ПОРТРЕТ

web | Жената - грешната и святата

Старинния портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе, върху коприна,
ръцете му са сложени една
на друга.

Сънна тишина
връх неговата плът, тъй близка и далека,
се спусна и лежи недвижима пет века.

Не е ли той в света,
или е само -
видение на чуден свят и сън!
Светът се движи шеметен отвън,
а той ме гледа нямо,
и погледа прониква,
в мойта кръв се влива,
безсмъртен поглед - силата му жива
гори! -
          Ела, спаси ме от света,
сложи ръка, да сетя топлината
и чистия ти свян,
и в твойта чистота
да си стопя до капчица душата!

Виена, 1918

© Дора Габе
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.12.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019