ТРЕПЕТЛИКА

web | На Острова на блажените | Ралин Стубел

В дебрите усойни на Балкана тъмен,
Етър бряг де бие каменист и стръмен,

кръшна Трепетлика китни клони пери
и деня и нощем слисана трепери.

И во трепет шепне скръбната си тайна,
досега на тъмни дебри само знайна.

- В онзи миг, когато Майката Блажена
се за род замъчи и при род простена,

по заповед божа мигом се смълчаха -
и земя и небо. Тихна птичка плаха,

спре ревът на звяра, сякна говор хорски,
глъхна вечний ропот на талази морски,

спре и слънце... мълком дигна си главата
сам Балкана, вгледан горе в небесата,

тамо де пред трона божи насъбрана
божията челяд чакаше промяна

с рожбата - на бога с волята велика...
Само една млада, тиха Трепетлика,

тиха и свенлива винаги, се сепна, -
в мъката за рожба и тя - и притрепна,

че в майчина радост я болежи свиха,
младата неволка, винаги все тиха...

Чу я бог и бръчка челото на бога
сбърчи, - и към нея се извърна строго:

"Час велик настана... В тишина свещена
млада бога чака живата вселена,

който златний жезъл на грехът ще счупи,
и живот - и мене в живота - изкупи...

Грях светът ще носи пак на свойто рамо.
Че на свят се ражда бог в мълчане само!...

Ти, която с трепет всичко всуе стори,
ти, една от всички, дето проговори

в дивната минута на общо мълчане -
зарад тебе лоша памет да остане...

Бди и в будно бдене трепери до века -
твойта реч погуби бога и човека.

Трепери до века..." Тя и днес трепери -
че в майчина мъка бога изневери.

- тиха и свенлива дотогаз, се сепна
във почуди, клони сведе и потрепна,
каточели зъл дух я на зло подстори -
всичко щом заглъхне, тя да проговори.

При поместването на стихотворението в антологията Славейков е направил посоченото изменение и е добавил последните два стиха, които в "Преди мълчанието" липсват.