КЪМ ВИТЛЕЕМ

web | На Острова на блажените | Тихо Чубра

"Оттук ли се върви за Витлеем?"
- По тоя път направо, все направо.
Защо? "Ний идем дар да поднесем
на царя, който там се появява."

- Цар? Витлеем - и цар? Че откога ли
захванаха и там пък!... - Без ответ
отминаха там магите напред.
В гората лаят гладните чакали.

Звездата пътеводна ту засени
чер облак, ту отново на твърдата
претрепка тя и грейне пак в нощта -
и ги бодри от пътят уморени.

Тъй цяла нощ вървяха из гората.
И призори, изкачени едвам
на голий връх, те видяха оттам
как се пробужда долу равнината.

И Витлеем, там дето им овчаря
посочи, още е обвит в мъгла;
в мъглата спят отсам и ред села,
клисурата където скут разтваря.

Като привет на пътника пред родна
страна, пред тях запламка тих огнец.
Небесна твърд, подобно злат конец,
просече в миг звездата пътеводна -

и падна тя, там тъкмо откъдето
те пламъка съгледаха в мракà...
И сепнато едина маг с ръка
посочи и я сложи на сърцето.

И те безмълвно тръгнаха. И ето,
колиба там до самите поли,
и около й кротък свят светли,
като зарята утринна небето.

Те в светлината влязоха. И тамо
застанали отвътре ниский праг,
те видяха отрока дирен, наг
край яслите положен върху слама.

Над него там в родилна изнемога,
е майката оборила глава -
и счу им се - тя някакви слова
като да шепне още все в тревога.

А отстрана насбраните овчари
стоят. Сами в почуда гледат те
огряното в сияние дете,
и майката и чужденеца стари...

И паднали на колене, възславен
химн магите подхванаха тогаз,
и отйехтя тъмата техний глас -
"Небесний цар е в земният избавен!"