НОЩЕМ

web | На Острова на блажените | Ралин Стубел

Прязнощ е глуха. Зад облак се крий
пълния месец в небето.
Сенки се сплитат, преплитат, летят
татък далеч по полето.

Стойно и Пети в полето вървят
преко, от пътя отбити; -
тъмно край тъмния Етър пред тях
бозна що шепнат ракити...

Утре пазар е, - те рано в града
смятат зори да преварят;
знаен е пътят и охолно там
пътьом се те разговарят.

Ето насреща им Синия Вир.
Гърчави клони привеждат
тихо върбите, - от ниския бряг
в тъмния вир се оглеждат.

Плахо озърна се Стойно и в миг
Петя слови за ръкава:
"Бягай да бягаме. Чуй! Погледни -
бродници бродят тъдява.

Бляска и тласка се Синия Вир -
виж!..." Под върбите превили
клони, на ниския бряг зад тръстта
вие се рой самовили.

Ето и други, навлезли в вирът,
ниркат и пляскат водата...
Месечко смей се над тях и снаги
кръшни облива с позлата.

Спрени се двамата спътници там
взряха - и без да се сети,
устни изду и ги сви и в несвяс
писна-подсвирна им Пети.

Пърпет и шум и пронизителен вик -
ек надалек се обади...
Прязглава двамата пътници в миг
хукнаха там през ливади.

А като вихър извиха по тях
рой подир рой самовили -
пърпет и писък... Другар до другар
бягат що имаха сили.

Ето, настигат ги... свари завчас
Стойно и чело прекръсти,
и омърлушено, свит на кълбо,
спре се под буйното гръсте.

Мина над него зловещия рой
и се нататък помете -
дето в полето се мярна далеч
тъмната сянка на Пети...

На сутрината когато овце
в къра изкарвал овчаря -
сварва го свит и прибит край плета
на махленскáта кошара.

И що не чина горкий му баща:
врачка ли, баби ли вещи -
всичко напусто. Горят и до днес
в църква за клетника свещи.

Ала отникъде помощ нема...
Слисан се лута по село
Пети - и бъбри все нещо безсвяс,
счумрил набръчкано чело.

Кротко върви и за миг полети
и нададе олелия...
Бродници, в прязнощна доба, умът
зеха на Петя, горкия.

През рамена им заметнати, тем
Люшкат се празни торбите.

14 куплет:

Бре що не чина горкий му баща:
Врачки ли, баби ли вещи -
Всичко изпита. А пред Свети Врач
Чак и до днес горят свещи.

В "Мисъл" се говори не за самовили, а за самодиви. Ново е в "На Острова на блажените" името на реката Етър (в "Мисъл" не се говори за нея). - Етър сега се нарича горното течение на Янтра, но по-рано изобщо Янтра са наричали също Етър - включително в Търново. В своите спомени ("Исторически работи", 1900 г.) П. Кисимов пише, че от Търново гледа Етър; Петко Славейков говори за Етър в стихотворението си "Спомен" (1852 г.); Пенчо Славейков печата през 1892 г. в "Мисъл" поемата си "Етър се назад повръща"; за Етър говори и в стихотворението "Трепетлика".