ИСТИНСКИЯТ ХРИСТОС

Димитър Мангуров

web

Всички същества и небесни тела във Всемира се движат към Истината - най-възвишеният Първичен Дух, който е излязъл от Бога. Истината подразбира висшето в човека, с което ще изпълним главната задача на Земния еон, изискваща преодоляването на низшия Аз (егото) със силата на Христос в нас. Познанието, приемането и единението със Спасителя е единственият начин да превърнем Земята в Космос на Свободата и Любовта и да преминем на бъдещия духовен Юпитер, а оттам през бездната на Вечността до края на Голямата Манвантара ("издишката на Бога"), когато в "Нощта на Брама" ("вдишката на Бога") Отец ще ни занимава с великата Мъдрост и знание защо е бил създаден невидимият свят. Според Шри Юктешвар - учителят на Йогананда - продължителността на сътворението е 314 трилиона и 150 млрд. години.

Ако с днешната степен на съзнание погледнем само за миг в бъдното и разберем какво трябва да направим от себе си, просто ще бъдем смазани от гледката - толкова висок е идеалът за Човека! Но имаме Надеждата, останала на дъното в кутията на Пандора, и Христос, без който "нищо не може да стане от човека". Да си припомним думите на Бодхисатвата Беинса Дуно за Него: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Между нас и Първата Причина можем да поставим само Христос. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него".

Категоричният език на Учителя показва, че днешната представа за Спасителя се разминава съществено с изискванията на Времето. Настоящата лекция е малък опит за разсейване на тъмнината. За целта е нужно в началото да направим кратко пояснение за йерархичния ред в нашия Космос. Най-отдолу е сетивният човек във физическия свят. Следва интелектуалният човек, стоящ срещу астралния свят, чиито сили действат в днешната мисловна пета култура. Нашите мисли са микрокосмически сянков образ на съществата от третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, които имат за поле на действие духовния свят, простиращ се от Земята до Слънцето. Този свят съответства на Мъдростта и Светия Дух и можем да го наречем Планетарен - свят на астралното тяло. По-нагоре е низшият Девакан, а срещу него стои като отражение морално-чувстващият естетически човек, който изпитва приятност или неприятност при морално или неморално действие. Включва сферата от Слънцето до Сатурн, където действат боговете от втората йерархия - Власти (Елохими), Сили и Господства. Това е светът на звуковия етер - "хармонията на сферите" - която се отразява микрокосмически в нашите чувства. Съответства на Любовта, Сина-Слънце и етерното тяло.

Предстоящата шеста култура ще бъде на чувствата (сърцето). Най-отгоре е висшият Девакан (небесното царство) - светът на Разума - който се отразява в морално действащия човек. Започва от Сатурн и излиза над зодиака (Херувимите). Намираме се в Словото, в страната на първата йерархия богове - Престоли, Херувими и Серафими. Моралното (волята) у човека е отражение от тези висини, откъдето съществата съзерцават директно Светата Троица. Отговаря на Отец, Истината, Галактиката и физическото ни тяло, което "в началото бе в Словото".

Моралните импулси от висшия Девакан ще действат истински през седмата култура, но още днес можем да се докосваме и до трите изброени свята. Човекът е създаден от боговете и живее на земята заради боговете, които имат нужда от силите, пораждащи се единствено в човешката душа. Те се нуждаят от нашите мисли, чувства и воля. Когато човекът мисли, чувства и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне вече под формата на своя култура или под формата на своя саможертва. Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с космоса. При добри мисли, чувства и воля ползваме силите на трите свята над нас, а при лоши ги оскърбяваме и натрупваме карма. Като най-важни, волевите импулси ("по делата ще ги познаете") са пряко свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.

Работата върху душата и телата ни се ръководи от Аз-а, който получихме в средата на Лемурия, преди около 33 хиляди години. По-финото въздействие започна чак след потъването на Атлантида (Потопът). В древноиндийската култура развивахме етерното тяло, при Староперсийската - астралното, в Египетско-халдейската сетивната душа, в Гръко-римската - разсъдъчната душа, а в днешната - Германска - съзнателната душа. От шестата епоха (култура) ще развиваме - но пророчески - и по-висшите си членове.

Първо ще работим за Духа-Себе (петото тяло на Мъдростта), в седмата култура - върху Духа-Живот (шестото тяло на Любовта). След войната на всички срещу всички и за Човека-Дух - седмото тяло на Истината.

Човекът е толкова сложен, защото е огледален образ на духовните светове, които са невероятно трудни за разбиране. Както ние носим в себе си минералното, растителното и животинското царства, така и боговете ни носят вътре в себе си като преминати, но при други условия, степените на развитие. Нашите тела са светове за тях! В днешната епоха имаме възможност да градим Аз-а си на чисто - без намесата на другите ни членове - а чрез него и Съзнателната душа, до която да стигнем сами. За по-висшите членове обаче ни е нужна помощта на боговете. Духът-себе е като трептящ над нас Ангел, който ни завладява и ръководи, но ще стане наше собствено същество (ние ще го създадем!) чак на бъдещия Юпитер. Засега го развиваме само пророчески. Същото ще бъде и с Духа-живот и Човека-дух. Те ще станат наше притежание КАТО СЪЩЕСТВА съответно на еоните Венера и Вулкан. В Земния еон истински развиваме Аз-а, с чиято помощ се издигаме над по-низшата си природа, съставена от физическо, етерно и астрално тяло. Силите на вярата са най-важните сили на астралното тяло (тялото на вярата). Тя има своите дълбоки корени в миналите опитности и натрупаната мъдрост - например Апостолите.

Тялото на любовта е етерното, без което то би се спаружило и изсъхнало. Благодарение на Христос ще развиваме в бъдеще Любовта като Живот. А накрая е надеждата, която поддържа както физическото тяло, така и изобщо физическия живот. Ако нямаме надежда, че утре Слънцето пак ще изгрее, че посятото семе ще даде плод и т.н., физическият живот е невъзможен. Вяра, Любов, Надежда - три степени на човешкият живот. В петата култура Вярата се отразява в астралното тяло, в шестата Любовта ще се отразява в етерното, а в седмата Надеждата ще крепи физическото ни тяло, за да преживеем ужасната война на всички срещу всички.

Едновременно ще развиваме и висшите си членове. Но нашето Себе (висшият ни Аз) не се намира вътре в нас, а е разлято в Космоса. Ако насочим своите мисли към мировите мисли, те започват да текат към нас, ако насочим чувствата си към мировите сили, те живеят в нас, и ако насочим волята си към мировите същества, те стават наша воля и действат в нея. Така човекът започва да прилича на Христос, който ни даде молитвата "Отче наш" като огледало, в което да видим себе си. Да си представим един равностранен триъгълник и един квадрат под него. Първите три молби от молитвата - "Да се свети Името, да дойде Царството, да бъде Волята" - са отправени към трите висши члена на човека. Това са Свети Дух, Син и Отец по християнската терминология, Манас, Будхи и Атма по източната, Мъдрост, Любов и Истина при Беинса Дуно и Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух в антропософията. Отдолу е квадратът и четирите молби отправени към по-низшите ни членове.

В християнската езотерика постъпките на Аз-а се наричат "зло", постъпките на астралното тяло "изкушение", а на етерното - "дълг". А "хлябът" е за физическото тяло. Финалът - "Защото Твое е Царството и Силата и Славата", в християнската езотерика означава преминаване през седем състояния на съзнание ("сила") и седем състояния на формата ("слава"). А "Царството" има смисъл, ако е пронизано от "Силата". С края на молитвата ни е даден поглед към мировия завършек - "во веки веков - амин". Ето го целият Човек, заради когото дойде Христос! Откъде?

За разлика от всички учители, слизали в плът на Земята, които са микрокосмически същества и са свързани с човешката еволюция, Христос единствен дойде от макрокосмоса - отвъд сферата на зодиака - от самото лоно на Бога. Както казва Беинса Дуно, Той бе сърцето на Бога. Казано на съвременен език, Христос е галактическо същество. Предвиждайки еона Стара Луна, когато получихме от духовете на движението (Силите) астралното си тяло, Той, изхождайки от една Свръхчовешка Мъдрост, ИЗОСТАНА в Своето развитие още на Старото Слънце преди, съвсем приблизително, 150 млрд. години. Свързвайки се с нашата еволюция, Спасителят подготвяше едно дело, от което лично нямаше никаква нужда. Принципът на Сина действа през слънцата.

Когато днешното Слънце се отдели през Хиперборейската епоха, Христос ПРОСИЯ от него, използвайки като врата Слънчевия Дух на Мъдростта от йерархията Господства. Нашето Слънце само в короната си свети с луциферизирана духовна светлина и затова е видимо. Отвътре е кухо, там няма време и пространство. То е черна дупка - коридор за преминаване на галактически същества към Слънчевата ни система. Затова Беинса Дуно говори, че зад видимото Слънце има духовно (Елохимите), а зад духовното божествено (галактиката - Алфиола). За да може да просияе от звездата, Христос се "намали" до Духа на Мъдростта, а след това се "сви" до "размера" на шестте Елохима, обитаващи Слънцето още от Хиперборейската епоха. Когато Седемте свещени риши говореха за Вишва Карман, те знаеха, че зад Елохимите има друго, далеч по-мощно същество. Заратустра виждаше Христос като духовната аура (астралното тяло) на Слънцето и го наричаше Аура Маздао. Точно по неговото време - приблизително преди 6 хил. години - Христос тръгна към Земята, намалил първоначалната си Сила 78 млн. пъти и вече не можеше да бъде намерен на Слънцето - седнал на трон - нито от посветените, нито от преминалите прага на смъртта непосветени. Хермес и египетските посветени Го съзерцаваха като Озирис в лъчите на Слънцето. Нахлувайки в аурата на Земята, Спасителят се изяви пред Моисей в горящия къпинов храст и светкавиците на Синай, за да даде първото Откровение към човечеството - десетте Божии заповеди (препоръки). По-късно старите гърци говореха за Плерома (пълнота) и знаеха, че това са шестте Елохима, но зад тях като основа стои много по-мощен дух. След огромният път от макрокосмоса до Земята Христос се свърза с нея при кръщението в река Йордан и това бе едно физическо явяване, защото в четвъртата културна епоха, хората можеха да Го видят само така. Повече НИКОГА няма да дойде във физическо тяло! Той не произлиза от друга човешка индивидуалност! Изглежда за мистиците на Изток е трудно да го разберат, след като Джуал Кхул (пета степен източно посвещение) твърди, че пак ще Го видим в плът, а Йогананда гадае за някакви предни Негови инкарнации. Единственият миг бе в р. Йордан, където Йоан кръщаваше, но не както сега, а като потапяше кръщаваните целите във водата. От моментния шок се отделяха астралното и етерното тяло и хората виждаха, че са обзети от астрални същества (демони) и трябва да изменят своето разбиране - "да се покаят".

При Исус от Назарет стана друго. След шока, етерното му тяло се отдели, Аз-ът на Заратустра излезе и на негово място (в етерното тяло на Исус) влезе Аз-ът на Христос - "намален" до сбора от азовете на шесте Елохима - като прониза и трите тела на Исус. Човекът получи етерното си тяло на Старото Слънце от духовете на Мъдростта (Господства) и затова Христос се свърза ТОГАВА с нашата еволюционна вълна. Съсъдът Исус бе подготвян в продължение на 35 хил. години (до Адам), за да издържи колосалните вибрации на Христовия Аз. Друго такова тяло не може да бъде създадено - то е единствено! Астралното тяло бе взето от Буда (неговата Нирманакайя), а физическото от Заратустра, който с този акт извърши и последната - най-висшата си жертва - след като преди това бе дарил етерното си на Моисей, а астралното на Хермес.

Шестте Елохима са представители на звуковия етер, а Христос на Словото (жизнения етер), което започва от зодиака и отива към Лоното на Бога. Достъпът до двата етера ни бе отнет след луциферическото изкушение преди 35 хил. години и спряхме да "ядем" от техните плодове - от плодовете на Дървото на Живота. Достъпът бе възстановен за нас след идването на Христос, когато Словото (Животът) буквално стана плът. Двата висши етера са Словото, обвивката на Христовия Аз. Те са етерният Христос. Затова Беинса Дуно е категоричен, че Христос е Дървото на Живота. За разлика от всички други учители, Спасителят се свърза със Земята не като учител, а като Сила и Живот. Не донесе никакво учение, а импулсът за нов живот, който да стане основа за формирането на нашата планета в Слънце (бъдещия Юпитер).

Докато в другите учения има нещо, което ни засяга като хора, в Христос има един космичен елемент. Той е единственото същество в нашия космос, което има изграден четвъртия макрокосмически принцип на Аз-а и благодарение на жертвата му ние ще можем да развием четвъртия си - но микрокосмически - принцип на Аз-а. В нас проблясват и по-висшите принципи - Манас, Будхи и Атма - но микрокосмически и то защото учителите са ги развили микрокосмически, а и с помощта на боговете. Четвъртият макрокосмически принцип е безкрайно по-важен от всички микрокосмически и ги съдържа в себе си. Ако не отчитаме този факт, се поддаваме на гордостта на луциферизираните същества и се кланяме на Антихриста (Ариман).

Христовото идване на Земята е най-важното събитие в човешката история, казва Беинса Дуно. Както везната има само една опорна точка, тъй и трите мъченически години на Христос в едно все по-разпадащо се тяло са центърът на тежестта на Земята. Да приеме човешки образ - това за Христос бе един напредък. Пред Пилат стои едно безкрайно измъчено същество, което страдаше като Бог и крепеше физическото си тяло единствено със Силата на Духа Си. За да стигне до Мистерията на Голгота на 03. 04. 33 г., петък, в три часа следобед, която е дело на висшите същества и няма нищо общо с човечеството. След спора на Луцифер с боговете един от тях (най-висшият!) трябваше да слезе на Земята, да се свърже с хората и познае смъртта (в духовните светове смърт няма), за да поправи падението им и обърне хода на развитието от инволюция към еволюция. Дори апостолите "проспаха" Голгота, която е самотно действие ("горчивата чаша") на един бог, който живя и умря като човек, но за разлика от всички други учители, СТРАДА като Бог.

Ако кръщението бе като зачатие, Голгота е истинското Земно раждане на Христос. От тези максимално големи мъки се роди единствено спасителния за нас Христов импулс ("бягащото момче" в 14-та глава от Евангелието от Марко), а заедно с него и Вярата. На Голгота Спасителя пожертва своя макрокосмически Аз към Отца - "Отче! В Твоите ръце предавам Духа Си" - за да го получи отново от Отца на Всемира в още по-голяма слава и величие. Жертва най-скъпото си - Аз-а! Това е възможно най-великата жертва пред Отец! Затова с пълно право може да заяви - "Аз и Отца Ми, едно сме!" - и да получи "цялата власт на небето и земята". Подобно и човека трябва да може - ОТ ЛЮБОВ КЪМ ХРИСТА - да пожертва своя обикновен земен Аз (като състояние на душата), за да може след това отново да го получи като висш, истинен Аз от самия Христос ("не Аз, а Христос в мен").

Христос СТАНА Любов на кръста и показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот, като ядат от дървото на живота (Христос). "Живот вечен е да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исус Христос". Врата на този път е Любовта, най-висшият образ на която имаме изявен на Голгота. Като космическо дело Голгота бе наблюдавана "с притаен дъх" от всички богове - дали ще издържи?! След като издържа, целият Всемир потрепера!!! Оттогава сме най-завидната планета в нашия Космос! Първите капки кръв, потекли от тялото на Исус, паднаха на Земята и я проникнаха изцяло отвътре, а после влязоха и в нейната аура. След като ЛИЧНО Отец възкреси Христос, той не се върна в Девакана, откъдето дойде, а свали Своя Девакан на Земята, ставайки новият и Планетарен Дух. Ние буквално тъпчем, ядем, пием и дишаме ежедневно Христос. Толкова сме зависими от него, че се явява нещо като наша групова душа. Ако я нямаше Голгота (каквото твърдят някои "умници" у нас и на Запад), Ариман отдавна да е станал пълен господар на Земята! Въпреки че ние сме част от Христа, който е колективно същество и ни носи в себе си като отминали етапи в собствената си еволюция, все пак Христовият импулс не може да бъде приет след смъртта, а само в земния ни живот. За да можем в свобода и с любов да се издигнем до Него, а чрез Него и до Отца, Христос трябваше ДА СЕ СКРИЕ от физическите ни очи. В бъдеще хората трябваше да издигат Аз-а си в пълно съзнание, но същевременно Христос да живее вътре в тях. След като 40 дена се явяваше в етерно тяло на апостолите, Спасителят се възнесе, но бе обещал, че ще изпрати Светия Дух, наречен още Утешител и Дух на Истината.

Тук се докосваме до една от най-големите мистерии. В Евангелията се говори за три изяви на Светия Дух. Когато Йосиф от Евангелието на Матея (в Евангелието от Лука е друго) научава, че жена му е "проникната" от Светия Дух, той разбира силно смутен, че това не е духът на еврейския народ, а на цялото човечество, изявяващ се като женският принцип. В момента на кръщението обаче, самата Висша Троичност се отразява в дълбините на земното битие: принципа на Светия дух като Гълъб, принципа на Сина като Агнец и принципа на Отца като Гласът от Небето, където не може вече да се издигне силата на човешката имагинация. Гласът казва: "Този е Синът Мой Възлюблен и днес Аз Го Родих".

При кръщението Светия дух се изявява като съвкупният дух на Елохимите. Той е Силата, която роди Христос в телата на Исус и чрез която Той живя в него три години. Затова може да се нарече Баща на Христос. Но най-важното качество на Духа се изяви на Петдесетница, откогато и започна истинското действие на Христовия импулс като групова душа на земното човечество. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" - това значи, че за да стане човек свободен, трябва да се намери като Дух в самия себе си. Христос дойде да свидетелства за Истината, която може да бъде постигната само чрез Любовта. Духът на Истината от Петдесетница е висшият синтез между Мъдрост и Любов. Ето как проявите на Светия Дух вървят във възходящ ред. При Мария можем да говорим за планетарна изява. Импулсът като Мъдрост и Утешител е насочен към астралното тяло (мисълта), докато при кръщението е към етерното тяло (Любов) и обърнат към чувствата. Затова е чрез Елохимите (които възпламеняват Любовта!) на ниво звезда (Слънцето). Но истинската висота на духа е в синтеза между Мъдростта и Любовта като Дух на Истината, насочен направо към Волята (физическото тяло).

Нивото е галактическо. Всеки апостол получава отделен "огнен език", който го зарежда с неугасима енергия да благовества до края на живота си. Христовият импулс притежава пълнотата да говори индивидуално на хората и по РАЗЛИЧЕН начин до "скончанието на света". "Говоренето на много езици" означава, че човечеството вече има един общ импулс (като групова душа), който може да достигне до всеки (а не че апостолите са проговорили на китайски, немски и т.н.). Христос иска да бъде не само мисловно и чувствено приет, а да стане МОТИВ ЗА ДЕЙСТВИЕ. "Инструмента" за това е Духът на Истината, дошъл само защото я имаше Голгота.

Езотеричното християнство е общата религия на бъдещото човечество. За него работят и съществата от онази ложа, ръководеща цялото земно развитие. В лекцията "Великото Всемирно Бяло Братство" Беинса Дуно говори за великите учители на човечеството, служещи си с методите и на бялото, и на черното братство. Учителя е "сърбал попарата на тъмните и не могат да го излъжат", защото е от ложата на дванадесетте Бодхисатви на света, намиращи се на нивото Будхи (Живот). Цялата мъдрост, събрана от Земята, тече към тях и после струи - но отработена на по-високо ниво - обратно пак надолу като един духовен поток, преминаващ през всички култури от Атлантида насам. Този духовен поток е съвкупният дух на Бодхисатвите и в смисъла на християнската езотерика се нарича Свети Дух. Към него, като към общ дух на човечеството са гледали Седемте Риши, Заратустра, Моисей, Хермес и др. Никога не се инкарнира, но именно той "прониква" в Мария (как е станало ще научим, когато му дойде времето) като дух на Мъдростта, като - така да се каже - "частния" ни планетарен Свети Дух. Разбира се, това не е Светия Дух от Троицата, а негова йерархична изява.

Следващите изяви на Светия Дух бяха при кръщението на Петдесетница, но на други нива. Обаче истинският предводител на Бодхисатвите, техният център, когото съзерцават благоговейно, е едно тринадесето същество. От него блика самата субстанция на Космическата Мъдрост, която влива в тях всичко, нужно им за изпълнение на мисията в името на общочовешката еволюция. То е източник на Живот за тях. Ако Бодхисатвите са учителите, вдъхновителите, то тринадесетият е Сам по Себе Си това, което другите ще проповядват в света всяка следваща епоха. Съществото в центъра е Христос. Бодхисатвите са най-висшите учители на редуващите се епохи. Свързани са с човешката еволюция, но през Лемурия и Атлантида са направили толкова ускорено развитие, че са се освободили от кармическа равносметка и издигнали до степента на жертвата, позволяваща им да водят човешката еволюция. В продължение на 5 хил. години един от тях слиза (изявява се) всяко столетие сред хората, докато стигне до последната си инкарнация, когато се издига до чин Буда и повече никога не идва във физическо тяло.

Така е станало и с Гаутама Буда. В VIII-IX век след Христа, той дарява астралното си тяло на Шанкарачария, но не и Аз-ът. Тук не можем да говорим за инкарнация. Днес на Земята действат два главни духовни импулса - на Буда и Христовия. Всички удари на тъмните сили са насочени именно към тях. Течението на Буда е най-висшето учение на Мъдростта, добротата на сърцето и Мира на Земята. Задачата на Буда в света на духа е да разпалва в нашите сърца онези сили, с които може да се извлече висша мъдрост. Неговата сила действа в абстрактният духовен живот на Запад, в културата, все още непроникната от Христовия импулс. В мирогледа на Хегел, Лайбниц, Шелинг и др., достигнали постиженията си чрез чисто напрежение на духа, стои той. Но за да се влее действено Буда във всички сърца, е нужен Христовият импулс. Само така ще може изобщо да действа занапред, иначе щеше да заглъхне. Ако онзи Бодхисатва, който се издигна до Буда, бе "удостоен" със Силите на Вишва Карман (Христос), то Натановия Исус беше не просто "удостоен", а "помазан", т.е. проникнат и протъкан от Вишва Карман. Затова Христовият импулс е единствено спасителният за нас!

Жертващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят и на Антропософията. В минутата когато на 29 години Бодхисатвата стана Буда, сегашният пое "небесната тиара", и този чин от него, за да въведе човечеството в разбирането на Христовия импулс. Изявата му пред света започва, след като има изградена разсъдъчна - даже съзнателна - душа. Само така може да получи своята стойност единствено чрез себе си. Обикновено коренната промяна е между 30-33-та година. При Беинса Дуно е в 33-тата. Той стои като сам в света и словото му има изключителна морална сила. Засега знаем само за ЕДНА предишна негова инкарнация - 100 г. пр. Хр. В 1898 г. Архангел Михаил ("Вашият път е Архангел Михаил - Христос - Отец") казва на Пеньо Киров да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. На пристанището сред навалицата вижда един човек, на чийто гърди със златни (Любов) букви на три (Троицата) ленти една над друга е написано: "Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеньо Киров. Преди 2000 г., в 101 г. пр. Хр., Учителя, тогава като Йешу бен Пандира (Исус, синът на Пандира) от сектата на есеите, и Пеньо Киров, като негов ученик, явно пак са били заедно. Йешу бен Пандира тогава подготвяше Христовото ФИЗИЧЕСКО идване. Той има един ученик - Матей, - който пророчески написа Евангелието от Матея. След Голгота то бе възстановено и в неговата основа е посвещението - например "изкушението в пустинята" и т.н. За тези му думи и действия Йешу бен Пандира е пребит с камъни (еврейско наказание) и мъртъв повесен на кръста в 101 г. пр. Хр. Разпятието му е част от онези реторти, за които Учителя говори, че е преминал. За да дойде в преломния XX век и подготвя сега ЕТЕРНАТА изява на Христос.

Както в природата има скокове - напр. от яйцето се излюпва пиленце, - така и края на малката Кали Юга в 1899 г. е ОГРОМЕН СКОК в човешкото развитие! В XX век от Изток изтече цялата натрупана през вековете духовност и се вля на Запад, за да изгрее онова, което оживява нашия най-дълбок душевен живот. Появи се Антропософията като ТРЕТОТО ОТКРОВЕНИЕ към човечеството. Първото бяха Десетте Божии Заповеди, после Мистерията на Голгота и Евангелията, а с Духовната наука можем да се докоснем до тайни, изричани само в мистерийните центрове. Ако Евангелието е езикът, говорът, Антропософията е мисловното му съдържание. Тя дойде в света не чрез волята на хората, а защото нещата, ставащи в небесата, могат да се възприемат от човека САМО ако приеме духовно-научните истини. Който е проникнат от тях, може да изпраща най-доброто от себе си както тук, така и след смъртта. Тъй ще станем живи градивни камъни на бъдещата велика сграда, построена в душите на хората. Духовната наука ни дарява най-мощната сила на надеждата, подготвя Шестата култура, става дълг - нещо, без което не можем да живеем. Необходима е за душата, както хлябът за тялото. Създава условията за разбирането на Христос на физически план, за да го виждаме и след смъртта си. Ако пропуснем нейните истини, бъдещите ни прераждания се превръщат в МЪЧЕНИЕ!

Преломното време иска и прелом в съзнанието. Нужен е синтез между пътя на мъдреците от Евангелието от Матея и пътя на пастирите от Евангелието от Лука, между мисъл и чувство, между Христос, присъстващ във външната природа като Планетарен дух и Христос в човешката душа, между северния път на мъдреците и южния на пастирите. Както в древността, главното изпитание в Северните мистерии е била срещата с Великият Пазач на Прага, а в Южните с Малкия, в антропософския път на ученичество има среща и с двамата за обединението на двата пътя в новите Християнски мистерии. С Духа от Петдесетница синтезът може да бъде направен в нова форма и осъществена съзнателна среща с етерния Христос. Постепенно, от началото на 20-ти век, Спасителят става пълният ГОСПОДАР на човешката карма. Образът на Моисей, който в предишните прераждания ни посрещаше в началото на пътя ни в Космоса със списък от нашите егоистични постъпки, в последния земен живот се заменя от Христос. Моисей все повече се свързва с Христовия импулс (за разлика от днешните евреи!). Нашата карма се сраства с Христос, но само ако правим свръхсетивна връзка с Него. В смисъла на Буда кармата е нещо абстрактно, в смисъла на Христос става нещо живо, жизнеспособно. А карма натрупваме предостатъчно в нашия умиращ свят.

До времето на Атлантида земният процес беше прогресиращ. Оттогава насам е разрушаващ се, разлагащ се. Човекът ВЕЧЕ е преминал границата на физическия свят и е слязъл в ПОДФИЗИЧЕСКИЯ! В началото говорихме за трите свята над нас, над физическия свят. Те обаче имат своите отражения и като подфизически светове. Когато светлинният етер от астралния свят се разложи, се превръща в електричество, с което си служи съвременният човек. Ако химическия (звуковия) етер от ниския Девакан го "пресоваме", се превръща в магнетизъм. Например, при съединяването на две вещества според "атомните" им тегла имаме сянково отражение от света на хармонията на сферите. При сгъстяването на материята, музиката на сферите престава да се чува. Ако "притиснем" словото (жизнения етер) от висшия Девакан, то се превръща в ужасни унищожителни сили, с чиято разрушителна мощ тепърва ще се сблъскваме. Подфизическият астрален свят е областта на луциферизираните същества (четвъртата сфера в Земята). Подфизическият низш Девакан е сферата на Ариман (шестата), а подфизическият висш Девакан - на азурите (осмата - адът!).

Човечеството отдавна е преминало опасната черта надолу. Остава да се появи и третата сила - ужасната?! - която ще помогне Земята да стане мъртъв труп, а духовното да премине на бъдещия Юпитер. Земята ще се разруши, за да се освободи Духът! Разбира се, това е по-далечна перспектива, но и днешната "култура" на външния свят и блясъка, която се гради от развалини (подфизически отражения) и разпространява само безутешност и пустота по лицето на Земята, върви с бързи крачки към сгромолясване. Двадесети век напълно го потвърждава. Тогава се появи най-богатият "художник" за всички времена - Пикасо - с 2.5 млрд. лева състояние. "Картини" на напълно обсебен от демони човек се търгуват за милиони долари. Човешки органи, поставени не на мястото си, отблъскващи изкривени образи, липса на светлина, душа и дух. Нещо като романите на Стивън Кинг - един от най-богатите "писатели", чрез който демоните тровят хората. След като подобно "изкуство" се цени, значи връзките с добрите богове са в значителна степен прекъснати и човечеството е много, много болно. Леонардо, Микеланджело (от чието мощно излъчване е треперел дори папата), Рембранд и др. са далеч в миналото. Колко са подобните на тях в 20-ти век? Борис Георгиев, Рьорих...? Истинският художник не рисува, подражавайки на природата, а само използва даден предмет, за да улови светлината, идваща от Слънцето, или някакво отражение от световете с цел да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Иначе казано, рисува оцветената светлина на Слънцето. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на картините му. Те трябва да им служат като предводители към духовния свят, защото са създадени със съдействието на боговете, които са надничали зад рамото на художника. Болшинството от днешните художници рисуват заради участие в изложби - нещо напълно безсмислено! Всяко изкуство трябва да стои на дълбоките основи на ПОЗНАНИЕТО И ЛИЧНАТА ЧИСТОТА - като Борис Георгиев, Рьорих...

Истинската архитектура е израз на копнежа на душата по онези форми, които тя търси след напускането на физическото си тяло. Затова възниква върху основата на църквите и надгробните паметници. Облеклото ни, обратно, е израз на цветовете от предрождения ни живот. Например римската тога бе подражание на астралното ни тяло, но после се превърна в костюм. Вярно е, че всяко време ражда своите дрехи, но днес изкуството да се обличаме красиво няма връзка с духовния свят - по важното е да е "секси". От много театрални сцени пък се говори езикът на улицата с мотива, че такъв е животът. Кому е нужно това? Ариман атакува етерното ни тяло с нисковибриращи звуци (рок, рап, хеви-метъл и т.н.) и чрез "умници" говори, че няма Христос, а само Исус, докато Луцифер затъмнява астралното ни тяло с агресивна образност (филми, телевизия, Дисниленд и др.) и вдъхновява днешната остаряла теология. Азурите с наркотици направо рушат физическото ни тяло и цели култури - толкова са мощни!? В този хаос процъфтява и днешната "наука". Тя е валидна само в еона Земя. За боговете е неизползваема, защото с абстрактното си мислене стигаме само до трупа на духовния свят. Привържениците на материалистическата наука подсъзнателно изпитват страх пред духа. Етерните им тела са пропити от Ариман и затова днешното природознание е напълно ариманизирано. Науката болезнено бълнува за някакви атоми, които, погледнато имагинативно, представляват празни мехури в пространството. Всъщност пространството е реалното, а не атомите. Но все пак се натъкваме на тях? Това е така, защото вътре в мехурите е СУБСТАНЦИЯТА НА АРИМАН! Зад така наречената "материя" стои Ариман! А където науката говори за "силови линии", те не са никакви силови линии, а луциферическият елемент. Светът не е създаден от материя, а от ЦВЕТОВЕ И ЗВУЦИ, но Ариман и Луцифер спускат булото на майа. Всичко от край до край е само дух, зад всяко видимо нещо стоят духовни същества. Когато астрономията говори за звездни системи, това са телата на боговете, чрез които те ни говорят (астрологията). Чистата математика е религия, а днес се изроди в техника. Когато безумно се твърди, че сме произлезли от животните, трябва да се знае, че на определен етап от еволюцията си ние сме отхвърлили от себе си животинските форми (животните са преждевременно сгъстени човешки страсти) и следователно не можем да произлизаме от нещо, което сме отхвърлили от себе си. Иначе трябва да твърдим, че бащата произлиза от синът! Всяко изкуство, ако не е пронизано от духовната наука, е луциферическо, и всяка наука, ако не е пронизана от духовната наука, е ариманическа.

Материализмът може да задоволи само две поколения - създателите и учениците му. НИКОЙ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МАТЕРИАЛИСТ, БЕЗ ДА БЪДЕ ТЪП ! Цялата култура трябва и ще се християнизира. Михаил като пратеник на боговете иска от нас да задвижим мислите си, да станем вътрешно активни, да мислим свободно и чисто, защото заедно с разрушението на днешният свят върви и проникването му с духовни Христови сили (младенчески сили). В бъдеще ще има изцяло християнизирани физика, химия, биология, изкуства и т.н. Ние сме в началото на този процес. Сега е нужен нов Йоан Кръстител да вика към хората: "Променете състоянието на душите си, защото идва ново време!".

От 1933 г. започва етерната поява на Христос. В Петата култура ще се яви с етерно (" в облаците") тяло в астралния свят, в Шестата с астрална форма на полето на ниския Девакан, а в Седмата в пълната Си Слава като форма на най-великия космически Аз, като велик учител на човешкото развитие във висшия Девакан, като груповата душа на човечеството. Христос непрекъснато ни праща сигнали за своята истинска същност. Когато на Изток йогите чуват океана да казва: "Со-хам, со-хам" (Аз Съм, Аз Съм), говори Христос. "Ако аз замълча, камъните ще проговорят вместо мен" - категоричен е Спасителят, който е и вън и вътре в човека. Аз-ът е центърът на нашата еволюция. Христовият Аз ще бъде този център за цялото по-нататъшно човешко развитие. След това Аз-овият Христос, като дух на Земята, ще се издигне заедно с всички хора до по-високи степени. Антропософията ни ПОДГОТВЯ за тези срещи с Него. Чрез духа от Петдесетница, Той трябва да си направи "жилище" в нас. За да приеме човек Христовия импулс в себе си, е необходима най-висока сила и моралност, така че Спасителят да стане Сила и Живот в него. Тогава ентусиазмът, огънят, вдъхновението се превръщат в здраве и щастие във външния живот.

В древността хората притежаваха съвършено други етерни тела и можеха да виждат Христа само физически. Интелектуализмът от последните векове направи етерните ни тела много по-самостоятелни, за да можем да Го виждаме в етерно тяло. За Неговото Второ (езотерично) появяване особено участие имат три същества.

Първото е Натановата душа - сестрата душа на Адам, която остана в духовния свят и бе запазена от "грехопадението". След Голгота тя стана душевна обвивка (астрално тяло) на Христос, чрез която Той работи оттогава. Павел - първият човек, видял Христос след Възнесението, видя всъщност Натановата душа като носител на пълнотата на космическото Христово съзнание, разкрито в могъщата лъчезарна астрална светлина около фигурата на Христос. Павел "ослепява и не говори много дни", защото вижда тази мощна космическа астрална светлина, докато апостолите до Възнесението виждаха етерния Христос с "изместено" съзнание и не "ослепяваха". Те "прогледнаха и разбраха" чак след Петдесетница. Сега Христос е много по-близо до Земята и светлината е далеч по-мека и спокойна. За да разберем този факт, трябва да се обърнем към Втората Голгота, извършена от Христос в най-близкия до нас духовен свят през втората половина на 19-ти век. Тъмната духовна сфера, опасваща Земята (създадена от материалистичното мислене на хората) бе толкова мощна, че затъмни астралната светлина, в която живееше Христовото съзнание на Натановата душа и по този начин унищожи това съзнание, което Павел бе видял пред портите на Дамаск. Унищожението на това съзнание бе второто разпятие на Христос вътре в Натановата душа, но този път в духовния свят. Въпреки това чрез Слънчевия дух на Христос, работещ в Натановата душа, стана ново възкръсване, този път не в космическата сфера на астралната светлина, а на ниво по-долу - пряко в етерната сфера на човечеството. Това действие на Христос, чрез Натановата душа, създаде възможността на човека да развие една абсолютно нова способност за духовно мислене, за живеене в духовните мисли, в мислите на Антропософията. Тези живи мисли, които не зависят от активността на физическия мозък, светят в етерния свят на Земята и могат да бъдат видяни от боговете и ясновидците. Земната сфера на съвременното човечество изглежда на духовните същества в техните небесни светове като дълбока, черна бездна - едно черно небе, без никакви звезди. Тук и там, отделни хора започват да мислят духовните мисли на съвременната духовна наука като живи мисли с такава сила, че те започват да светят в черната бездна и по този начин могат да бъдат забелязани от боговете, които се насочват към тях. Едно ново небе, пълно със звезди, се появява постепенно от черната пустота като напълно ново преживяване за висшите духовни същества. От тези, изпълнени със светлина етерни мисли, Натановата душа сега плете макрокосмически новата светлинна аура на етерния Христос, а микрокосмически развива у човека именно способността за духовно мислене, независещо от физическия мозък.

Второто същество, участващо по много важен начин в мистерията на Второто пришествие, е Видар, който действа също двояко: макрокосмически за Христос, като използва своята могъща имагинативна енергия, за да създаде от двата висши етера новия етерен образ, новата етерна форма (съсъд) на Христос, в която Той ще се появява занапред, а в микрокосмически план помага на хората, събуждайки в човека новата способност за живеене в съзнателна имагинация, която го води към духовния свят, където етерният Христос ще бъде първото му съзнателно възприятие. Видар ще прогони от сърцата и умовете на хората всички тъмни остатъци от старото ясновидство (вдъхновени от вълка Фернис) и ще пробуди в човешката душа развиващо се по нов начин ясновидство, осветено от разум и научно знание, живот в съзнателна имагинация, чрез която ще може да бъде видян правилно етерният Христос. Чрез такава имагинация ще строим етерното си тяло и в него ще се влива етерната Любов на Христос.

Третото същество е Михаил - великият вдъхновител на Антропософията, който работи за Христос върху полето, намиращо се на границата с нашия свят, въпреки че е Дух на времето. Вследствие на материализма и национализма нашите етерни тела се втвърдиха много и след смъртта ни трудно се разтварят в етерния свят - не ги приема такива! Ариманическите същества ги използват срещу етерния Христос, като построяват от тях нещо подобно на голямо етерно огледало в духовния свят, в което образът на Христос се отразява неправилно и човечеството вижда Негова изкривена картина. С това затрудняваме изключително Михаил, който денонощно се сражава с тези ариманически обсебени втвърдени етерни тела, за да разруши фалшивото етерно огледало и очисти духовния хоризонт. Това е макрокосмическото му действие. За да му помогнем, трябва да очистим етерните си тела като приемем духовната наука не само в астралните си тела, а направо в етерните, не само в мислите, а в цялостното си отношение към живота, в привичките и социалните отношения. В нашата епоха космическият образ на Михаил, сражаващ се с Дракона, става толкова мощен, че неговото отражение може да бъде открито във всяко човешко етерно тяло. ТАМ Е БИТКАТА! Това отражение трябва да събуди чрез Антропософията у нас сила, която действително да пречисти етерния свят на нашите сърца. Това е ново, конкретно сътрудничество между човека на Земята и Михаил, което ще ни подготви за осъзнаване НА НАЙ-ДЪЛБОКАТА МИСТЕРИЯ НА СОБСТВЕНОТО НИ ЕТЕРНО СЪРЦЕ.

Човешката кръв е едно физическо вещество (материя), но в областта на сърцето непрекъснато се етеризира и тече към главата като светлинни лъчи, обгръщайки епифизната жлеза. Така е при будния човек, а при спящия течението е от макрокосмоса към главата и сърцето, но лъчите са различни на цвят - при неморалните са кафяво-червени, при хората с високи идеали лилаво-виолетови. Боговете виждат в момента на заспиване или събуждане как се срещат двете движения и оцветяването на жлезата. Наблюдавани сме непрекъснато от около 100 същества с различна степен на съзнание и сме като отворена книга за тях. Както нашата кръв се етеризира в сърцата, така и пролятата кръв на Голгота, проникнала в Земята, в последвалото развитие се етеризира и сега в Земният етер живее етеризираната кръв на Христа Исуса. Макрокосмосът - етерното тяло на нашата планета - е проникнато от нея (младенческите сили). Благодарение на това при будния човек, заедно с етеризираната кръв на човека, от сърцето към главата тече и етеризираната кръв на Исус от Назарет. Ако усилим образа на Михаил в етерното си тяло, получаваме от него сили, с които да очистим етерното си сърце от драконовските (ариманически) сили, които са влезли там като последствие от развитието на материализма през последните 3-4 столетия. С чисто етерно сърце и приели антропософските истини, можем да СЪЕДИНИМ ДВАТА ПОТОКА ЕТЕРНА КРЪВ В ЕДИН, а това ни помага за съзнателното приемане на етерния Христос. В противен случай двете течения се отблъскват и текат паралелно. Този е микрокосмическият елемент в дейността на Михаил. И накрая трябва да се обърнем към централната фигура на Второто пришествие - към самия Христос, в който можем да открием също две различни посоки на днешната му духовна дейност.

Най-напред ни се явява като макрокосмически носител на Световната Любов, с която иска след Голгота да преобрази цялата Земя в ново, излъчващо нравственост Слънце и чрез това старият космос на необходимост и мъдрост да се превърне в космос на Свободата и Любовта. От мистерията на Голгота Той усилено работи и в микрокосмоса (човекът) чрез потока на Своята етеризирана кръв, която, като носител на същността на Христовата любов в човешкото същество, се издига от сърцето към главата. С помощта на Натановата душа и Видар, можем истински да изживеем мистерията на Светия Граал в наше време. Зад този процес се появява мощният дух на Михаил, а накрая самият Христос, като носител на пълнотата на божествената субстанция на всемирната Любов. Всичко това можем да го намерим в ОСНОВОПОЛАГАЩИЯ КАМЪК на световното Антропософско общество.

На Рождественския Учредителен Събор от 25. 12. 1925 г., Рудолф Щайнер, поемайки карма на човечеството, оформи основополагащия камък като двоен додекаедър - додекаедърът на света (макрокосмос) и додекаедърът на човека (микрокосмос). На въпроса, отправен от Христос към апостолите: "Кой съм аз?", само Петър отговаря: "Ти си син божий", но отговорът не идва от него, а от "отец в него". Така Петър става "камъкът", на който се основа екзотеричната християнска общност. Основополагащият камък е "камъкът" за основаване на БЪДЕЩАТА ЕЗОТЕРИЧНА ОБЩНОСТ НА ЕТЕРНИЯ ХРИСТОС! Първата Голгота се случи на физически план, а Петдесетница бе следствие от нея и изливане на висше знание като Откровение от духовния свят към хората. Втората Голгота се случи в духовния свят, а Рождественското Събрание от 1925 г. - тази "Нощ на Посвещение" - бе следствие от нея на физически план, нещо като обърната Петдесетница, обърнат Култ. Тя е СЪЗНАТЕЛЕН СЪВРЕМЕНЕН ПЪТ към духовно приемане и пряко изживяване на мощната действителност на второто пришествие.

Основополагащият камък е НОВ ОРГАН за възприемане на етерния Христос в ЕТЕРНОТО НИ СЪРЦЕ, където постоянно става етеризацията на човешката и Христова кръв. Само с него ще изградим една нова общност на етерния Христос, чието етерно тяло е единственото, което може да бъде видяно едновременно на две, три, даже сто хиляди места. Христос не ще бъде ограничаван пространствено от физическото си тяло, както преди 2000 години в Палестина. ТОЙ Е НАВСЯКЪДЕ! В бъдеще ще става все по-видим, като следствие на преодоляването на злото от човечеството с добро. За това идва и Бодхисатвата - бъдещият Буда Майтрея. Неговото етерно тяло също търпи еволюция, както нашето. След 3000 г. ще преживее последната си инкарнация на Земята. Ще се РОДИ като Бодхисатва, до 33 години ще бъде неизвестен и в 33-тата година ще стане пълна смяна на Аз-ът му, както при Исус в р. Йордан. Ще ЖЕРТВА Аз-ът си, който ще бъде заменен с индивидуалността на Моисей, Авраам или Илия и с Нея ще прекара останалата част от живота си. Бодхисатвата ще се издигне до степен Буда, която НЕ Е някаква индивидуалност, а чин (сан). В него ще се слеят двете течения - на Буда и Христовият импулс. Бодхисатвата работи за разбирането на Тайната на Голгота и затова е най-великият учител на Христовия импулс. Майтрея ще изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват, Христовата тайна ще стане разбираема. Думите, които ще изрича, все още са в духовния свят - няма създаден физически орган за тях. Сега чрез словото се пренасят само мислите и донякъде чувствата. В миналото връх в еволюцията си бележеха половите органи. Днес мозъкът е в апогея си, а в бъдеще своя зенит ще има сърцето, което ще се придвижи към центъра на човека (ще стане ВОЛЕВИ орган) и всичко свързано с говоренето - гръклян, ларингс и др.

Словото на Майтрея ще бъде толкова възвишено, че магически ще прониква направо във физическото тяло и волята на слушателите като МОРАЛЕН ИМПУЛС ЗА ДЕЙСТВИЕ. Думите му ще са балсам за душата (сърцето), ще са проникнати от мощната сила на Христос, от магнетичната сила на Доброто и ще отпечатват чудодейно в човешката душа естеството на Тайната на Голгота. И ако евангелист Йоан написа за Христос, че "Словото стана плът", един бъдещ Йоан би написал за Майтрея, че "Плътта стана Слово". В него Доброто ще бъде РЕАЛНА СИЛА и за това ще бъде наречен Буда на Добрите Убеждения. Точно това е усетила Ванга 3000 години по-рано. Имало е среща между нея, дядо Влайчо и Беинса Дуно. На въпрос какво е впечатлението й от Учителя, тя е отговорила, че в него доброто е нещо реално, като Сила. Мощен сензитив като нея (била е при това млада и неизхабена), е прескочила хилядолетия, за да долови сянката на онова Добро, което ще се излива от Майтрея.

Човечеството върви от вяра към познание и действие. Интелектуалният и моралният полюси ще се съединят чрез Любовта (Христос). Моралният Огън, разливащ се от Христовият етерен образ, постепенно ще създава една морална атмосфера на Земята, в която през бъдещата "Златна епоха" ще ходят Синовете на Светлината и Огъня, въплътени не като физически, а като чисти акашови форми. Тогава Майтрея ще учи човечеството какво представляват тези Агнишватас! Хората, които днес приемат Антропософията като СВОЙ ДЪЛГ И МОРАЛЕН ИМПУЛС ЗА ДЕЙСТВИЕ, полагат основата за превръщането си в Синове Божии, които ще разполагат с неизмеримо по-мощни сили за въздействие върху макро- и микрокосмоса, отколкото днес. Новата езотерична общност на етерния Христос ще роди Синовете на Светлината и Огъня, призвани да поведат човешкия род към "Небесния Йерусалим" и бъдещия Духовен Юпитер - " НОВОТО НЕБЕ И НОВАТА ЗЕМЯ"!

22.06.2002 г.
гр. Варна

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Бейли, Алис. Новата поява на Христос-Тибетеца чрез Алис Бейли. София: Анхира, б.г.

Дуно, Беинса. Учителя говори. София, 1998.

Дуно, Беинса. Дневник на Учителя Беинса Дуно. София, 2001.

Йогананда, Парамаханса. Автобиография на един йогин. София, 1998.

Прокофиев, Сергей. Мистерията на пастирите и мистериите на мъдреците в светлината на Антропософията. Лекция от 16.05.1998 г. Москва.

Прокофиев, Сергей. Появяването на Христос в етерния свят и Рождественското Учредително Събрание през 1923 г. Лекция в Лондон, 1990.

Прокофиев, Сергей. Кръгът на зодиака и духовните йерархии. // Прокофиев, Сергей. Двенадцать священных ночей и духовные йерархии. M., 1993.

Сила и Живот, № 1-2, 1995.

Старият и Новият завет. София, 1925.

Щайнер, Рудолф. Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството. Цикъл от 22 лекции, държани през 1911-1912 г. в различни градове. Превод от немски: Димо Даскалов (нередактиран превод).

Щайнер, Рудолф. От Исус към Христос. Ст. Загора, 1999.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Лука. Ст. Загора, 1995.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Матея. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Йоан. Ст. Загора, 1993.

Щайнер, Рудолф. Общите Души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология. Ст. Загора, 2000.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2003, № 1 (38)