МОЕТО ВНУЧЕ

web | На Острова на блажените | Тихо Чубра

Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско, - къде ще се отбие
да си почине?"
                        Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави -
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова, -
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува -
тях, праведните в тая земя грешна...

- Той досега не те ли нейде срещна?

Включено в "Преди мълчанието", с дата 7 април 1909 г.