В ПУСТИНЯТА

web | На Острова на блажените | Тихо Чубра

Денят залязва в тъмнокървав плам;
и дебне нощ пустинята. Едвам
те уморени, още все в уплаха,
в дрезгавината вечерна вървяха -

Мария на ослицата отпред,
след нея Йосиф. Нийде хорски след
по пясъка. И в полумрака тамо
бе чут шумът от стъпките им само.

И ето сянка татък се в нощта
пред тях издигна, - и растеше тя
от миг на миг по-ясна, по-голяма,
таинствена и неприветно няма.

На пустошта то беше тъмний бог -
безмълвний сфинкс, величествен и строг,
в мълчанието нощно на земята
комуто се откриват небесата.

Предпазливо там Йосиф се озре,
притече се, ослицата запре,
и на Мария, с рожба ненагледна
в скут, излека помогна та отседна.

По скъртените стъпала едвам
се майката изкачи, седна там
на тъмний сфинкс на каменните скути...
Зарея се со стъпки едва чути

нататък Йосиф, с себе си повел
ослицата. И тъмен сън, привел
чело над тях, разпери си крилете -
над майката и тихналото дете.

На сън тогаз пред нея се вести
незнаен мъж. И благите черти,
и кроткия му усмех на устата
огряваха околовръст тъмата.

И чу го тя: "Ти виждаш своя син
пред себе, майко. Вече не един
отрок, какъвто днеска в свойте скути
ти носеше, - а обичуван в люти

съмнения, неволи и борби.
Че на сина ти бог в сърцето вби
жестокия си поглед - и обжегна
за подвизи духът му. Да посегна

ми заповяда той и онова,
което се говори на слова,
да го втълпя на хората в делата -
да съглася небото со земята.

А към това не води прекий път
от къщи за към темпела, - вървят
по него тез, които во тревога
за земното, с молитви лъжат бога.

А моя път горчив е и жесток.
И сам по него ме поведе бог:
през злобата на ближните и бесний
рев на сганта похулници несвесни.

И аз вървях самотен на света,
со кротка реч за обич на уста -
с която, земни злоби кат забравих,
път от земята в небеса проправих.

Премина той през майчино сърце,
тоз път. От теб отвърнах аз лице,
че бога чух: "Тоз мойта воля прави,
за мене който майка си забрави!"

И тръгнах аз самотен на света,
со кротка реч за обич на уста -
на майка си от обичта отречен,
на скръбний път към края недалечен,

на пътищата пътя най-жесток!
И на Голгота ме изведе бог,
където ме с трънлив венец венчаха -
и между два разбойника разпнаха.

На кръст умрях - за да възкръсна пак..."
И в светлината околния мрак
що ме огряла, ясно тя съгледа
обляно в кърви челото му бледо,

и кървави пригвоздени ръце...
Сви остра болка майчино сърце,
и тя простена - и от сън се сепна...
Детето спи. Далеко татък трепна

в пустинята пролетяла звезда,
откъсната от мрака на твърдта.
И Йосиф, свел глава на стъпалата
там долу, тихо дремеше в тъмата.