Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧАТЪТ* ИЛИ ЗА ИМЕТО И НОВИТЕ НИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Десислава Недялкова

web

 

И тъй в един човек играя аз
безброй лица и всички недоволни ...
И във какъвто и да се превърна,
на мен - пък и на всички по земята,
които носят името "човек",
не ни харесва нищо, докато
сами ний станем нищо и с това
се свършва всичко...**

Уилям Шекспир
"Ричард II", V действие, 5 сцена

Странно нещо е склонността на човек да търси различна обвивка, с която да облече мислите и духа си. Изкушение е съзнателно да се претвориш, за кратко или за по-дълго време, и да се явиш пред света с ново име, не дело на някой друг, а от теб самия избрано. Да си изградиш нов стил на мислене, на изразяване, съответстващи на новото ти име, да бъдеш Ти самият и някой друг едновременно. Да бъдеш човек без лице, без жестове, погледи, мимики. Там, където само Словото говори за теб, и е единственото, което може да даде представа кой си ти или кой би искал да бъдеш. Да се сближиш с хора, които може и изобщо никога да не срещнеш и представата за които създават Словото и твоето собствено въображение. Да си част от едно несекващо забавление, чието начало се размива в близкото минало, а краят ... краят изглежда колкото невидим, толкова и невероятен, поне докато компютрите и Интернет съществуват. Кой би устоял пред такова предизвикателство?!

Началото. То е колкото просто, толкова и недотам във възможностите на всеки българин. Свързвате се с Интернет, влизате в страницата с адрес www.dir.bg и натискате бутона, носещ благозвучното име "На Лафче". Пред вас се отваря прозорец, където трябва да напишете прякор или по-разпространения му англоезичен вариант ник***, който вие сами си измисляте. След това спускате менюто със стаите, избирате коя от тях искате да посетите и ако някой не ви е изпреварил, спирайки се на същия ник, влизате вътре и се озовавате сред непознати събеседници, които тепърва ще трябва да опознавате и които ще проявят не по-малък интерес към вашата особа. Екранът пред вас се изпъстря с разноцветни никове и постоянно разменящи се реплики. Хората просто не спират да говорят. Ще доловите техните викове, шеги и закачки, ще "чуете" техния смях, ще присъствате на невинни флиртове и докато прочетете два екрана със съобщения, ще усетите, че тази невероятна и динамична атмосфера ви е грабнала, че вече сте част от нея. Понякога първите опити да завържете разговор с присъстващите не дават обнадеждаващ резултат, особено ако сте избрали ролята на пасивен участник. Поздравете всички в стаята, включете се предпазливо в нечий чужд разговор, разменете няколко думи с един или двама. Неусетно ще откриете, че водите диалог - на пръв поглед неангажиращ и безсмислен, но съдържащ тръпката на неизвестното и провокиращ любопитството ви. Диалог, който поставя началото на вашето присъствие в чата и след който, при следващото ви влизане, ще ви поздравят стари познати.

Едно от предимствата на този вид комуникация е нейният жив характер, чужд на унилостта, тъгата, песимизма, на всичко, което е белег на отрицателни емоции, изключвайки темата, наречена "БТК и качество на връзките". Разговорите почти не засягат сериозни теми, далеч са от наболелите проблеми на деня, изпъстрени са с шеговити закачки. Хората, които влизат в чата да си поговорят, го правят, водени от идеята да се забавляват, да избягат от някакви неприятности, да заличат лошо впечатление, да се озоват за малко отвъд делничното и обикновеното, да разтоварят съзнанието си. Ако намерите група сродни души в емоционален или интелектуален план, ще прекарате чудесно. Сред новите ви познати можете да откриете изключително интересни хора, общуването с които има вероятност да се пренесе и в истинския живот и така да намерите в тяхно лице приятели. Разбира се, още в самото начало трябва да свикнете и с мисълта, че чатът има и своята сенчеста страна. Там със сигурност ще срещнете хора, чието присъствие е далеч от безобидното забавление - от пускането на дразнещи съобщения, пълни с обидни и груби изрази, и "наводнения" /зареждане на огромно количество данни или задействане на повторяеми действия, за да пречат на другите да говорят/ до по-сериозни последствия като липсата на дискретност, резултат от неблагоразумието ви да се предоверите на недостатъчно проверени хора или сблъскването, понякога, с неприятни моменти, надхвърлящи рамките на компютърното общуване. Ако все пак пристъпите към познанството си с тези нови и непознати за вас хора с приемлива доза предпазливост, както обикновено постъпвате в действителния си живот, ще можете по-добре да се забавлявате и по-пълноценно да общувате в чата с хора, които някой ден спокойно бихте могли да наречете свои приятели.

С настоящия материал ще направя опит да обясня склонността на човек да играе с различни образи чрез една съвременна форма на комуникация, каквато е чатът, да изясня ролята и значението на името за превъплъщението в чата и да потърся, може би, чрез тези стремежи за постигане на друга идентичност новото разбиране за чуждия "свой" в нас.

В многобройни традиции, още от най-ранните, човекът е описан като синтез на света, умален модел на универсума, микрокосмос. Принципите, които командват движенията на човека, и тези, които управляват всемира, са взаимносвързани и съответстват едни на други. Представата, мисленето и поведението на конкретния човек, възприемани като механизми за съчетаване на универсалното и уникалното в единството и целостта на човешката личност, са в основата на убеждението за личността като универсум в индивидуално неповторима форма ... съчетание на универсално безкрайното и индивидуално особеното.1 Отърсването от собствената личност, от собствената идентичност е рядка привилегия, а умишленото търсене на друг образ и друга идентичност е израз на една дълбока вътрешна потребност да търсим и изразяваме различието си от останалите хора, да показваме своята уникалност. В съвременната социокултурна ситуация от висока степен на значимост са идентификаторите, чрез които описваме себе си като обвързани с конкретна група, общност и общество. Потребността да се мислим уникални и да изразяваме различието си от останалите като специфично "наше" е заложена от древни времена. Тази потребност има своите проявления и в съвременността. Нашите етнични, религиозни, национални, професионални и други характеристики се вплитат по своеобразен начин и изграждат образите ни вътре в "нашата" общност или със значимото, отделящо ни от другите.2 Изследването на тези уникални прояви на човешката личност представя в по-общ план моделите на човешкото според различните общности и общества, т.е. идеята, че човекът е и такъв, какъвто го интерпретират отделните общности и общества чрез своите културни притежания.3

Моделирането на новата, на другата идентичност е в тясна зависимост от характера на "новата" общност, към която се определяме. Изискванията на тази общност изграждат нейната локалност и задават определени параметри при създаването на различния, на другия облик. Локалната принадлежност е израз на съществуване по определен начин в света и спрямо околните, на припознаване на културно наследство и бит, продукти на исторически опит и преживяно всекидневие.4 Чатът, възприеман като специфично пространство и конкретна, обособена общност, налага своите ограничения, които се движат между идеята, подсъзнателната представа за "другия" в нас, въображението и свободата, лекотата и богатството на словото, с което си служим. Първата, основна и най-важна характеристика на новото ни "Аз", това, което поставя началото на другата ни идентичност, е нашият ник. Чатът предлага възможност за представяне на собствената, на една частично променена или съвършено нова самоличност за определен период от време, избиран индивидуално от всеки участник, и компютърно пространство за реализация на новия образ, т.е. имаме конкретна проява на локална идентичност. По-голяма част от изследванията върху локалната идентичност показват, че да се определиш по отношение на едно място е по-точно да се самоопределиш към начина да съществуваш в света и спрямо другите, към културно наследство, продукт на едно историческо развитие и на опита, на преживяванията на всекидневието.5 Новата ни идентичност носи всички белези на определението "локална". Името, което сами си избираме и около което постепенно изграждаме една нова личност, е първата и основната черта на нашето пълно или частично превъплъщение, първото проявление на културния ни "опит". Ако се вгледаме внимателно в екрана на компютъра, ще видим изключително разнообразие от никове - своеобразни, оригинални, провокиращи. Носителите им обикновено или търсят отъждествяване с избрания ник още в самото начало и представят на чат-аудиторията един почти изграден образ, със съответстващи език, маниери и възгледи, или провокират въображението на останалите в чата, изграждайки постепенно новия си образ, водени именно от техните предположения. В повечето случаи привържениците на първата линия на поведение остават най-близо до "оригиналното Аз", позволявайки си, може би, повече или по-малко свобода на държание и на изразяване с идеята да "доразвият" собствената представа за себе си. Последователите на втората линия могат да бъдат опрделени като "неспокойни изследователи", за които е характерно не просто разнообразието, а многообразието. Сред последните най-често се срещат онези "авантюристи", избрали си повече от един ник, дори някои от тях всеки път влизат в чата под друго име.

Едно по-близко вглеждане в използваните никове показва не само богатство и разнообразие, но е и ярко свидетелство за вечно търсещия дух на българина. Като първа група в търсенето на нова идентичност могат да бъдат определени никовете, носещи имената на познати литературни герои - Джийвс, Устър, Мук, Пипи, Духче, ДАМА ПИКА, Алиса, Ламя, Смехоран, Баба Яга, Питър Пан, Гетсби, Малвина, Снежанка, Азазел, Ромео, Лолита, Петкан; на персонажи от митологията - Зевс, Хера, Нефела, Венера, Афродита, Аврора; от Свещени религиозни книги или свързани с религията въобще - Библията, Господ, ДЕВА МАРИЯ, Коранът, кармелитка. Киното и телевизията също оказват влияние при избора на ник - Йохохо, Зоро, ТИТАНИК, КАРАКОЧЕВ, Злобил, Крокозъбъл, Сънчо, Арабела, мистър Бийн, кака Лара. Избират се имена на животни, птици и растения - Скорпион, тапира, жрЕБЕЦ, Вълк, хиена, Пате, Мечо, Бобър, елен, славей, Тревичка, Слънчоглед, Ягодка, Лайкучка. Значително по-малко са предпочитанията към наименованията на държави и области - Germany, BAVARIA; и никовете, съставени изцяло или частично от цифри - 001, 69, N9, 824, М193/96/29, воХУ23, 12.30, 14.30, 14.40, 15.10 /част от тези никове съответстват на часа, в който носителите им влизат в чата/. Някои спират избора си на имена на популярни личности от настоящето, от близкото или далечното минало - Bekam, Clinton, Fidel, Годжи, armani, AlCapone, Наполеон; или на имена, следващи фолклорната ни традиция - КараКольо, Поп Грую, Луд Гидия, Гламчо. В чата често се срещат хора, избрали за свои никове чуждоезични имена или просто останали верни на своите - Сандра, Шан, Памела, Кейти, Джамал, Йозеф, Ханс, Тео, Жожо, Кико, Панчо. Най-многобройната група никове е свързана с черти от външността или характера, дори със социалното положение. За целта и изразните средства са най-разнообразни - съществетелни и прилагателни имена, глаголи, причастни форми, словосъчетания, несамостойни части на речта: Блудница, Връх, she, Ч.Ч. /Чати Чатев/, Залез, Лято, Кралицата, icecream, Комшията, комплимент, Неудачник, Милейди, братчет, КРАСТА, BOSS, Мома, Желание, Куклата, ЕНИГМА, ПАТРИОТ, мамче, МЪКААА, Захарче, Слънце, адаша, ТАРИКАТ, Дивачка, пилата, Вуйчо, Очко, Оператор, Свирчо, Графиня; Стария, Свободен, рошавия, Красив, Изоставен, обиЧлиф, Раздвоена, ДОБЪР, Малоумната, оЧовеЧен; go, Ида, Умрях, ШаМра, Шавам; Загорял; Малката Гад, Гола Вода, ЛУД СЪМ, НаДвеРакии, Начашка, Гаден Номер, Кой ли е, Ядох тиква; Пък, Цъф.

Няма да правя опит за детайлно проучване на самите никове и средствата за тяхното представяне, това ще надхвърли целта на настоящия материал да проследи постигането на нова идентичност посредством избора на ново име и чрез него изграждането на нов, друг, различен образ. За избора на всеки ник има обяснение, което най-добре можете да получите от самите притежатели и е един хубав повод да започнете разговор. Изброяването на толкова много никове по-горе всъщност представя само малка част от никовете на хората, които правят от чата забавление. Съществена част от това забавление е възможността, която чатът дава на участниците да играят, да се превъплъщават, да лицедействат. Началото на това превъплъщение или ако използваме старата славянска дума - лицедействие, е поставено с избора на име и с потапянето в тази нова идентичност, с въплъщаването в новия образ. Лицедействието е винаги конкретно. То е конкретно състояние от конкретен процес на конкретен лицедействащ. Лицедействието е такова състояние на лицедействащия, което предполага диалог. Актът лицедействие не може да бъде осъществен без наличието на диалог.6 Чатът дава възможност не просто за диалог, а за разговор в реално време. Това означава, че обменяте въведен от вас чрез клавиатурата текст с други хора, които също като вас седят пред компютрите си и пишат. Нещо повече - чатът ви дава възможност да говорите с неопределен брой събеседници на съвършено различни теми, без разговорите ви да се преплитат и да се сливат в един общ разговор, а това в реалния живот е невъзможно. Усещането, че всичко става незабавно и независимо от разстоянията между участниците, е удивително и "заразява". Чатът е една съвременна форма на диалог, която позволява превъплъщението да придобие неповторим, уникален вид.

Лицедействието на участниците, диалогът помежду им започва от името. Името е повратният момент в трансформирането, в преминаването на границата между старата и новата идентичност. Извикването, призоваването на новото име се отъждествява с обръщение към неговия носител и неговата идентичност. Назоваването на името извиква този, комуто то принадлежи. Името на всяко нещо е звукът, получен под въздействието на подвижните сили, които го съставляват. Произнасянето на името създава или представя предмета, респективно човека. Име и форма /нама и рупа/ са същината и субстанцията на индивидуалната проява: те я определят. Когато е невъзможно в конкретно локално пространство името да се свърже с някаква предполагаема форма, както е в случая с чата, тогава името и словото, което го съпровожда, поемат функциите да изградят формата. На формата се пада второстепенна роля. За древните египтяни личното име е нещо повече от средство за разпознаване. То е съществено измерение на личността. Египтянинът вярва в творческата и задължителната сила на думата. Името е нещо живо. В името откриваме всички особености на символа: 1. то е изпълнено с определен смисъл; 2. с изписването и произнасянето на едно име неговият собственик заживява или животът му бива продължен, а това съответства на символния динамизъм; 3. познаването на името дава власт над собственика му - това е вълшебната страна, тайнствената връзка на символа.7 Силата на името не е единствено китайска, египетска или еврейска, трудно е да се свърже с определена цивилизация или религия - тя е част от примитивния разум. Да знаеш името и да го произнесеш точно, означава да въздействаш върху съществото или предмета. Оттук идва и стремежът да се научи името, да се разбере кой е неговият носител, да се обяснят неговите мисли и постъпки.

С избора и влизането в новото име и в предполагаемата представа за неговия носител всъщност се преживява чувство на пробив от една действителност към друга, постига се вътрешно превъплъщение на друго равнище на съзнание. В тази връзка асоциацията с маските и обредните действия, включващи маскирани лица, е неизбежна. Използването на маски и древните обредни действия с маскирани лица имат за цел съживяването на равни интервали на митовете, обясняващи произхода на всекидневните обичаи. Маските изпълняват социална функция - церемониите с маски са космогонии в действие, които регенерират времето и пространството. С това средство те целят да измъкнат човека и стойностите, които той олицетворява, от промените, поразяващи всичко в историческо време. В инициационните ритуали маската приема малко по-различен смисъл. Маскираният въплъщава духа, който учи хората. Играта и танците с маски внушават на юношата убеждението, че умира с предишната си същност, за да се роди със същността си на възрастен. Етнолозите сравняват използването на маската с практическите методи за постигане на мистичния живот, средство, предназначено да отведе в екстаза, тъй като съдържа в себе си Бога или духа, т.е. маската е медиатор между две сили. В конкретния случай името, никът, се явява пред останалите в чата като маска, скриваща личността на носителя. Маската представлява модалност на проявлението на универсалното "Аз". Личността на носителя й обикновено не се изменя от това, т.е. "Аз" остава до голяма степен непроменено, незасегнато от евентуалните си проявления.8 От друга страна, обаче, изменение чрез адаптацията на влизащия към неговия ник е същинската цел на влизането в чата и играта с новото име.

С името в чата идва нова маска, с която влизащият поема новата си роля. Дали превъплъщението ще бъде частично или пълно, решава само носителят на новото име. Ситуацията е негова, защото тя е образ на неговия свободен избор, и всичко това, което тя му предоставя, е негово, доколкото то го изобразява и символизира.9 Умишлено или несъзнателно, в избора на ново име и в търсенето и изграждането на нова идентичност човек неволно следва подсъзнателната си психологическа представа за самия себе си или въплъщава в новия образ онези характерни черти, представи, мисли и възгледи, които не притежава и от които има нужда, за да уравновеси своето присъствие в света. Няма значение дали си е избрал един или повече никове, дали мъж избира женски ник или обратно и влизайки с него в чата, се превъплъщава в жена или мъж с всички произтичащи от това промени в поведение и възгледи. Колкото по-малко участници в чата заподозрат стар познат под новата идентичност, толкова по-успешно е било превъплъщението. Тогава емоционалното изживяване е изключително, с нищо несравнимо. От дълбока древност винаги се е предполагало действително тъждество между името на лицето и неговия външен вид и поведение. Ако ви се удаде случай да се запознаете лично с хората, с които вече сте разговаряли в чата, ще откриете физическа прилика между този човек и ника му или поне несъзнателно ще я търсите. Ще ви се предостави възможност да сравните действителния човек с представата, която вие и собственото ви въображение сте си изградили за него, водени от неговите думи, мисли, поведение.

Влизането в новата идентичност изправя участника пред предизвикателството да даде живот на новото си име. Словото е връзката между носителя и неговия ник, между влизащия и останалите в чата и по тази причина от изключително значение е участникът да намери най-подходящите думи, с които на накара новия си образ да проговори и да изложи пред другите в чата своите мисли и възгледи. Доколко използваното слово ще покрие или ще покаже различия в представата на страничните наблюдатели, предварително създадена от асоциативната връзка между ника и минало тяхно преживяване, доколко новият образ ще бъде коренно противополжен зависи от избора на носителя на ника. Ефектът може да бъде търсен умишлено или изграден случайно. Всяка личност е абсолютен избор на себе си в един свят на познания и техники, които този избор приема и същевременно изяснява; всяка личност е нещо абсолютно и се ползва от абсолютно време; тя е съвършено немислима в друго време.10 Играта с ника и с думите е като да си играеш с чужди дрехи, да се преобличаш непрекъснато и да си представяш, че си някой друг или пък нещо друго - променя се погледът, поведението, мислите, ставаш не просто друг, а Другия или Другото, в чийто образ влизаш. Във фолклорната култура преоблеченият в дрехите на друг не е Х, облякъл дрехите на У. Той е този или това, чийто дрехи е облякъл. Той Е и СЪМ едновременно.11

Влизането в същността на някакъв предмет представлява истинско предизвикателство именно поради това, че е необходимо да се вдъхне живот на неодушевен предмет, да се създаде живо същество, когато предметът има вече свой облик, в повечето случаи известен на всички. Основните отправни точки в такива ситуации, които помагат на участника да изгради този нов образ, е или формата, или цветът, или предназначението на въпросния предмет в действителността. Словото следва тези предварително начертани контури и идеята на самия влизащ, разбира се. Не по-малко интересни са превъплъщенията в живи същества - мъже, жени, животни, птици. И тук въплътеното слово и вече новия образ следват отделни характерни белези, предварително известни и познати на участниците в чата или пък създадени от влизащия. Със сигурност може да се говори за някаква възходяща градация при влизането под определен образ и със съответстващ ник, когато от влизането на мъж или жена в образите на предмети, растения, животни и птици се преминава на превъплъщение на мъже в други мъже и на жени в други женски образи. Като едно от най-вълнуващите и безспорно трудни превъплъщения, изискващи известен талант и познания в областта на психологията, е влизането на мъже с женски ник и обратно - на жени с мъжки ник. Тогава играта с новия образ предполага не само концентрация на мислите и усилията на влизащия, но и известна вътрешна нагласа, която да позволи тези мисли, възгледи и чувства да отговорят на психиката на другия пол. Този вид игра отново насочва към обредите с маскирани лица и преди всичко към обредната травестия. Травестизмът при маскарадната обредност е специфичен неин знак (език), характерен за цялото българско землище и отличаващ го от европейската и славянската маскарадност.12 Смисълът на маскирането, преобличането или предрешването е преобразяването, а целта на преобразяването е травестията, т.е. мъжете (ергените) се преправят на жени.13 Обредната травестия е един от възможните начини, с чиято помощ се показва и се обяснява преминаването от едно космическо състояние в друго. По своята същност обредната травестия е преходност, преминаване от една същност в друга същност, в нова съдържателна форма на битието. Такъв вид преминаване е и целта на всички превъплъщения в чата. С помощта на компютърното пространство се постига лицедействие понякога на два и повече нови образи едновременно, а в действителния живот не можем да станем свидетели или пък участници в такава игра.

Склонността на човек постоянно да търси, да играе, да представя себе си или някакъв друг образ пред останалите хора е заложена в него откакто се е появил въпросът кой е той всъщност. Заедно с желанието за забавление стремежът на човек да представя себе си или някой друг намира най-разнообразни форми за проявление преди и сега. Навлизането на компютрите в живота на хората тепърва ще предостави на изследователите, в това число и на тези, които се занимават с разнообразните форми на съвременен фолклор, възможност за проучване и разглеждане на виртуалното пространство, тъй като неговата роля ще става все по-важна, а влиянието му - все по-осезаемо. Нека приемем, че този материал е някакво своеобразно навлизане в тази вече огромна и всеобхватна тема, наречена виртуален свят, и че изследването й тепърва предстои. Целта на настоящия материал беше да представи една нова форма на комуникация между хората - чатът, която дава на човек неограничени пространство и форми да играе, да се маскира, да се превъплъщава, да търси себе си и да опознава другите. Независимо дали превъплъщението е еднократно или многократно, удивителното качество на чата е, че дава възможност на човек да навлезе в своето собствено съзнание, да открие различни проявления на своето "Аз", за съществуването на които преди не е подозирал, да потърси отговор на въпроса доколко свой е "чуждият" в него и въпреки всичко да остане верен на себе си, без да може изцяло да се откъсне от собствената си идентичност. Чатът само му дава възможност, шанс да разкрие богатството от образи, скрити дълбоко в него.

март 2000 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* chat /анг./ - бъбря; непринуден, приятелски разговор - Б.а. [обратно]

** Преводът е на Валери Петров - Б.а. [обратно]

*** nick /анг./ - прякор - Б.а. [обратно]

1. Тодорова-Пиргова, Ивета. "Властта на "тайното знание" в нейната културно-антропологична интерпретация", В: "Български фолклор", 1994 г., кн. 2, стр. 30. [обратно]

2. Бокова, Ирена. "Културна идентичност - образи на отъждествяване и оразличаване", В: "Български фолклор", 1998 г., кн. 1-2, стр. 7-8. [обратно]

3. Живков, Тодор Ив. "Антропология на фолклора - защо не?", В: "Български фолклор", 1994 г., кн. 2, стр. 6. [обратно]

4. Бокова, Ирена, Цит. съч., стр. 10. [обратно]

5. Шевалие, Д., Морел, А. Предговор, В: "Културна идентичност и регионална принадлежност", Терен, 5 октомври 1985 г. [обратно]

6. Краев, Георг. "Лицедействието", В: "Български фолклор", 1992 г., кн. 1, стр. 23. [обратно]

7. Познаването на символа е част от обредите за сдобряване, орисване, унищожаване, завладяване и др. - името му не ще бъде вече между живите - тази формула е най-безмилостна от смъртните присъди. - Б.а. [обратно]

8. Недялкова, Десислава. "Гласовете" - антропологически разрез на едно театрално представление", В: "Български фолклор", 1996 г., кн. 5-6, стр. 145. [обратно]

9. Сартр, Жан-Пол. "Свобода и отговорност", В: "Европейски екзистенциалисти", С., 1993 г., стр. 33. [обратно]

10. Сартр, Жан-Пол. Цит. съч., стр. 34. [обратно]

11. Краев, Георг. "Обредното травестиране по българските земи през зимния календарен цикъл", В: "Обреди и обреден фолклор", С., 1981 г., стр. 147. [обратно]

12. Краев, Георг. "За единството на ергенските маскарадни игри /По материали от Югозападна България/", В: "Единство на българската фолклорна традиция", С., 1989 г., стр. 221. [обратно]

13. Краев, Георг - Пак там, стр. 220; За обредното травестиране вж. от същия автор още - "Травестизмът в българската фолклорна обредност. Дисертация", С., 1986 г.; "Травестизмът в моминската фолклорна обредност", В: "Митология. Изкуство. Фолклор", т. 1, С., 1985 г. [обратно]

 

 

© Десислава Недялкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.05.2002, № 5 (30)