Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОЖЕ БИ МОЯ
web | На
Острова на блажените | Вита Морена
Зинал е гроб - за кого ли изровен? -
бавно отйеква се звона черковен -
звънне и спре, като нещо възчаква,
като мъртвеца и той да оплаква,
зарад когото тълпа се е сбрала
тамо на гроба за сетна раздяла.
Гроба. И може би той да е моя.
Зинал е - чака да бъде заровен.
Ето че гръмна и хора черковен:
"Вечная памет!" Повтори, потрети.
Тихи ридания. Писък! Навети...
"Майко!" - залипана рожба изплака...
Черната пръст во ковчега затрака.
Гроба. И може той да е моя.
Още едни за земя се привеждат,
други се вече из пътя изреждат,
трети - цял рой - се навънка помъкна.
Тихне. Затихна. И звона замлъкна.
Пак се в живота завърнаха всички...
Гроба остана в полета самички.
Гроба. И може би той да е моя.
"Залипана рожба" - от хлипа (която хлипа, плаче).
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.04.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
|