Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОД ЛИПАТА
web | На
Острова на блажените | Нено Вечер
Глуха е нощ. Като призрак възправен,
в мрака Балкана настръхнал тъмней.
Върше липата
люлей, -
а сянката счува се шепот сподавен.
"Още докле се зорница възйеме,
още докле се засилят мъгли!"
- Чуваш ли,
трети петли!
Мило, за ходене вече е време.
Гаснат звездите, бледнее небето,
гледат как върше отсичат гори!
Мило, зора
ще зори -
все ли е още несито сърцето? -
"В обич сърцето не знае насита:
знай ли, тежко му, - на обич е край...
Чаша отново
подай -
жадът е двоен от чаша изпита."
Думи пресъхнаха, шепот престана;
гръд на гърди и уста на уста.
Глъхнат въздишки
в нощта...
В мрака настръхнал тъмнее Балкана.
...Ранна зора спепели небесата.
Галени думи, дочути в нощта,
тихом ги с
тъмни листа
шепне на росното утро липата.
"Мисъл", кн. 4, 1902 г. - Последният куплет в "Мисъл":
...Ранна зора спепели небесата.
Смачканата под липата трева
хич и не дигна глава,
с време макар да я ръсна липата.
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
|