НАД НЕГО ДЕН ИЗГРЯВА

web | На Острова на блажените | Видул Фингар

Не говорете ми, че моя роден край
е беден, минало че няма славно.
Това го всякой знай
и знае го отдавно.

Той няма минало - той няма гроб на дни,
не се гордей с останки и руини,
прославени с войни
и пустоши години.

Дела и подвизи и лаврови венци -
летописи за тях не са открити
и славата певци
за песни не възхити.

И тъмен само ек от някогашни дни,
като от буря глахнала, се чува...
На нови съдбини
тук вихъра върлува!

И тоя вихър горд остави въздух чист,
вред от поля мъртвилото премахнал.
В горите няма лист
от спомена увяхнал.

Над моя роден край са ранните зори,
копнеж и трепет за което иде
деня да озари -
живот в деня да види.

И нека гордите от нявгашен живот
към него свъсено да мръщят вежди -
на бъднини възход
откърмен во надежди,

аз виждам вече как от висините грей...
Живеят те в смъртта на прежна слава:
пред тях се нощ тъмней -
над него ден изгрява!