|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИ ГРОБА НА УБИТИЯ ДРУГАР Венци ще кичат твоя тъмен гроб Той бе един от малкото, призвани Ту весели, ту скръбно вдъхновени Венци ще кичат твоя тъмен гроб.
"Мисъл", кн. 5-6, 1897 г., със заглавие "Алеко Константинову" и посвещение: "За негова свята другарска памят". - Славейков е бил близък приятел на Алеко Константинов, заедно с него през 1889-90 г. превежда поемата "Демон" от Лермонтов, а след убийството на Константинов пише за него голяма студия и редактира съчиненията му. Това убийство е предизвикало голяма обществена реакция; "Мисъл" посвещава на убития писател цяла книжка, вкл. стихотворението на Славейков. В самия очерк за Фингар е казано, че "При гроба на убития другар" се отнася за Ракита, "талантлив поет и фейлетонист"; известно е, че Константинов е автор и на много стихотворения, наред със своите фейлетони и пътеписи. Славейков е изявявал в стихове протеста си против политическите убийства и при други поводи - като в стихотворението си "Гробът на застреляните" - по повод на осъждането "по бързата процедура" и застрелването на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. (стихотворението е написано през 1889 г., както установява проф. Велчо Велчев при публикацията му в "Литературен фронт" от 27 юни 1957 г.). В сп. "Мисъл" - втората строфа:
В същата книжка на "Мисъл"са поместени стихотворения с подобно съдържание от Кирил Христов - "На смъртта на Алеко Константинов", и Иван Ст. Андрейчин - "Щастливец" ("Алеку Константинову"), статия от д-р Кръстев - "Пред кървавия труп на Алека", некролог от името на редакцията и др.
© П. П. Славейков Други публикации: |