* * *

web | Признания пред Бела Цонева

От сиви снегове поръсени,
под клоните на жълти явори,
ливадите мълчат навъсени
като леговища на дяволи.

Внезапните трагични образи
са сигурно едно съзнание,
че няма стихове без подлози
и няма проза без мълчание.

Обществен като биография
и автентичен като жестове,
през купища от епитафии
понякога сънувам детството.

Там някъде шумят дръвчетата
по клоните с безгрижни викове,
или там някъде зверчетата
живеят като светли мигове.

След кратките случайни радости
отново тръгвам срещу вятъра
към снеговете по ливадите
или към моите разпятия.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.