* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Над чувствата една представа
за лична стихотворна вечност
неосквернена продължава
да озарява всяка вечер.

Под светлината й велика
или под златния й купол
условностите на езика
изглеждат като мръсна глупост.

Сложи ръцете ми тревожни
до устните си неспокойни
и в сянката на жив каторжник
ги запомни като достойни.

Те бяха чисти и работни
под пламъците на словата
и много малко от живота
оставяха на суетата.

На свечеряване помилвай
детето ни, добро и умно,
като му кажеш много мило
да ни разбира и без думи.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.