ЗЕМЕН ПЪТ

web | Жената - грешната и святата

О, тъмна бездна, щастие която се зове,
до теб докосната отнасям смъртна рана!
На дъното грехът, закърмен векове
сърцето ми видя и в ужаса остана...

И тръгнах към света отворен сам-сама. Всред път
накацали са черни птици - тъмни сили
във моите очи зениците си впили,
аз зная: те над всяка моя радост бдят.

Ще дойда, Господи, с преляло от копнеж сърце,
от своя дълъг път пред тебе ще застана
и ти, едничък ти ще видиш мойта рана
и ще положиш свойте благостни ръце.

И ще попиташ: "Що ми носиш, чедо, от света?"
Ще дам отвъргнатата своя обич жива,
запазена в сърцето в горда самота
и в твоите нозе трептяща и щастлива.

© Дора Габе
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.12.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019