АМАНЕТИ

web | На Острова на блажените | Спиро Година

1

Не е безгрешен бог дори:
светът не той ли сътвори?

2

Шест деня сила божия сломиха -
а хиледите не я подновиха.

3

По пътя на сърцето през живота -
най-лесно се излязва на Голгота.

4

Кръста святост никому не дава -
мъченика кръста осветява.

5

Земята е била от памтивека
едничкият приятел на човека.

6

Света гора - все грешни чернокапи,
Света гора - където чер пот капи.

7

Не сиромах е който тъй изглежда,
а онзи, който живей без надежда.

8

Който има твърда воля, твърдо на нозе стои;
който е живота видял, от смъртта не се бои.

9

Памет силна - воля твърде слаба.
Много знае - малко както тряба!

10

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

11

Мъдростта и глупостта -
два сиамски братя на света.

12

Намери щеш во всяко село
гроб Христов -
тамо дето е предела
между стар живот и нов.

13

Правдата баща е на порока,
а лъжата майка на пророка:
истини еднички проумени
от ония, що са в тях родени.

14

Мъдрий полека издиря
правият истински път:
бързо по него вървят
глупавите - отподиря!

15

Тоз, който се оплаква -
от други помощ той очаква:
за пропаст си подлага
тоз, който му помага.

16

За да изкажеш истина, не стига
да си разтвориш сал устата:
през тях тя няма да изскочи -
ако я нямаш во душата.

17

Тоз, който има нещо да говори,
той по-напред се учи да мълчи:
така в нощта и слънцето лучи
събира да изгрее на простори.

18

Дървото ветри не огъват,
само се то огъва -
на кръст човека не разпъват,
човек се сам разпъва.

19

Сълзите са най-скъп божествен дар;
сълза за себе кой не е пролял,
за другите не ще пролее, - той
на тоя свят е звяр роден.

20

Дето има двама -
опит не е нов -
има ще измама,
че има любов.

21

Таз съща буря дъбове вековни
що кърти и поваля в прах, -
по целини и угари световни
разсява семена плодовни:
но никой ги не вижда тях.

22

Смъртта руши, унищожава,
смъртта пред нищо се не спира,
че в нейна е ръка живота;
но на света най-дивно що е,
преди смъртта да го досегне -
унищожава го живота.

23

Тоз, който знае на света,
че има сал добро и зло -
и в тез къпони хубостта
окача на тегло:
со своя вкус и разум груби,
той само времето си губи!

24

Не малко нещо аз пролях.
Нима това ви се зловиди?
От пълна чаша аз пиях -
та мене ли ще се посвиди!
На тоя свят така то бива -
обилието се пролива.

25

Борец в тъмата зарад светлина,
- лучите нейни другите огряха!

Той своя подвиг не съзна,
- о, доста е, че други го съзнаха.

26

Тъй! С мен е мойта воля,
с теб твоята да бъде, -
и нека волята живот осъди!
И както е било отколя -
владетел или раб под бреме!
Но не владетел и раб в също време.

27

Бъди Моисей - проклинай и люби!
За боен зов тръбата смел тръби,
и с тежката на волята секира
ти волите на другите строши!
Комуто бог душата възвиши,
не криволи, ни пътища избира:
път всякой е за него път желан,
че води все към Ханаан!

28

“Свещта гори, но не гори да пари -
гори да свети тя:
това е любовта!”
Тъй чух да казва чужденеца стари.

Да, верни са те, истините стари...
Но, казва разум нов:
тежко на таз любов,
която само свети, а не пари!

29

Носителя на своя правда носи
и правдата на другите в сърце;
не словото, а ясното лице
е отговор на тъмните въпроси;

понеже знай на себе си цената,
не се гневи и други не гневи;
на свойта воля най-напред надви,
и с туй надви на другите душата.