SMS: КРАЯТ НА СВЕТА

Христо Карастоянов, Миряна Минкова

web | web

I.

Беше като всяка нощ... Въртеше се в усуканите си чаршафи, изтормозен от редовното безсъние, от което нямаше спасение. Очите му уж се затваряха, но той знаеше, че в мига, в който наистина отпусне клепачите си, светкавично ще се разсъни. Пак си беше намерил някаква забутана кабелна телевизия, където по това време обезателно пущаха филм - ужасна останка от годините на гаражното видео, с ония отвратителни гъгнещи гласове на отдавна похабените ленти. Филмите изобщо не го интересуваха, защото и без друго никога не им беше хващал началото. Но със сигурност го приспиваха: просто знаеше, че ще заспи като посечен, додето гледа филма, макар да беше сигурен, че после ще сънува някакви тържествени и жалки глупости, за които дори и в съня си щеше да разбира, че са с думите от филмите, които се сменят през тия мътни часове по кабеларката. Поне нямаше реклами - рекламите го хвърляха в безпомощен гняв.

Този път филмът беше за края на света. Нямаше представа дали му е такова заглавието, обаче от приказките на тюхкащите се по екрана герои излизаше точно това: идваше краят на света и те там нещо се караха, нещо си уреждаха някакви сметки кой на кого е изневерил - обичайните работи...

Вече се надяваше, че скоро ще се отнесе и ще подкара ония тъпи сънища, когато старата му моторола бибипна на масата: някой му пращаше sms.

Изпъшка отчаяно и се пресегна. В призрачната резеда на надраскания дисплей пишеше: "СъобщеНия. ЧеТене сеГа?" - и той натисна "ok"...

И после отведнаж прочете:

"Gledam film za kraya na sveta :)) A ti?"

Погледна изненадано към телевизора, където тъкмо в този миг се беше появил суровият надпис "ТРИ ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА" - а след това сви недоверчиво устни и се взря в телефонния номер след съобщението...

Нищо не му говореше.

Въздъхна повторно и написа мрачно:

"I az, no koy pita?"

Изпрати написаното обратно на абсолютно непознатия номер, после се облегна на възглавницата и запали цигара. Вече се беше разсънил безнадеждно, та се опита поне да разбере какво става във филма, само че тия там продължаваха да се карат и да си напомнят, че идва краят на света. Спомни си, че според онзи надпис оставали три часа до апокалипсиса, но той пък не знаеше от преди колко часа са започнали отброяването тия малоумници...

Телефонът изписука отново. Взе го и прочете:

"Imash li predstava ot koga e zapo4nalo otbroyavaneto na 4asovete?"

Усети се, че зяпва. Видя му се налудничаво цялото това съвпадение..., тъй че написа гневно: "Be koy si ti, po diavolite??????" - но апаратчето писна още докато го изпращаше. Учуди се на тази бързина..., само че отсреща просто продължаваха предишното си съобщение...

"Tam pisheshe "tri 4asa do kraya na sveta", oba4e nе kazvat ot koy 4as sa po4nali da broyat!"

Изпсува през зъби и отново попита КОЙ го безпокои, а отговорът пристигна светкавично:

"4e koy mozhe da e? Da ne bi veche da sme se zabravili?"

Надигна се и бързо написа:

"Niamam predstava koy si, seriozno ti kazvam!".

Изстреля съобщението в нощта, а отговорът отново не закъсня.

"E bravo :)) - му пишеше ехидно някой от непознатия номер - Ve4e ne se i poznavame!"

Сега наистина започна да се ядосва. Цялата тая работа много му напомняше за едни други времена, когато го будеха посред нощ непознати хора - ту сбъркали номера, ту умиращи от скука и набиращи случайни номера, за да си правят гадни шегички. Само че това на масата пред него нямаше нищо общо с някогашния му телефон - оня, червения, с шайбата, която се въртеше накриво, а на цифрата пет обезателно запъваше. Това тук уж беше GSM, високи технологии, двайсет и първи век и всякакви такива, от които можеше и нищо да не разбира, но едно поне знаеше - че няма преплитания и криви шайби, които набират погрешно всякакви цифри на чужди номера...

На екрана на телевизора ония там нещо се разбягаха по някакви покриви и блесна епично нов надпис: "ДВА ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА!"

"Vidia li? - пристигна незабавно новото съобщение - Ostanaha dva 4asa do kraya na sveta, a oshte ne znaem za kakvo stava duma :) Kakvo pravim nie!"

Този път направо стана от леглото и запали лампата. Отиде в кухнята и си наля ракия, но тъкмо отпи, когато моторолата писна оттатък в стаята. Изтича и прочете:

"Dоna e :) Ne mozha li da se setish!"

Той обаче сви недоверчиво устни: не си спомняше да познава някоя Дона. За всеки случай взе бележника с телефонните номера, прелисти го и провери на "Д". Имаше Дончо Маринов, Дончо Пенев, Дончо Балакирев (макар че това всъщност беше Андон Балакирев), но нямаше нито Дона, нито Донка. "ОТгоВори На СъобщеНиеТо" - го призоваваше моторолата му с първобитния си правопис, и той въздъхна.

"Ne poznavam nikakva Dona - написа. - Imate greshka."

Отговориха му веднага. "Hubavo! - му пишеха - 4akay malko taka: prashtam snimka!"

След няколко секунди съобщението продължи: "V legloto li si :) Zashtoto moga i gola :)) Reshavay, 4e vizhdash kakvo stava: idva krayat na sveta!!!!!!"

Трепна и почувства някаква унила тръпка да преминава през гърдите му, а после да угасва някъде в гърлото..., но апаратчето моментално мигна резедаво. И продължението гласеше: "Spokoyno, priyateliu: maytapia se, estestveno! Shte bada v nay-prili4en vid. Prashtam!"

Кой знае защо взе дистанционното и намали дуднещия глас от телевизора. Стана тихо и той чу равнодушното скърцане на щурец в мрака отвъд прозореца. Беше задушно и в мътилката на тази задуха той усети дъх на булско перо и сурови фъстъци - мириса на собствената му пот под мишниците.

Телефонът бибипна весело и той припряно забучи палеца в зеления "ok". Прочете: "НесъвмесТим формаТ"... Изцъка разочаровано с език и се приготви да отговори.

Точно тогава сбърка... В нетърпението си вместо стрелката надолу натисна другата, която сочеше нагоре, и без да погледне какво пише - натисна припряно "ok".

И с ужас прочете: "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи".

Беше избрал фаталното "ИзТрий Вс. СъобщеНия".

Замръзна така по средата на стаята, зяпнал отчаяно онова "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи", и го гледа чак додето резедата се стопи отведнаж.

На телевизора вече пишеше "ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ ДО КРАЯ НА СВЕТА" - но той изстиваше в стаята си, стиснал телефона и взрян в стъмнения му дисплей...

И сигурно затова не видя надписа.

Христо Карастоянов

II.

Ставаше дума за края на света или поне така разбра от петте минути, в които екранът успя да задържи вниманието й. До един филмите, които даваха, изглеждаха измислени и абсурдни, както например в тоя: преди края на света героите си ходеха на работа. Не знаеше какво би правила, ако беше краят на света, но определено нямаше да иде на работа! По-вероятно щеше да набере най-близкият си човек, който и да беше той, и да му каже нещо. Но какво ли щеше да му каже... Взе телефона и съсредоточено започна да пише: "Gledam film za kraya na sveta. Ti kakvo pravish?" Потвърди изпращането. Може би щеше да го помоли да остане при нея, докато краят на света най-после дойде.

Погледна разсеяно към телевизора. Във филма имаше някакви герои, които тичаха по улиците и известяваха оставащото време: "ТРИ ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА!" Ако оставаха три часа до края, най-вероятно щеше да се моли. Казват, че при състояния на краен стрес (не можеше да си представи, че краят на света ще бъде друго) е възможно човек да прояви неподозирани за самия него способности. Не става въпрос да проговориш френски, но за по-лесни работи. Тези знаеха отдавна - бяха си напълно спокойни. Телефонът изписука.

"Az sashto. No koi pita?"

Дали той гледаше същият филм? Интересно откога е започнало броенето.

"Otkoga li e zapochnalo broeneto?" - написа и натисна YES за изпращане. После си спомни, че не беше му казала какво броене, в случай че не гледаше същия филм. "Би било много шантаво ако гледа същия" - помисли си и потърси отново sms-а му, за да отговори и да може да го изтрие едновременно. "Kazaha che ostavat 3 chasa do kraya na sveta, no ne kazvat ot koy chas sa pochnali da broyat".

Ако тя разбереше днес, че утре ще свърши светът, стресът би бил огромен! Може би достатъчен, за да развие някоя неподозирана способност на физиологията или на духа си. Може би щеше набързо да се научи как става левитацията. Левитация ли се казваше това, дето можеш да местиш предмети с ума си? Не. Левитация май беше да преодолееш собствената си гравитация. "Levitatsia li se kazvashe tova deto mo" - започна да му пише, но по средата на съобщението телефонът изписука отново. От бързане забрави да запази съобщението.

"Koi si ti?" - пишеше. Ха така!

"Ha taka - написа бързо без дори да гледа буквите вече. - Ha taka! Svetat mozhe da svarshi a ti dori da ne mi pomnish nomera veche :)" - и го изпрати. После се върна да изтрие съобщението му, за да е сигурно, че в кутията на телефона ще остане място за следващото. Запазваше някои съобщения, някои, които имаха сантиментална стойност за нея. Имаше дори някакви от миналата година. Така, кутията й постоянно се препълваше. В тоя момент на екрана се изписа "ОСТАВАТ ДВА ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА".

"Vidya li? Dva chasa do kraya na sveta a nie s teb edva sega otkrivame koi sme".

Изпрати го и се загледа за миг-два в екрана, където героят (май главният) беше решил да изчака края на света в дома си напълно сам. "Не беше имал време да каже на никого кой е..." - помисли си тя и светкавично взе телефона отново.

"Dona e be! Ne mozha li da se setish!"

Отговорът пригна също толкова светкавично: "Imate greshka. Ne poznavam nikakva Dona."

За момент се ядоса, но после реши, че това сигурно е някоя от шегите му. Прииска й се да си поиграят, както той вече беше започнал: "Da ti izpratya li snimka? V legloto sam, moga I gola. Iskash li?" Потвърди изпращането и побърза да му напише, преди да е отговорил с да. "Sheguvam se. Shte ti pratya normalna". След това обърна телефона и се усмихна широко срещу окото на гърба му. Намери последния му sms в кутията и му отговори, закачайки снимката. После изтри съобщенията.

...този път телефонът не изпиука на секундатата. След половин час още нямаше нищо. След час още нямаше нищо. Дона го държеше на масата пред себе си и нетърпеливо го поглеждаше. Нищо.

* * *

На сутринта го срещна на спирката, сведе поглед и го изчака, докато се приближаваше. Само ще го попита как е свършил филмът и това е.

- Какъв филм? - учуди се той.

И тогава тя го погледна и видя, че той наистина нямаше представа.

Миряна Минкова

© Христо Карастоянов, Миряна Минкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2005, № 10 (71)