 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания пред Бела Цонева
Препъва ни живота
и както ни препъва,
с езическа самотност
душите ни изпълва.
Росилки из тревата,
съвсем случайни круши
през воплите на вятър
разсеяно ни слушат.
Не свети много ясно
това, което смята
поетът за прекрасно
в квадрата на словата.
Не са съвсем известни
и крайните му цели,
които като песен
единствено са зрели.
Тогава нещо казва,
че трябва да се любим,
доколкото се мразим
и колкото сме груби.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.