена от Жил Фоконие и Марк Търнър (Фоконие 1999, Фоконие и Търнър 1998, 2002) и е развитие на ТМП. Ако започнем с често цитираното изречение: "Този хирург е касапин" (Фоконие 1999; Фоконие и Търнър 2002; Еванс и Грийн 2006; Круз и Крофт 2004), пример, залегнал в основата на мотивацията за създаването на теорията, то това твърдение поставя сериозен проблем, останал неразрешим от теорията за концептуалната метафора, въпреки своя метафоричен характер. Според КТМ, тази пропозиция дефинира една уважавана професия (тази на хирурга, понятието-цел) чрез друга уважавана професия (тази на касапина, понятието-източник). КТМ не отчита в този случай конотативната валенция, която е негативна, тъй като в случая метафоричната проекция създава негативно отношение към хирурга от примера. Според Фоконие и Търнър (2002), КТМ не обхваща нещо съществено, а именно, появята на нова информация, която не се покрива респективно от двете сфери. В този случай Фоконие и Търнър се натъкват на композиционната и адитивна структура на езика, възможността да се създаде ново значение на понятието, различно от значенията на изграждащите го елементи. Така ТКС е теория за резултативната структура. Новата теория разглежда дискурса не като нещо фиксирано и конвенционално, а като "онлайн" изграждане на смисъл.

Функционални механизми

В опита си да обяснят гореспоменатия пример Фоконие и Търнър (2002) използват изградения от тях двурамков модел (Фоконие 1994, 1997). В него, всяка рамка вход (input) се свързва с другия такъв, посредством картиране, за да се създаде нова структура. В такъв аспект ТКС, прилича на КТМ, но с важна разлика, че входовете нямат структурата на сфери, а са ментални пространства, заимствани от теорията за менталните пространства на Фоконие. Разликата между двата концептуални модела е, че сферите са относително стабилни единици, основани на предварителни познавателни структури, докато менталните пространства са изградени от временни пакети с динамични смислови значения. Категориалният апарат на ТКС не е двурамков, а се състои от най-малко четири елемента. Важно значение има генеричното пространство, което съдържа обща информация за двата входа. Например в "Този хирург е касапин", единият вход е съставен от информация за понятието хирург, като в него са налични идентичността на хирурга, скалпела, операцията, пациента и др. Другият вход съответства на понятието касапин - тук откриваме понятия като кланица, касапски нож, труп на животно и т.н. В генеричното пространство са налице и понятията агенс, инструмент, процедура, пациенс, цел и т.н., общи и за двата входа. Последният елемент е т.нар. бленд или слято пространство, там, където се появява новата, резултативна структура. В конкретния случай това е копираната структура от двата входа плюс новото значение, което описва хирург, извършващ операция върху пациент, прилагащ методите на касапин, знак за некомпетентност, поради разликата в изискванията за специфични умения в двете професии. Така новата структура е експресия на отрицателната конотация в изречението. Важно е да се подчертае, че този концептуален модел е приложим не само по отношение на метафоричността, а според Фоконие и Търнър, е валиден въобще за човешкото мислене, особено що се отнася до динамичните смислови конструкции, както и при хипотетичните ситуации.

Множествени блендове и формални блендове

Един бленд може да стане вход на друг бленд и така операцията да бъде повторена многократно. Фоконие и Търнър (2002) изясняват тази възможност с бленда "Жената с косата", показвайки как структурата на интеграционната мрежа е базирана на сложни блендове (напр. СМЪРТТА КАТО АГЕНС е метафоричен бленд). Tази способност на теорията на концептуалната интеграция да обясни сложни понятия, както и начина на функциониране на дълги словосъчетания е особено полезна при изучаването на метафоричността при сложните анатомични термини-словосъчетания. Те са също множествени блендове, като някои от входните пространства сами по себе си са сложни блендове напр. червей на малкия мозък, палатка на главния мозък и др. Формалните блендове, от друга страна, са композити, като например дванадесетопръстник. Сливанията "[в]ключват проекция на специфични лескикални форми в слятото пространство и разчитат отчасти на формална (лексикална или граматическа) структура за изграждането на значението им" (Еванс и Грийн 2006: 414-415).

Таксономия на интеграционните мрежи

Фоконие и Търнър (2002) разделят типовете интеграционни мрежи на четири вида - прости, огледални, мрежи с единичен обсег и мрежи с двоен обсег. Най-разпространеният вид в анатомията е мрежата с единичен обсег, при която едното входно пространство е организиращо, а другото фокусиращо. Такива са повечето метафори, чиято мотивация е основана на физическа прилика (това са мнозинството от метафоричните термини в анатомията).

Критерии за определяне метафоричността на бленда

Критериите за формиране на метафоричния бленд са много важни, когато трябва да отграничим метафоричността при концептуалната интеграция. Това, което прави един бленд метафоричен, е, че елементите от входовете се "сливат" в пространството на бленда. Например в концептуалната метафора НАЦИЯТА КАТО КОРАБ (Фоконие и Търнър 2002), елементът "кораб" в слятото пространство кореспондира на елементите "кораб" и "нация" в съответните входове. Отличително за метафоричната репрезентация е, че един компонент от даден елемент се отъждествява с друг. За разлика от метафоричните блендове при други форми на концептуална интеграция елементите от съответните входове запазват идентичността си в бленда.

Интересен е въпросът кога една метафора не е бленд. Според Грейди (1997а, 1997б, 1999) първичните метафори (primary metaphors) не са блендове, поради факта, че при този вид метафори има кореспонденция между прости понятия, а не между ментални пространства. Освен това, първичните метафори са базирани на близки и отчетливи експериенциални прилики, създаващи предконцептуални връзки, а не подлежащи на картиране на концептуално ниво. Така, теорията за концептуалната метафората си остава единственият инструмент за анализ на корелация, стимулирана директно от въплътения опит. Тези метафори обаче могат от своя страна да послужат като входове за формирането на слята структура (Фоконие и Търнър 2002). В анатомията тази метафоричност е широко застъпена, което дава предимство на ТКС като инструментариум на изследването. Отделен въпрос представлява самата идентификация на първичните метафори, тъй като в анатомията например, множество привидно прости понятия, в същността си образни, са сложни като формиране при диахронния анализ - напр. aнглийското понятие windpipe, което е анализирано по-долу.

Приноси на ТКС към КТМ

Теорията за концептуалното сливане има два съществени приноса към КТМ (Грейди и кол. 1999, Еванс и Грийн 2006) по отношение на концептуализацията на когнитивния механизъм. Първо, това е идеята за резултативната структура, която е в състояние да обясни в дълбочина множество "нови" метафори (Крофт и Круз 2004), както и 'онлайн' създаването на смисъл (Фоконие и Търнър 2002). Другият важен принос се състои в анализа на формирането и функционирането на метафорите композити (compound metaphors).

АНАЛИЗ НА МЕТАФОРИЧНОСТТА В АНАТОМИЧНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ ПРЕЗ ПЕРСПЕКТИВАТА НА КТМ И ТКС

Анализ на медицинска и немедицинска терминология в светлината на КТМ

Пачева (2005) прави изчерпателен анализ на медицинската метафоричност в българския език с инструментариума на когнитивната лингвистика и концептуалната метафора. Тя излага типология, базирана на метафорични модели, предложени като концепция от Баранов и Караулов (1991). Двамата автори представят схема на метафорично моделиране на руската политическа метафора на основата на противопоставяне чрез сигнификативен и денотативен дескриптор на сферата източник и сферата цел. Така сигнификативният дескриптор конструира медицинския език като задава поредица от сфери, съответстващи на различни области от реалността като метафорични модели - на растения, животни, сгради и т.н. От друга страна, в денотативния дескриптор, Пачева описва основните метафорични проекции в отделни области на медицината като анатомия, физиология, патология и др.

Друг подход, по-близък до оригиналната идея на Лейкоф, е този, разделяш метафорите, както вече бе споменато, на конвенционални и неконвенционални (Алексиев 2005). Под конвенционални ние разбираме структурните (Лейкоф 1987), а под неконвенционални, образните и поведенческите (Уреня 2011) метафори. Този тип изследване дава възможност за по-задълбочен структурно-функционален подход към терминологичните единици, както и възможност за анализ на смесените типове.

Съпоставка между ТКИ и ТКС по отношение на метафоричната репрезентация и сравнението на анатомичните термини

Подходът на Лейкоф и Джонсън представлява фундамент при разграничението между концептуални и образни (one shot) метафори, което е валидно в основни линии и в анатомичната терминология. Теорията за концептуалното сливане на Фоконие и Търнър е другата основна теоретична линия, особено приложима при анализа на терминологични словосъчетания и композитите в анатомията. В самото начало на формулиране на ТКС, тя е противопоставяна като концепция на КТМ, но както отбелязват Грейди и кол. (Грейди и кол. 1999), в действителност двете теории се допълват, тъй като адресират различни аспекти на мисловна репрезентация. При един съпоставителен анализ, следните черти на двете теории се различават в няколко аспекта:

Ако трябва да се направи равносметка на концептуалния апарат, който КТМ, както и сродните й теории предлагат, с оглед на съпоставителния инструментариум по отношение на метафоричността в анатомията, трябва да се отбележи, че нейното приложение дава широк спектър от възможности, липсващи при ТКС. Така например, контрастивният анализ черпи от възможността за диференциация на типологията на метафоричността в българската и английска анатомична номенклатура. Друго важно предимство на КТМ е, че сферите са устойчиви единици, вкоренени в дългосрочната памет и в езиковата практика. Номенклатурната анатомична система е точно такъв устойчив вид, чиито значения са, в голямата си част, фиксирани в езика. От своя страна, ТКС борави предимно с ментални пространства, които са временни построения. Разделението на конвенционални и неконвенционални метафори, при цялата им относителност, е следствие от концептуалния апарат на КТМ. Още повече, Лейкоф и Джонсън (1980) осветляват и механизма на концептуалната метонимия, залегнала в основата на множество метафорични и чисто метонимични понятия. Като се има предвид, че термините в анатомията в огромното си мнозинство са отдавна установени, КТМ дава необходимия обхват и дълбочина на анализ.

Теорията за концептуалното сливане, както е подчертано по-горе, е по-успешна при анализа на механизмите на концептуализация на метафоричността, а не толкова при изясняването на типологията на метафоричните анатомични термини. Ясно е, че повечето елементи, които се взимат предвид при анализа на понятията, дават по-добра картина на процеса на изграждане и структуриране на концептуалната метафора. При тази теория има не просто картиране на елемент от сферата източник в сферата цел, а се конструира много по-сложен модел, отчитащ както взаимодействието на различните понятия и взаимозависимости, така и механизмите на проекция в тяхната детайлност. Съществуването на генерично пространство и резултативно понятие в пространството на сливане подчертават холистичния аспект на теорията, която се стреми да обясни цялостния модел на категоризация и концептуализация. ТКС е особено плодотворна при изследване на композитите, важна част от анатомичната терминология.

Бенчеш (2006), например, представя анализа на мрежата с единичен обсег belly button. Въпреки че, строго погледнато, този композит е разговорен вариант на думата navel (лат. Umbilicus), на български пъп, предвид по-широкото разбиране, което се възприема от когнитивната школа в терминологията (Темерман 2000, 2002), ние можем да отнесем belly button не само към общоупотребимата, но и към специализираната лексика, както и към терминологичния дискурс.

Друг много интересен пример, който илюстрира по-голямата детайлност при описанието на концептуалния механизъм на ТКИ, е терминът дихателна тръба - windpipe. По подобие на горния пример, той не е част от строго номенклатурната анатомична терминология, а е също така от общоупотребимата лексика. Словосъчетанието дихатeлна тръба включва както характеризираща (дихателна), така и идентифицираща (тръба) метафора (Арутюнова 1979), като и двете са неконвенционални. Терминът windpipe е съставен от две части - wind и pipe, като само втората част pipe е неконвенционална, докато wind е употребена със значението breath, т.е. тя е резултат на вторична номинация (Попова 1990):

The American Heritage® Dictionary of the English Language, Fourth Edition ©2000

Wind: 1. a. Moving air, especially a natural and perceptible movement of air parallel to or along the ground. b. A movement of air generated artificially, as by bellows or a fan. 2.... 3.... 4.a. Breath, especially normal or adequate breathing; respiration

Анализ от позициите на теорията за сливането:

Windpipe

Input 1: Pipe for breathing, Tube-shaped Hollow, Blow air (wind);

Input 2: Trachea (anatomical structure), Cylinder-shaped Hollow, Breathing.

Генерично пространство: Shape, Motion, Medium

Бленд: Windpipe - A tube-like portion of the respiratory (breathing) tract

Фигура 3. Бленд на понятието windpipe

Понятията от съответните входове селектират връзките си, като са в постоянно взаимодействие. Генеричното пространство съдържа "нефиксираните" референти (Алексиев 2005), отговарящи за терминологичната метафорична концептуализация. Фактът, че взаимодействието на отделните понятия не е еднопосочно, както е при КТМ, дава възможност за формирането на нови връзки и съответно понятия, което е предпоставка и за изследване на дискурсивните аспекти на новосформираните понятия, нещо по-трудно приложимо при употребата на категориалния апарат на КТМ. В този смисъл теорията на сливанията е "по-съвременна", имайки предвид дискурсивния ракурс на повечето основни съвременни теории за езика и мисленето. При анализа на формални блендове, каквито са анатомичните термини, този факт е предпоставка за изследването на измененията, които оказват културните валенции, характерни за всеки отделен език. Така, въпреки номенклатурния си характер, анатомичната терминология, както и специфичните анатомични езикови системи, могат да бъдат проследени в тяхната контекстуална и динамичноразвиваща се природа.

Заключение

Макар че КТМ си остава водещия подход при анализа на метафоричността, ТКС предлага нови възможности, основани на дискурсивни предпоставки. Анатомичната терминология е развиваща се област, въпреки строгия си номенклатурен порядък, опосредстван и от латинската номинация. Още повече, при съпоставителните изследвания на анатомичните термини в два или повече езика, комплементарността на горепосочените подходи мoже само да е от полза както при метафоричната идентификация, така и при структурно-функционалния анализ.

ЛИТЕРАТУРА

Алексиев 2005: Alexiev, B. Contrastive aspects of terminological metaphor. Ph.D. dissertation. Sofia: University of Sofia, 2005.

Арутюнова 1979: Арутюнова, Н. Д. Языковая метафора (ситаксис и лексика). // Лингвистика и поэтика. Москва, 1979.

Баранов, Караулов 1991: Баранов, А. Н., Караулов, Ю.Н. Русская политическая метафора (материалы к словарю). Москва, 1991.

Бенчеш 2006: Benczes, R. Creative Compoundng in English. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2006.

Еванс, Грийн 2006: Evans, V., Green, M. Cognitive linguistics: An introduction. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2006.

Грейди 1997а: Grady, J. Foundations of meaning: primary metaphors and primary scenes. Ph.D. Dissertation, Berkeley: University of California, 1997.

Грейди 1997б: Grady, J. Theories and buildings revisited. // Cognitive Linguistics, 8(4), 1997, pp. 267-290.

Грейди 1999: Grady, J. A typology of motivation for conceptual metaphor: correlation vs. resemblance. // Metaphor in cognitive linguistics. R. Gibbs, G. Steen (Eds.). Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins, 1999, pp. 79-100.

Джонсън 1987: Johnson, M. The body in the mind: The bodily basis of meaning. Chicago: Chicago University Press, 1987.

Крофт и Круз 2004: Croft, W., Cruse, D. A. Cognitive Linguistics. Cambridge: Cambridge University Press, 2004.

Лейкоф и Джонсън 1980: Lakoff, G., Johnson, M. Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago, 1980.

Лейкоф 1987: Lakoff, G. Fire, women and dangerous things. Chicago: University of Chicago, 1987.

Лейкоф 1993: Lakoff, G. The contemporary theory of metaphor. // Metaphor and thought. Ed by A. Ortony. Cambridge: Cambridge University Press, 1993, pp. 202-251.

Лейкоф, Джонсън 1999: Lakoff, G., Johnson, M. Philosophy in the flesh: The embodied mind and its challenge to Western thought. New York: Basic Books, 1999.

Ланакър 1987: Langacker, R. Foundations of cognitive grammar. Stanford: Polity Press, 1987.

Пачева 2005: Пачева, Св. Метафоричният език на съвременната българска академична медицина. Докторска дисертация. Пловдив: Медицински университет - Пловдив, 2005.

Пенчева 2011: Пенчева, М. Когнитивна лингвистика. Речник на понятията и термините. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2011.

Попова, 1990: Попова, М. Типология на терминологичната номинация. София: Издателство на БАН.

Талми 2000: Talmy, L. Toward a cognitive semantics. Cambridge, MA: Massachusetts Institute of Technology, 2000.

Темерман 2000: Temmerman, R. Towards New Ways of Terminology Description. The Sociocognitive Approach. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins, 2000.

Темерман 2002: Temmerman, R. Metaphorical models and the translator’s approach to scientific texts. // Linguistica Antverpiensia. New Series 1 - Linguistics and Translation Studies. Translation Studies and Linguistics. Leona Van Vaerenbergh (ed.), 2002, pp. 211-226.

Уреня 2011: José Manuel Ureña Gomez-Moreno. Metaphors in Specialised Language: An English-Spanish Comparative Study in Marine Biology. PhDThesis. Granada, Spain <http://granada.academia.edu/httplexiconugresurena/Papers/835759> (16.09.2013).

Фоконие 1994: Fauconnier, G. Mental spaces. New York: Cambridge University Press, 1994.

Фоконие 1997: Fauconnier, G. Mappings in thought and language. Cambridge: Cambridge University Press, 1997.

Фоконие, Търнър 2002: Fauconnier, G., Turner, M. The way we think: Conceptual blending and the mind's hidden complexities. New York: Basic Books, 2002.

© Ивайло Дагнев, Мария Сайкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2013, № 9 (166)